Очаква се в първите месеци на следващата година депутатите да премахнат въведената през лятото възможност бизнесът да финансира партии. Засега партиите в парламента изглежда са единодушни, че то трябва пак да бъде забранено, както беше до лятото на тази година.
Една от причините за очакваното отпадане е, че има критики отвън. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) препоръча още в началото на месеца финансирането да бъде отменено. Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа пък е поискала обяснение именно за частното финансиране и страната ни е била заплашена от започване на наказателна процедура заради нарушаване на антикорупционните стандарти в областта на партийното финансиране. Българска делегация е била изслушана по темата, а парламентът дал обяснение защо е направена поправката, която позволява бизнесът да финансира партиите.
Ако GRECO прецени, че има сериозно нарушение, може да определи докладчици по темата, може и да сезира Европейската комисия.
"Потвърждавам, че след изслушването групата за борба с корупцията не е инициирала последващи действия във връзка с получената информация", каза правосъдният министър Данаил Кирилов по време на парламентарния контрол.
Това обаче не означава, че до такива все пак не може да се стигне. На фона на това изглежда, че управляващите няма да се бавят с отмяната на частното финансиране.
До намаляването на субсидията за партиите се стигна, след като в началото на юни, в разгара на друг скандал - с надвзетите партийни субсидии, премиерът Бойко Борисов се появи в парламента, за да обяви, че предлага орязване на субсидиите от 11 на 1 лев на глас. След като Борисов обяви намерението си, депутатът от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски, който се появи няколко пъти в парламента след евроизборите, контрира с друго предложение: държавна субсидия да няма, но да се въведе "отворено финансиране от американски тип от ясни и прозрачни донори". Малко след това се стигна и до хибрида между предложенията на ГЕРБ и ДПС – 1 лев на глас и безлимитно частно финансиране. Още тогава от партията на Борисов неофициално коментираха, че това драстично орязване е временно и ще бъде коригирано с държавния бюджет. При орязването на държавното финансиране от БСП заподозряха, че целта на управляващите е да "убият опозицията" в навечерието на местните избори.
Така само няколко месеца след орязването на държавното финансиране, по време на окончателното приемане на държавния бюджет се стигна до решението субсидия да бъде увеличена от 1 на 8 лева на глас. Решението беше съпроводено със скандал и обвинения между партиите, като в началото дори се стигна до законодателен парадокс.
Предложението беше на БСП, а от ГЕРБ оправдаха подкрепата си с това, че "патриотите" били поставили ултиматум – или се вдигат субсидиите, или няма да подкрепят бюджета. Всъщност обаче и позицията на ОССЕ е наклонила везната към увеличаване на държавните субсидии. Другата част от препоръката на организацията – да отпадне частното финансиране, не бе повдигната. Така хем субсидията беше увеличена, хем остана възможността бизнеса да дарява на партии.
След като субсидията беше увеличена и социалистите, и ДПС обявиха, че при това положение трябва да отпадне възможността фирми да дават пари на партиите. На такова мнение са и управляващите.
Неофициално от ГЕРБ обясниха, че смятат да премахнат възможността за частно финансиране. Идеята им обаче била този дебат да тече паралелно с обещаните от тях промени в Изборния кодекс. Очаквали това да стане през февруари или март. Предвиждали и дебат по какъв начин точно да се определят държавните субсидии. За такова обсъждане, поне на теория, се обявиха и почти всички други парти – БСП, ОП и ДПС.
"Патриотите" искат и лимит на държавните субсидии
В последния работен ден на депутатите "Обеднинените патриоти" решиха да внесат предложения за промени, свързани именно с парите за партиите. Идеята им е освен да отпадне частното финансиране, да се въведе и максимален праг на държавната субсидия на 6 млн. лева. Още през лятото "патриотите" лансираха идеята си за лимит, когато обаче ГЕРБ подкрепи ДПС.
Новото в идеята на ОП е, че предлагат партиите да могат да се отказват от държавната субсидия."Да дадем възможност на тези партии, ДПС и Възраждане например, които искат 0 лева субсидия, да се откажат от субсидията напълно законно", каза съпредседателят на парламентарната група на "Обединени патриоти" Искрен Веселинов.
"Също така се дава възможност за подпомагане на политическите партии от физически лица с услуги, извършени само с личен труд, както и предоставяне на дарения или помещения, които са самолични", обясни зам.-председателят на парламента и лидер на НФСБ Валери Симеонов. Истината обаче е, че "патриотите" лансираха идеята си за лимит и през лятото, когато обаче ГЕРБ подкрепи ДПС.
До лятото законът предвиждаше партиите да получават държавна субсидия от 11 лева на глас. Те обаче не можеха да се финансират от юридически лица и от еднолични търговци, не можеха и да получават движими и недвижими вещи за безвъзмездно ползване, както и безвъзмездни услуги под каквато и да е форма. Имаше възможност само за дарения от физически лица, но за една календарна година човек не можеше да дари повече от 10 000 лв. Такова беше положението от 2009 г. до лятото на тази година.
От ГЕРБ обясниха орязването на субсидиите през юни с това, че идеята "дошла от народа" след референдума по тази тема, който се проведе преди три години. Въпросът с намаляването на партийната субсидия бе поставен за национално допитване от "Шоуто на Слави" през 2016 година. Мнозинството от българите подкрепиха предложението за драстично намаляване на субсидиите за партиите, но референдумът не постигна резултат, който да го направи задължителен.
mediapool.bg