България | Нед, 05 Май 2024г. 20:27ч. | Пиян служител на МВР катастрофира във Велико Търново. Уволнен е
На 6 септември честваме 136 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Съединението е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет.
Жива памет
Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър Първи.
На този ден, благодарение на смелостта на четниците от Голямо Конаре, както тогава се е наричал град Съединение, е поправена една историческа несправедливост. Около 300 души тръгват към Пловдив и арестуват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
6 септември 1885 г. народът ни отхвърли една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. Берлинският диктат осакати извоюваната с толкова кръв и страдание свобода. Този абсурден акт стана причина за всичи катаклизми на Балканите. Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война маркират само големите конфликти, в чиято основа са решенията на Берлинския конгрес да разпокъса един народ с хилядолетна история и култура, припомня БГНЕС.
Паметник на Гаврил Кръстевич бе открит в Деня на Съединението
Паметник на Гаврил Кръстевич бе тържествено открит в двора на катедралния храм "Св. Богородица" в Пловдив навръх празника на Съединението - 6 септември.
Паметникът бе открит веднага след тържествената литургия за Съединението в присъствието на митрополит Николай, кмета на Пловдив Здравко Димитров и много граждани.
Фигурата на известния възрожденец, радетел за българската култура и независимостта на православната ни църква е изваяна от бронз в човешки ръст със свитък в ръка на акта за учредяването на Българската екзархия.
Паметникът е издигнат с решение на Общинския съвет в Пловдив, взето през миналата година по инициатива на Пловдивската митрополия и по повод навършването на 150 години от обявяване на независима Българска екзархия.
Със същото решение Гаврил Кръстевич беше посмъртно удостоен със званието "Почетен гражданин на град Пловдив".
Радетел за църковна независимост
Роденият през 1817 година в Котел под името Гандю Кътюв Баюв родолюбец е един от най-влиятелните българи в Османската империя. По препоръка на котленските чорбаджии той е пратен да се изучи в Цариград при котленеца княз Стефан Богориди. Той го изпраща първо в елитното гръцко училище Куручешме, а след това в Париж. Там Кръстевич завършва право в Сорбоната.
След завръщането си в Цариград е наместник на Богориди, а после започва кариера в османската съдебна система. Става съдия и член на Върховния съд. Автор е на търговския закон на Османската империя. През 1868 г. е назначен във Висшия правосъден съвет (Диван.и-ахкям-и-адлие) на империята. Той е сред най-активните радетели за независима българска църква, като използва контактите и влиянието си.
В Източна Румелия
През 1879 година Кръстевич е назначен за главен секретар на губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. Там той завежда в продължение на 5 години Дирекцията на вътрешните работи. През април 1884 г. не без помощта на Русия Кръстевич е назначен на мястото на Алеко паша.
Гаврил Кръстевич не се противопоставя с действия на Съединението. Той не изпраща телеграма до Високата порта с искане за помощ срещу нарастващите обществения вълнения. Той е свален от власт на 6 септември от бунтовниците начело с Чардафон Велики, които малко по-късно обявяват Съединението.
След тези събития Кръстевич остава за кратко в София и след това се връща в Османската империя, където умира през 1898 г. Заради факта, че той е начело на Източна Румелия неговото име дълго време беше забравено и към неговата личност имаше по-скоро отрицателно отношение.
Честванията стартираха в Чирпан с възстановка още в неделя
По традиция честванията започнаха още привечер на 5-и септември, когато държавният глава Румен Радев участва в тържествена церемония на площад "Съединение" в Чирпан.
Президентът прие почетния строй, след което произнесе слово. В речта си пред десетките официални гости и граждани на Чирпан той определи Съединението като "първия бляскав, успешен епизод в нашата нова история и апогей на устрема на нашите предци към свободна, обединена, силна и модерна България", предаде БНР.
"Пазете грижливо този спомен, тази нишка ще ни вдъхновява и дава сила по пътя към утрешния ден", каза още Радев. Един възкръснал народ взе съдбата си в своите ръце", подчерта още Румен Радев.
Как вървят тържествата в празничния ден
В 10:30 часа президентът Румен Радев ще посети катедрален храм "Пресвето сърце Исусово" в Раковски. Държавният глава ще проведе среща с католическата общност в града, съобщава прессекретариатът на президента.
В 12.30 часа Румен Радев ще бъде в село Белозем, където ще проведе среща с кмета Виолета Петрова. Президентът ще посети църквата "Св. Георги Победоносец" и ще разговаря с жителите на селото.
В 20:30 часа на площад "Съединение" в Пловдив държавният глава ще участва в честванията по повод 136-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
В 20.45 часа президентът ще произнесе слово.
На тържествената церемония в Пловдив ще присъства и вицепрезидентът Илияна Йотова.
Министърът на отбраната Георги Панайотов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще участват в тържествената проверка (заря) в Пловдив, посветена на 136-ата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Това съобщи пресцентърът на министерството на отбраната.
Тя ще започне в 20:30 ч. на площад "Съединение" в града и в нея ще участват представителни блокове от Съвместното командване на специалните операции (СКСО), Сухопътните войски и Военновъздушните сили. Командващ зарята ще бъде командирът на СКСО генерал-майор Явор Матеев.
Представителни военни формирования от Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, Националния военен университет и Националната гвардейска част ще участват в тържествата за отбелязване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия в цялата страна. Военнослужещите ще отдадат воински почести на загиналите за национално освобождение и обединение.
От 10:30 ч. военнослужещите от 2-ра механизирана бригада и военно формирование 24 620 - Свобода ще поднесат венци и цветя пред паметника на Съединението в Градската градина.
В празничния ден, на 6 септември, в град Неделино военнослужещи от 101-ви алпийски полк - Смолян и Представителният духов оркестър на Сухопътните войски ще отбележат деня на Съединението с тържествена проверка (заря), която ще започне в 21:00 ч.
В Стара Загора с тържествен военен ритуал от 10:30 ч. представителни формирования от 2-ра механизирана бригада ще поднесат венци и цветя пред паметника на "Защитниците на Стара Загора".
Военнослужещите от Бригадното командване ще участват в ритуали по полагане на венци и цветя в знак на признателност, които ще започнат в 10:30 ч. пред паметника на загиналите във войните 1912-1918 г. във Враца и в 11:00 ч. на централния площад в Сандански.
Военнослужещи от военно формирование 22 160 в 11:00 ч. ще поднесат цветя пред паметника на 4-и пехотен полк в Плевен.
Военнослужещи от 4-и артилерийски полк в Асеновград ще отдадат воински почести и ще поднесат венци пред паметните плочи на Пере Тошев в града (от 9:30 ч.), пред паметната плоча на Конушенската чета в с. Конуш (от 11:00 ч.) и пред паметника на поп Ангел Чолаков в с. Новаково (от 13:30 ч.).
Денят на Съединението ще бъде отбелязан тържествено и в Хасково, където от 11:00 ч. пред паметника на Незнайния воин на площад "Свобода" ще се състои ритуал по полагане на венци и цветя с участието на военнослужещи от военно формирование 52 740 от състава на 2-а механизирана бригада.
В Русе представителни части от военно формирование 32 420 ще участват в честването на празника, което ще започне в 11:00 ч. на площад "Александър Батенберг" пред паметника на загиналите български воини в Сръбско-българската война.
Курсантите от Националния военен университет ще участват в ритуалите за отбелязване на Деня на Съединението във Велико Търново, където в 10:30 ч. пред сградата на общината ще бъде издигнато националното знаме на Република България, а в 11:00 ч ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника Майка България.
Представителни формирования от Военноморските сили ще участват в тържествата за отбелязване на 136-ата годишнина от Съединението на България във Варна и Бургас.
В София в празничния ден в 12:00 ч. пред сградата на Администрацията на Президента на Република България ще се извърши тържествена смяна на почетния гвардейски караул.
В деня, в който отбелязваме Съединението, Националният военноисторически музей (НВИМ) ще предложи на своите посетители една историческа разходка 136 години назад с изложбата "София - столица на обединена България". По повод празника постоянната експозиция и временните изложби на Музея извънредно ще бъдат отворени за посещение със стандартното работно време (от 10:00 ч. до 18:00 ч.).
mediapool.bg