Хаотичният път на Борис Джонсън към властта най-после се отплаща

Борис Джонсън се стреми да бъде съвременен Уинстън Чърчил. Критици се страхуват, че той е британският Доналд Тръмп.

Подобно на уважавания лидер от Втората световна война Чърчил, Джонсън си е поставил за цел да превърне в триумф една национална криза - в случая Брекзит. Като Тръмп той спечели най-висшия политически пост в своята страна, използвайки известността си, държейки се като клоун, правейки провокации и отнасяйки се небрежно към истината.

"Той е различен тип човек, но казват, че и аз съм различен тип човек", заяви одобрително Тръмп миналата седмица. "Ние добре се разбираме."

Рус, весел и с поведение на клоун, 55-годишният Джонсън може да е един от най-известните политици на Великобритания, но в много отношения остава загадка.

Какви са неговите убеждения? Сега Джонсън силно вярва в Брекзит, но по-рано доста се измъчваше за това решение и списваше две вестникарски рубрики - една в подкрепа на излизане от ЕС и една против, преди да се присъедини към кампанията за "напускане" на референдума във Великобритания през 2016 г. за членството в общността.

Какъв е неговият план за Брекзит? Джонсън казва, че ще изведе Великобритания от ЕС на предвидената дата 31 октомври - със или без сделка за развод. Той казва, че Великобритания трябва усилено да се подготви за напускане без споразумение, но настоява, че шансовете това да се случи са "едно на милион".

Някога обаче също така казваше, че шансовете му да стане министър-председател на Великобритания са колкото тези да бъде открит Елвис на Марс.

Александър Борис де Пфефел Джонсън е роден в Ню Йорк през 1964 г. - най-голямото дете в задружно, общително британско семейство от горната средна класа, в което царяла яростна конкуренция. Сред неговите предци е турският журналист и министър Али Кемал, който е един от прадядовците на Джонсън. Сестра му Рейчъл казва, че като дете Джонсън имал амбицията да бъде "световен крал".

Джонсън учил в елитния колеж "Итън", където започнал да използва второто си име Борис - семейството му го наричало Ал, и си изградил познатия досега образ на находчив, леко разхвърлян веселяк, способен да постига успех, без видимо да полага много усилия.

В Оксфордския университет той бил президент на дружеството за дебати "Оксфордски съюз" и член на клуба "Булингдън" - буйна група за банкети, известна с пиянски вандалски прояви.

След университета Джонсън станал журналист. Той оцелял, след като бил уволнен от в. "Таймс" заради измислен цитат, и станал кореспондент на "Дейли телеграф" в Брюксел. Специализирал се в съчиняване на преувеличени небивалици за подлите планове на ЕС да окове Великобритания в бюрокрация. Брюкселските служители, които сега трябва да работят с Джонсън като министър-председател, не са забравили ролята му за демонизиране на ЕС.

Биографът на Джонсън Соня Пърнел, работила с него в "Телеграф", каза, че той имал "дарба да се самоизтъква и мания за власт, която го отличавала".

Последвало назначаване за редактор на консервативното информационно списание "Спектейтър", чести изяви по телевизията и избиране за депутат.

През 2008 г. беше избран за кмет на Лондон, превръщайки се във весел посланик на града пред света - образ, илюстриран, когато той беше блокиран на въжен тролей на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. и развяваше британски знамена, докато висеше във въздуха.

Критиците отправиха остри нападки срещу него заради подкрепата му за безсмислени проекти, включително малко използвана въжена линия, неосъществено летище, наречено "Остров Борис", и "мост градина" над река Темза, който така и не беше построен.

През 2016 г. неговата енергия и популярност, а според критиците - лъжливост, изиграха ключова роля в кампанията за референдума за ЕС. Противниците така и не му простиха твърдението, че Великобритания дава на ЕС 350 милиона лири (440 милиона долара) на седмица - пари, които вместо това можело да бъдат похарчени за британската здравна служба. То беше невярно - чистата сума, внасяна от Великобритания, беше близо наполовина по-малка.

След като изненадващото гласуване на страната в подкрепа на напускане доведе до падането от власт на министър-председателя Дейвид Камерън, изглеждаше, че Джонсън е напът да го наследи. Но той се отказа от надпреварата, след като ключовият съюзник Майкъл Гоув реши да се кандидатира срещу него.

Мей спечели състезанието и направи Джонсън външен министър. Двете му години на поста бяха изпълнени с гафове. Той беше записан да казва, че раздиран от насилие град в Либия може да се превърне в туристическо средище, щом властите "разчистят мъртвите тела", и влоши тежкото положение на жена с британско и иранско гражданство, задържана в Техеран, като повтори невярно иранско твърдение, че тя е журналистка.

През юли 2018 г. Джонсън напусна правителството заради своята съпротива срещу плана на Мей за Брекзит и стана главният брекзитър във Великобритания, настоявайки, че излизането от ЕС ще бъде лесно, ако страната просто покаже по-силен "дух, че може да се справи".

Много членове на Консервативната партия избират да му вярват. Те смятат Джонсън за политик, който може да осъществи Брекзит, да спечели подкрепата на колебаещите се избиратели и да победи съперническите партии както от левицата, така и от десницата.

Като политика и маниери Джонсън и Тръмп имат много различия. Защитаваното от Джонсън виждане за "глобална Великобритания" е в противоречие с позицията на Тръмп "Америка на първо място", а британският лидер е твърде скромен, докато Тръмп е надут.

Но подобно на Тръмп, Джонсън е обичан от поддръжниците, защото е смятан от тях за неподправен, независимо дали това наистина е така или не. Те му прощават гафовете и объркания личен живот.

Джонсън и втората му съпруга Марина Уилър обявиха през септември, че се разделят след 25 години брак, от който имат четири деца. Джонсън е баща на поне още едно дете извън своите бракове.

Миналия месец полицията била извикана заради шумен спор между Джонсън и новата му партньорка Кари Саймъндс в дома им в Лондон. Скандалът беше водеща тема в медиите дни наред, но не успя да навреди на кампанията му.

Тази седмица Джонсън е напът да постигне мечтата на своя живот, като се нанесе на "Даунинг стрийт" 10. Наблюдатели предупреждават, че това може да бъде шок.

"Да ръководиш тълпа е много различно от това да ръководиш правителство", заяви пред Би Би Си историкът Питър Хенеси. "Винаги съм мислел, че той е забележителен атакуващ журналист, един вид писмена версия на провокативен радио водещ. А по този начин не можеш да управляваш."

По БТА

mediapool.bg