Фалшивото обещание за електронна демокрация

В миналото повечето хора разглеждаха интернет като нещо добро. Предполагаше се, че той трябва не само да ни дава възможност да пазаруваме, да запазваме връзките си с бивши съученици и да намираме някой нов суши ресторант, а и да ни дава политическа власт, като позволява на обезправените да се чуе гласът им, да помага на активистите да мобилизират поддръжници и да дава възможност на обикновените граждани да представят пред обществеността доказателства за корупция сред властимащите или полицейска жестокост.

Но се прокрадват съмнения - и то не само след разкритията за това, че държавни служби използват интернет, за да шпионират нас и лидерите ни, а и да се следят помежду си. Влиянието на интернет върху политиката е доста неясно. Докато той не стане пространство, в което се прилагат правила и права като в реалния свят, това едва ли ще се промени.

В началото ентусиасти мечтаеха, че самият достъп до интернет ще помогне за разпространението на демокрацията. Това не се случи. В края на 90-те години на 20 век 4 процента от хората по света използваха интернет; днес това правят почти 40 процента. Но делът на страните, определени от организацията за наблюдение на демокрацията "Фрийдъм хаус" като "несвободни" или "частично свободни", почти не се е променил през този период. Изглежда, че в повечето случаи битката между мрежите и йерархиите се печели от йерархиите.

Една от причините е, че властите стават също толкова умели в използването на интернет и модерни комуникационни технологии, колкото активистите. Авторитарни правителства употребяват тези средства, за да проследяват протестни и опозиционни водачи, както виждаме напоследък в Украйна. Те използват армии от хора, за да следят и проверяват разговори в интернет. Някои хора дори твърдят, че интернет служи като политически отдушник, който помага на диктаторите да останат на власт.

Но даже най-решителният авторитарен лидер не може напълно да контролира политическата дейност в интернет. Добре запознатите с технологиите млади хора обикновено заобикалят опитите на властите да налагат цензура. И въпреки това интернет активистите не добиват непременно повече власт.

Вдъхновените от интернет движения обикновено имат трайно влияние само ако породят традиционна политическа дейност като улични протести или учредяване на политически партии. За тази цел те имат нужда от лидерство, а то обикновено е отхвърляно от интернет активистите, защото те разглеждат себе си като чисто народни движения. При липсата на осъществими стратегии и ясна посока повечето подпомагани от интернет въстания бързо стихват.

Така се оказва, че интернет не е толкова силен в борбата с тиранията, колкото се очакваше. Нито пък упражнява недвусмислено въздействие върху установените демокрации. Демокрациите определено стават по-жизнени, но техните политики стават по-променливи.

Погледнете медиите. Едва 16 процента от американците на възраст между 40 и 50 години четат (печатни) вестници в днешно време; сред хората между 20 и 30 години този дял е 6 на сто. Електронните медии предлагат голямо разнообразие, лесен достъп и възможности за коментари. Но те насърчават хората да си набавят само информации и коментари, които съответстват на възгледите им в момента. Традиционните медии могат да представят на читателите балансирани материали, но електронните медии могат да подхранват политическа поляризация.

Освен това лудите глави в политиката, популистите и радикалите - от Бепе Грило в Италия до членовете на Чаеното парти в Америка - използват социалните медии и блоговете, за да се обръщат пряко към потенциалните поддръжници. Интернет позволява на мнозина новаци бързо да спечелят голям брой последователи и също толкова бързо да изчезнат от полезрението.

Но приливите и отливите могат да разстроят утвърдената политика - например, когато центристки партии възприемат по-десни възгледи, за да отдалечат избирателите от по-крайни партии.

В същото време младите хора, изглежда, мислят, че гражданският им дълг се изчерпва с активността им в социалните мрежи и блоговете. Те вече не се присъединяват към политически партии, профсъюзи и други групи по интереси. Средната възраст на партийните членове в Германия е над 50 години. Във Великобритания има по-голяма вероятност пенсионер на над 60 години да бъде член на профсъюз, отколкото работник на под 30 години. Без организациите на гражданското общество политиката става по-разпокъсана и по-несвързана, а намирането на работещи компромиси става по-трудно.

Разкритията за шпионажа на Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ ще ускорят по-реалистичното оценяване на въздействието на интернет върху политиката, осигурявайки благоприятна възможност да се помисли кое се е объркало и кое може да бъде поправено.

От помощ могат да бъдат множество малки стъпки - например да се даде на подкрепящите демокрацията движения нужната технология за избягване на авторитарните лидери, да се представят електронните медии по балансиран начин и да се направят политическите партии по-чувствителни към своите членове. Но основното предизвикателство е да се изпълни интернет със същите правила, права и ценности, с които са пропити нашите демокрации.

Свободата не може да бъде абсолютна, независимо дали става въпрос за интернет или за реалния свят. Правата на човека - и то не само правото на личен живот - трябва да се зачитат в кибернетичното пространство. Тъй като никой отделен орган или правителство не определя правилата за целия интернет, всеки евентуален електронен кодекс на поведение би трябвало да произлезе от обикновените хора - и поради това би бил доста несъвършен. Но вероятно АНС помага да се започне обсъждането: ние може да не знаем какви правила искаме, но сега може би имаме много по-добра представа какви правила не искаме.

По БТА

mediapool.bg