България | Пон, 18 Ноем 2024г. 22:10ч. | Региони в България са на нивото на африкански държави по мъртвородени деца
Постоянните промени на законите и особено на Наказателния кодекс (НК) не водят до нищо добро. Вместо да подобряват ситуацията, безкрайните кръпки в наказателния закон само я влошават. Това се разбира от новата концепция за наказателна политика, написана от Министерството на правосъдието. Тя трябва да зададе посоката, която ще се развива системата на наказанията през следващите пет години. Документът е качен за обществено обсъждане на сайта strategy.bg.
Идеите на авторите на документа тотално се разминават с политиката, водена от ГЕРБ. През последните 11 години Наказателният кодекс е поправян 35 пъти. Непрестанните промени в закона в повечето случаи целят утежняване на санкцията и са плод на реакция от типа "за всеки човек по един закон". Правосъдният министър Данаил Кирилов пет години беше председател на правната комисия и имаше водеща роля в този процес.
Съвсем наскоро – след среща с бащата на жестоко убитата в Галиче 18-годишна Андреа премиерът Бойко Борисов разпореди спешни промени в НК, за да се премахне възможността непълнолетните да получават по-леки наказания. Текстовете бяха написани за няколко дни, а ГЕРБ са на път да отменят утвърдена десетилетия наред политика в наказателното правораздаване без какъвто и да е дебат.
Преди това в НК отново бе направена фундаментална промяна – отпадането на съкратеното съдебно следствие за убийства, т.е. възможността извършителят да си признае и да получи по-ниска присъда.
Поводът бе убийството на 7-годишно момиче в сливенското село Сотиря миналата година.
Колкото по-често, толкова по-бавно
Сериозното разминаване между политическите действия и мнението на специалисти е видно в почти всеки абзац от концепцията. Според авторите на документа честите промени в законодателството по-скоро вредят.
"Постоянните промени засилват неефективността на наказателноправната уредба, тъй като тя заработва толкова по-бавно, колкото по-често в нея се въвеждат промени. Високата нормотворческа динамика лишава уредбата и от възможност за цялостна и качествена оценка на въздействието...", пише в концепцията.
По-тежки наказания ли?
Сериозен сблъсък между политици и експерти има и по друга линия – за ползата от увеличаване на наказанията. Мантрата, че престъпността може да бъде спряна с по-сурови наказания, също е любима на политиците от всякакъв вид и цвят. Наскоро ГЕРБ се опитаха да решат по този начин и проблема с мръсния въздух в София. Идеята им е да се криминализира горенето на боклуци.
Тази тактика обаче не намира подкрепа в статистиката, пише в концепцията за наказателната политика.
"Постоянното увеличаване на размера на наказанията не позволява те да бъдат адекватно отражение на естеството и степента на обществената опасност на престъпното поведение. Статистиката ясно сочи, че повишаването на размерите на наказанията не води до намаляване на престъпността", пише в документа.
Авторите му настояват дори за декриминализация на някои деяния и наказването им само с глоба. Това отново се разминава с визията на политиците, които най-често твърдят, че всичко може да се оправи с полицай, прокурор и затвор.
Концепцията предлага дори отпадне на най-тежкото наказание по българския закон - доживотен затвор без право на замяна. Според авторите, ако има възможност за замяна, това би могло да стимулира осъдения да се поправи.
mediapool.bg
