Футболната търговия с българските паспорти

Знаете ли, че на българската държава са й били нужни цели 14 години, за да връчи българския паспорт за "особени заслуги" на черногореца Сафет Баличевац. Той бе един хората, които с риск за живота си се хвърлиха да спасяват пътниците от падналия автобус в река Лим. На този фон, държавата успя само за няколко месеца да даде паспорт на централния защитник на "Лудогорец" Хосе Паломино, преди той да бъде продаден в чужбина за доста пари.

Ангажиментът, че спасителите от Лим ще получат почетно гражданство, е поет през април 2005 година от президента Георги Първанов. Преди това Баличевац е награден с орден "Мадарски конник" втора степен за проявения героизъм. Паспортът му е връчен лично през февруари 2018 година на тържествена церемония в президентството от вицепрезидента Илияна Йотова.

Предоставянето на българско гражданство на иранския лекар д-р Абдулах Заргар, на когото разчита цял Исперих, отнема седем години. Преди да бъде удостоен с паспорт, който премахва административните пречки пред работата му, в подкрепа на Заргар се подписват 7000 души (приблизително цялото население на Исперих). Тогавашният премиер Бойко Борисов не пропуска да си направи предизборен пиар покрай този случай, макар че гражданството на Заргар веднъж е отказано през 2016 г. от кабинета "Борисов 2".

Гражданството за особени заслуги е интересна опция, дадена от Закона за българското гражданство. Тя позволява държавата да натурализира чужденци, които "имат особени заслуги" към България. Нещо като почетно гражданство. Държавата има право да дава паспорти и на хора, от които има нужда.

Връчването на паспортите на Сафет Баличевац и Абдулах Заргар е особено тържествено, а политиците, в чиито мандат се случва това, демонстрират съпричастност и гордост, заставайки редом до такива достойни хора.

Целият списък на получилите паспорти за особени заслуги обаче се оказва таен.

В края на 2021 година Mediapool спечели дело срещу отказа на тогавашния правосъден министър Десислава Ахладова (ГЕРБ) да предостави информация по темата. Съдебната битка бе водена от "Програма Достъп до информация", чийто екип успя да стигне до пробив в съдебната практика. Mediapool получи списъка на всички натурализирани чужденци за особени заслуги от 2005 година досега, като новите българи бяха представени с инициали и кратко описание на мотивите.

Не щем лекари, а футболисти

След комбиниране на данните от правосъдното министерство с такива от открити източници става ясно, че България най-много се нуждае от внос на футболисти. И по- точно на футболисти в Разград, където те светкавично получават български паспорти.

Какво означава държавата да има нужда от един спортист? В най-общия смисъл това е натурализация на човек, който може с уменията си да допринесе за националния отбор.

През юли 2016 година украинският защитник Игор Пластун е купен от "Лудогорец" за 500 000 евро от украинския "Карпати", показват данните в "Transfermarkt". В края на 2017 година получава български паспорт по процедурата за "особени заслуги".

В началото 2018 година Пластун, който е новоизлюпен българин, не започва да играе за България, а за родната си Украйна. По същото време "Лудогорец" решава да продаде украинския национал на "Гент" за 3 млн. евро, по данни на "Transfermarkt". Белгийският отбор си купува украински национал с европейски паспорт от България.

Без съмнение това е голяма печалба за собствениците на отбора, но остава неясно какви са му особените заслуги за България. Как Пластун е вдигнал нивото на българския футбол или с какво е бил важен за държавата, остават въпроси без отговор.

Гонзо знае ли?

Преди седмица техническият директор на Българския футболен съюз Георги Иванов – Гонзо напомни на всички за битовия расизъм, който вирее по тези земи: "В българския национален отбор трябва да играят само българи. Докато аз съм директор на националните отбори, чужд играч, с чужд паспорт, с друг цвят на кожата няма да играе".

Данните, които Mediapool получи от българските институции, трябва да успокоят спортния шеф на футболната ни централа. Чуждите футболисти не си чупят краката от бързане да играят за националния ни отбор. Както става ясно от казуса с Пластун, дори и да имат български паспорт, повечето предпочитат да играят за родните си страни или просто нямат качества за българския национален отбор.

Въпросът е друг. Защо България изобщо натурализира чуждестранни футболисти, които нямат нужните качества?

От началото на 2005 до края на 2021 година българско гражданство за особени заслуги е дадено на 406 чужденци.

От тях най-големият дял са футболистите - 10% от всички. А сред футболистите най-голям дял са тези на "Лудогорец". През последното десетилетие братята Домусчиеви със съдействието на българските власти са успели да произведат цял отбор нови български граждани плюс една резерва – общо 12 души.

Започва се от Шоко през 2011 година, който е първият натурализиран чужденец в "Лудогорец". Следват новите българи Жуниор Кишада, Марселиньо, Жуниор Кайсара, Вандерсон, Натанаел, Джонатан Кафу, Хосе Паломино, Сисиньо, Ренан дос Сантос, Мавис Чибота, Алекса Сантана и Бернард Текпетей. Неофициално футболни източници на Mediapool информират, че "Лудогорец" има намерение да поиска натурализацията на Игор Тиаго и Рик Джонатан, които бяха купени в началото на миналата година.

От всички тези футболисти само трима са се оказали нужни под някаква форма за националния отбор – Марселиньо, Вандерсон и Сисиньо.

Изключителни футболисти може и да няма, но от време на време изглежда, че има добри печалби.

Най-големият финансов удар на "Лудогорец" изглежда е постигнат с аржентинеца Хосе Паломино. Той преминава в "Лудогорец" без трансферно плащане от Метц през 2016 година. През пролетта на следващата година са подадени документите за издаване на български паспорт с аргумента "за заслуги", въпреки че има само 20 мача за отбора. На 40-я си мач той вече е българин и е продаден с новия си паспорт на италианския Аталанта за 4.7 млн. евро, по данни на Transfermarkt.

С други обаче не се случва така, въпреки че са наистина нужни на цялото общество.

Мариам и Дарин Осман са сестри, родени в София и завършили медицина. Родителите им са от Сирия, но вече повече от четвърт век живеят и работят в България. Двете сестри лекарки бяха на първа първа линия в битката с Covid-19 в болницата в Бургас, когато тя изпитваше отчаян глад за кадри Те кандидатстват за българско гражданство и чакат повече от 3 години да получат такова, докато лекуват българите със статут на бежанци.

Защо футболисти?

Българските футболни отбори имат голяма полза от българските паспорти на своите чуждестранни попълнения. Клубовете в т.нар. Ефбет лига са пълни с чужди играчи, а българските футболисти в съставите на българските отбори са от един до най-много шест души. Средно са между двама и четирима.

Притежаването на български паспорт освобождава място за още чужденци от страни извън ЕС, с които изобилства българското първенство. По правило в съставите не може да има повече от петима играчи извън ЕС едновременно. Българският паспорт дава по-висока цена при продажба на играча в друг европейски отбор и редица други възможности, а много от българските футболни босове са едри бизнесмени с отлични политически контакти.

Въпросът е обаче дали става дума за държавен или частен интерес от даването на български паспорти. Предвид състоянието на българския национален отбор, отговорът е ясен от само себе си.

Останалите "звезди"

От 2005 година досега "Левски" (София) е имал само трима натурализирани футболисти за "особени заслуги". Двама от тях бяха важна част от националния отбор – Игор Томашич и Лусио Вагнер. Първият има 16 мача за представителния тим, а вторият е с десет. Само Марселиньо от "Лудогорец" може да се похвали с подобно постижение със своите 11 мача и два гола.

ЦСКА има петима натурализирани чуждестранни футболисти по тази процедура, като от тях само Маркиньош е записал участия в националния отбор, но не особено забележими.

Това означава, че за последните 17 години са натурализирани 40 футболисти, от които само шест са стигнали до националния отбор. Съпоставка с данните в transfermarkt.com показва, че общо 7 футболисти, които са играли в България преди 2005 година, са имали българско гражданство. Петима от тях са били национали Златомир Загорчич (Литекс), Предраг Пажин (Левски), Зоран Янкович (Литекс), Тиаго Силва (Литекс, ЦСКА), Драголюб Симонович (Литекс).

За вратаря Иван Чворович няма данни да е получил гражданство за "особени заслуги" след 2005 година и вероятно е получил паспорта си по другите възможни процедури заради дългия си престой в страната.

Другите натурализирани футболисти от 2005 година досега

ЦСКА има петима: Никола Радулович (Сърбия, дошъл от "Раднички"), Каранга (Бразилия, Парана), Маркиньош (национал), Кевин Меркадо (Еквадор), Енрике Рафаел (Бразилия)

"Левски" има трима: Лусио Вагнер (национал), Игор Томашич (национал), Паулиньо (Бразилия).

"Славия" има трима футболисти и един треньор: Славчо Георгиевски (македонски национал), Ортега Демиран (нигериец, първоначално отхвърлен от Локо (София), Стевица Кузмановски (Македонски футболен треньор), Павле Попара (Сърбия)

"Локомотив" (Пловдив) има двама: Диего Фераресо (два мача за младежките национали), З.Б. (Най-вероятно става дума за Зоран Балдовалиев)

"Литекс" има четирима: Дока Мадуейра, Том, Армандо Ваюши и А.К.

"Локомотив" (София) има трима: Дарко Савич (Сърбия), Урош Голубович (Сърбия), Ч.У.

"Черно море" има трима: А.М.Д., Даниел Моралес, С.И.С.

"Спартак" (Варна) има един: В.И. (най-вероятно става дума за сърбина Велимир Иванович)

"Пирин" (Благоевград) има двама: Драги Коцев и Г.Г.

"Черноморец" има един натурализиран с инициали В.Г., който е посочен като бъдеща надежда на юношеския национален отбор.

mediapool.bg