Цветозар Томов: Задължителното гласуване няма да задуши етническия вот и няма да промени изборите

"Въпреки че съм защитник на електронното гласуване и много настоявам това да започне да се случва, мисля, че би било грешка то да се въведе урбулешката без пробен период, без експериментиране на модели. Трябва да бъдем убедени, че няма възможности за манипулиране на вота, защото ние в това отношение сме доста изобретателни. Т.е., според мен електронно гласуване трябва да се въведе, това е бъдещето, но е нужен един подготвителен период от поне един пълен цикъл избори за пет години, за да стане по правилен начин.

Хубаво е да се опитаме най-напред електронното гласуване да се въведе в чужбина, където е най-важно. Може дори такъв модел да се окаже устойчив“, коментира пред Mediapool социологът и член на Централната избирателна комисия Цветозар Томов.

Според актуално проучване на "Екзакта рисърч", над половината от имащите право на глас подкрепят въвеждането на задължително гласуване. Предполага се, че ако въпросът бъде поставен на всенародно допитване, отговорът ще е "да". Как според вас една такава радикална промяна ще се отрази на вота в България?

Във всеки случай няма да се случи според очакванията на радетелите на задължителното гласуване. Повечето хора, които искат задължително гласуване у нас, смятат, че по този начин мълчаливото мнозинство ще се стопи и някои от пороците на изборите ще станат по-слабо вероятни или по-слабо въздействащи върху изборите – купени гласове и подобни партийни игрички.

Личното ми мнение е, че това няма да се случи. Въвеждането на задължително гласуване вероятно ще доведе до известно увеличаване на избирателната активност, когато се въведе, но това ще бъде временно явление и няма да промени кой знае колко политическия пейзаж в България.

В този смисъл не е опасно да се въведе, но няма да доведе до почти никакви промени. Не приемам задължителното гласуване обаче заради нещо друго – това е антидемократичен акт. Избирателното право, според мен, не бива да се превръща в задължение, защото ще ни се отнеме още една възможност да бъдем свободни граждани.

Има ли експертни анализи и прогнози на тази тема и дали политическото решение да се постави такъв въпрос на всенародно допитване, трябва да бъде базирано на надеждна експертна оценка?

По начало всеки референдум трябва да бъде предшестван от много добре артикулирани и обосновани мнения "за" и "против". Би следвало подобно нещо да се случи, за да има смисъл.

Има ли опасност такова допитване да се превърне в чисто партийна пропаганда – привържениците на управляващите, които ще подкрепят провеждането на референдума, да гласуват "за", а на опозицията – "против"?

Такава хипотеза е възможна. Твърд отрицателен вот ще имат гласоподавателите на ДПС. Мисля, че електоратът на ГЕРБ няма да гласува единно върху този въпрос. БСП и АТАКА по-скоро ще бъдат против, но нямам достатъчно наблюдения. Но иначе – да, по-голямата част от хората, които ще гласуват на референдума, ще гласуват в съответствие с партийните си предпочитания, но все пак далеч не всички. И вероятно именно тези, които не биха гласували според партийната воля, в крайна сметка биха решили крайния резултат. Сега не е ясно какво ще излезе накрая, защото грубото съотношение е 50 на 50.

До каква степен задължителното гласуване може да "задуши" етническия вот и не крие ли рискове от попадане в парламента на малки антисистемни партии, които в противен случай не биха имали шанс за преминаване на 4-процентовата бариера?

Не може да го задуши. Задължителният вот ще доведе до урните не повече от 200 – 300 хиляди души. Не мисля, че тези гласове биха се разпределили между антисистемни партии. И не мисля, че ще повлияят върху крайния резултат на изборите. Картината на изборите няма да бъде променена кой знае колко, защото мотивираните от задължителното гласуване няма да бъдат толкова много хора.

Това не е ставало и в други страни, които са го използвали. Освен това в България няма как технически да се проведе задължително гласуване. Ние произвеждаме избори с избирателни списъци по т.нар. постоянен адрес, който има всеки гражданин, но на който много често той не живее. Знаем, че в избирателните списъци има над милион души, които нямат възможност да гласуват в избирателната секция, в която са вписани. Как ще разберем кои от тези хора, които не сме регистрирали като гласували, подлежат на санкции? И как ще ги санкционираме?

Имаме около няколкостотин случая на двойно гласуване на последните избори и аз дълбоко се съмнявам, че някой от тях ще бъде санкциониран, въпреки че извършеното от тях е престъпление. В този смисъл – по какъв начин ще се издирят тези милиони българи, които влизат в списъците и не са гласували? А те ще бъдат милиони, защото в списъците има 7 милиона имена, а дори 5 милиона гласували е недостижимо число при каквато и да е технология на гласуване.

Има ли според вас законодателен риск, например, подобен текст в Изборния кодекс да бъде премахнат от Конституционния съд?

Доколкото в конституцията става дума за "всеобщо равно и пряко избирателно право" може да възникне подобен проблем, но не съм юрист. Ако искаме да вдигаме избирателната активност, нека въведем електронното гласуване. Ще има по-голям ефект, но пък крие други рискове.

Тъй като предварителната нагласа на ГЕРБ е задължителното гласуване да бъде подкрепено със стимули, а не със санкции, смятате ли, че българите зад граница не биха успели да се възползват от него и това би ли създало неравнопоставеност между избирателите?

Идеята за стимули е малко по-симпатична. Но какво да бъде възнаграждението? На този етап не е ясно. Пробвано е в други държави да бъдат въведени данъчни облекчения, които могат да мотивират някои социални групи да гласуват, но няма да доведат до масов ефект. Ако има масов ефект, това означава, че ще са твърде големи стимули. А твърде големите стимули биха означавали, че сме сменили само начина, по който се купуват гласовете...

В ЦИК вие се борите за разкриване на максимален брой секции в чужбина. Смятате ли, че ако се въведе задължително гласуване, сънародниците ни зад граница ще успеят да осъществят това си задължение или при сегашната ситуация това е невъзможно?

Никак. За да създадем равни възможности на българите в чужбина да гласуват, трябва поне да започнем да експериментираме с електронния вот, нищо друго не би помогнало.

Въвеждането на електронното гласуване, което също присъства в предложените от президента въпроси, не среща политическа подкрепа. Управляващите твърдят, че може да се мисли само за частичното му въвеждане и то не във всички държави извън България. Смятате ли, че подобна промяна е реалистична и защо е толкова нежелана от политиците?

Въпреки че съм защитник на електронното гласуване и много настоявам това да започне да се случва, мисля, че би било грешка то да се въведе урбулешката без пробен период, без експериментиране на модели. Трябва да бъдем убедени, че няма възможности за манипулиране на вота, защото ние в това отношение сме доста изобретателни. Т.е., според мен електронно гласуване трябва да се въведе, това е бъдещето, но е нужен един подготвителен период от поне един пълен цикъл избори за пет години, за да стане по правилен начин.

Хубаво е да се опитаме най-напред електронното гласуване да се въведе в чужбина, където е най-важно. Може дори такъв модел да се окаже устойчив. Не го допускаме в страната, защото тук може да създаде друг тип проблеми, но го въвеждаме в чужбина.

Тук обаче искам да добавя още нещо – илюзия е, че дефектите на изборния процес в България могат да бъдат преодолени с технологични промени. Промените, които са нужни са манталитетни. Всичко останало е палиатив.

Трябва ли да се мисли за прерайониране за уеднаквяване на "тежестта" на всеки депутат? Какви проблеми създава пред ЦИК сегашното райониране на страната?

Има смисъл да се мисли в тази посока, защото възникват аномалии при пропорционалното разпределение по региони при сегашната изборна система. Помните избора на Александър Методиев в Кюстендил на последните избори, имало е и други такива случаи. Мисля, че има петима депутати, избрани с под 2000 гласа в състава на този парламент. И това до голяма степен се дължи на факта, че твърде много се различават по големина избирателните райони в страната.

Системата за разпределение на гласовете трябва ли да бъде променена, каквито предложения се чуха в началото на мандата?

Има проблем,свързан със системата за регионално разпределение, която сме избрали. Личното ми мнение е, че Хеър - Ниймайер работи по-зле, отколкото Д'ОНТ, въпреки, че Д'ОНТ дава други аномалии.

Вие бяхте известен критик на Бойко Борисов и ГЕРБ в предходния им мандат. Сега сте член на ЦИК (от гражданска квота), излъчен именно от тази партия. Как виждате настоящата управляваща коалиция и "новия" Борисов?

Аз съм гражданска квота в ЦИК. Въпреки, че бях подкрепен от ГЕРБ, искам да кажа, че за тази една година, която съм в комисията, от ГЕРБ не са поискали нищо от мен. Сега към въпроса - има промени в политическия стил на Борисов. Мисля, че всеки непредубеден човек би се съгласил с това. Аз ще се опитам да изброя тези, които ми правят добро впечатление. Първо – във втория си мандат като премиер Борисов не показва пренебрежение към институциите, каквото показваше. Второ, което е промяна и разлика, са поне видимите действия на силовите органи. Случаи на полицейско насилие в последно време не е имало. И третото нещо, което за мен е най-същественото нещо, което виждам – твърдата геополитическа ориентация, избрана от правителството, което не може да се каже за предния мандат на ГЕРБ. Към това бих добавил, че имаме коалиционно правителство, при което очевидно политиката и на ГЕРБ, и на Борисов, не е насочена (а и няма как да бъде) към изземването на цялата власт в страната.

В икономическата област като че ли някои от нещата, които доведоха до засилването на кризисната ситуация за малкия и среден бизнес – забавянето на ДДС, рестриктивният модел на управление от първия мандат на Борисов – вече го няма. Това са положителните промени, които виждам аз.

Какво от стария Борисов се запази?

Задавате ми въпрос в посока, в която не съм мислил. Струва ми се, че трябва време да видим какво се е запазило. Към момента ми е трудно да преценя. Може би и аз се опитвам да вземам желаното за действително, но определено има промяна в политическото поведение на Борисов.

Налага се усещането, че битката срещу модела "КОЙ" е обречена, доколкото министър-председателят не признава съществуването на такъв модел и следователно не му е приоритет да го демонтира. Какво следва от това за управлението, за Реформаторския блок и за гражданите, които имаха надежди за някакви промени?

Моделът КОЙ е една доста широкопластова метафора. Ако под нея разбираме задкулисното управление на политическите процеси в страната, ние трябва да си дадем сметка, че този модел не може да бъде демонтиран в рамките на един мандат, колкото и да го желаем. А аз съм далеч от мисълта, че няма да има вътрешна съпротива от самите управляващи срещу неговия демонтаж. В същото време тия надежди, че за разлика от ситуацията при идването на Орешарски на власт, когато за три седмици стана ясно, че нямаме правителство, което иска да посегне на този модел и достатъчен индикатор за това бе избирането на Пеевски за шеф на ДАНС, сега е рано да преценим дали ситуацията е същата. Има някои действия, които ме карат да смятам, че в правителството има хора с влияние, които биха искали промяна в тази посока. Бърза промяна обаче е абсурд да има. Това е борба за цивилизоване на политическия модел в страната, която ще продължи дълго, ако има кой да я води.

Как тогава си обяснявате факта, че Борисов така ревностно бранеше Писанчев и Лазаров, че ДПС подкрепя ГЕРБ при ключови гласувания в парламента и с тях ГЕРБ умишлено демонстрира сила, като при приемането на промените в пенсионния модел? Това част ли е от демонтирането на модела "КОЙ" или е част от времето, което трябва да мине, според вас, за да ни се струва кабинетът по-реформаторски?

При всички положения не е първото. Не е демонтиране на модела. А дали е второто – не мога да преценя. Дали това е временен компромис или стратегия – не мога да кажа. Това, което си мисля по повод Писанчев и Лазаров, най-много се доближава до това, което чух от вече бившия министър Вучков. Той каза, че според него Борисов не е искал да сменя Писанчев и Лазаров, защото не е искал това да създаде напрежение и нестабилност в правителството. Искал е това да се случи в друга ситуация, в която може да си спести клатенето на лодката на властта.

Да, противоречива е ситуацията, но мисля, че би било крайно мнението да се смята, че имаме опит за циментиране на модела "КОЙ". В кабинета има хора, които съвсем открито са се борели за реформи в секторите, в които са работили, които е немислимо да си ги представим в първия кабинет на Борисов, или в кабинет на Орешарски. Има светлинка в тунела, това се опитвам да кажа.

Смятате ли, че в България се вършат реформи, или това е поредната мантра, която се продава на избирателя? И кога е максималният срок, до който реформите могат да бъдат забавени?

Може и да се превърне в мантра, но може и да не се превърне. Отдавна е невъзпитано да бъдат бавени реформите у нас.

Има страни на публичния живот в България, в които аз просто не мога да си представя, че аз мога да живея в тази страна, ако не се осъществят бързи реформи. Една такава страна е сектор "Сигурност". Ние в момента нямаме правоохранителна система, която да прави хората равни пред закона. Определено подкрепям акцента върху съдебната реформа, което според мен правят и доста от политиците в това правителство.

За първи път се внасят закони за регулиране на дейността на службите. Нашите служби работеха в правен вакуум, което означава, че могат да правят каквото си искат без да носят отговорност.

Това са първи действия, от тях не може да се съди кой знае колко. Но не е минало и толкова време. Във всеки случай, ако видими резултати няма до края на годината, аз лично ще започна да смятам, че и този път няма да стане.

Ако трябва да си изразя мнението за шансовете това да се случи, съм по-скоро скептичен оптимист. Мисля, че множество фактори, включително желанието на Борисов да бъде месия в тази страна, включително желанието на някои политици от РБ да реанимират своите политически кариери, включително външният натиск върху кабинета, са все фактори, които принуждават властимащите да се отнасят по-стреснато и по-разумно към необходимостта от реформи в държавата.

След близо година мълчание наскоро за пръв път излязохте с коментар в социалната мрежа с обяснението, че "путинофилската истерия" ви е накарала да пропишете отново. Какъв е мащабът на заплахата от тази истерия и до каква степен Русия, според вас, влияе върху вътрешните работи на България?

Адски не ми се иска да смесваме отношението към Русия с отношението към управляващите тази държава в момента. Не смятам, че Русия представлява заплаха за нас, не смятам, че топлите чувства на повечето българи към руснаците застрашават сигурността ни, не смятам, че една велика държава като Русия не може да няма свои интереси или политически лобита в България – всяка велика държава ги има. Това, което смятам е, че съществува една засилваща се активност на сегашното руско политическо лоби в страната, свързана с напрежението между Русия и Европа, от една страна, и между Русия и САЩ, от друга. Това, към което се отнасям крайно отрицателно, е перспективата България да бъде отвлечена в руска геополитическа орбита. Това е цивилизационен избор, който не е добър за страната ни.

В момента България е част от Европейския съюз и попада в едно културно и политическо пространство, което може да даде и сигурност и свобода на следващите поколения българи. А това е нещо, което Русия не може да ни предложи, независимо от това по какъв начин ще се развие конфликта й с европейското човечество.

Желанието България да бъде изтеглена от тази орбита, което напоследък все по-неприкрито изразяват някои политици и публицисти, е не просто проруска, а истеризираща пропутинска кампания, което граничи с национално предателство от гледна точна на това, че стратегическите интереси на България са да пази една дружелюбна дистанция от Русия.

mediapool.bg