България | Съб, 04 Май 2024г. 20:25ч. | Козунак с батерия. Фирмата производител е затворена
Българските младежи, които искат да се обучават в университет в чужбина, се пренасочват от Великобритания към Холандия и Белгия.
Наблюдаваме ръст от 35% на българските студенти, които са започнали своето обучение в университети в Холандия от академичната 2021/2022 г. Напливът за догодина пък се очертава да е огромен - с около 80% е нараснал броят на кандидатурите, съобщи в сряда в пресклуба на БТА Николай Христанов от фирмата за образование в чужбина "Интеграл", организатор на Международното изложение "Световно образование".
В листата на топ 3 най-търсени дестинации за висше образование в чужбина са Холандия (на първо място), Германия (на второ) и Великобритания (на трето място), като само една четвърт от кандидатите фиксират избора си върху една държава.
По думите на Христанов най-търсените специалности в Холандия от българите са: "Международен бизнес", "Икономика", "Компютърни науки", "Политика", "Психология", "Изкуство" и "Дизайн". Има също интерес към някои по-нетрадиционни специалности като "Физиотерапия", "Музикално продуценство", "Обработка и технология на храните".
Другата изгряваща дестинация по данни на "Интеграл" е Белгия. Интересът към обучение в тази държава е близо пет пъти по-висок спрямо предходната година, макар и от ниска база. Белгия привлича интереса с достъпните си такси (962 евро за бакалавър и за повечето магистърски програми), възможността да се избира академичен или практически профил, както и предлаганите програми на английски език като "Медии и комуникации", "Компютърни науки", "Бизнес и икономика", "Туризъм". В Белгия сегашната академична година в университетите е започнала присъствено, защото в страната ваксинираното население е 90%.
В Германия и Австрия академичната година започва от октомври и всеки университет има автономия, за да реши по какъв начин ще започне учебната година. Сред търсените специалности от българските кандидат-студенти в университетите в Германия са: "Икономика и бизнес", "Информатика", "Електроника и електроинженерство" и "Медицина". Българските кандидат-студенти проявяват интерес предимно към университетите във Виена и Грац, като сред преобладаващите търсени специалности са: "Бизнес и икономика", "Управление на туризма" и "Хотелиерство", съобщи Николай Христанов.
Той отбеляза, че след Брекзит има силен интерес на български кандидати към университети в САЩ и Канада, тъй "като цената на следването в САЩ се изравнява с тази във Великобритания, а понякога е и по-ниска". Има и българи, които се интересуват от обучение в Харвард, като сега там учат 25 българи. Трима от тях са в "Бизнес" факултета. Христанов обясни и какво търсят от Харвард в "идеалния" кандидат-студент - отличен академичен профил, активност и участие в различни допълнителни училищни дейности, както и кандидат-студентът да е мотивиран.
Има промени във висшето образование в Дания, което е безплатно, като през лятото страната реши да "затвори" голяма част от специалностите на английски език в университетите с приложна насоченост, съобщи образователният консултант. Той уточни, че това са университетски колежи и бизнес академии. Програмите, които остават с отворен прием, са в академичните или изследователските университети, като те са ограничени на брой.
Ирландия е сред новите "фаворити" на българските кандидат-студенти, защото в нея се предлагат много специалности на английски език, а годишната такса за обучение е 3000 евро. Има и възможност за финансиране на тази такса, обясни Христанов.
Той съобщи, че заради Брекзит във Великобритания има спад на българските кандидат-студенти, но въпреки това има кандидати от България, подали документи за обучение за следващата година в Оксфорд и Кеймбридж.
mediapool.bg