Украинското зърно е необходимо, но не в Източна Европа

Една снимка стана емблематична в първите дни на руската война в Украйна - украински фермери трумфално теглеха руски танк, използвайки само трактор. Тогава украинските фермери бяха герои, обработваха нивите си, докато течаха бомбардировки. Неспособни да транспортират своето зърно по море, след като Владимир Путин блокира пристанищата, техните силози бяха пълни от предходната реколта, а се задаваше нова. Тогава Европа застана зад тях и отвори вътрешния си пазар.

сн. Списание "Бизнес Украйна"

Това беше правилно решение, но то се основаваше на грешно очакване - че инвазията ще приключи бързо. Липсваше "План Б" за дълъг конфликт. Източните държави от ЕС, в най-добрия случай, можеха да поемат една, може би две украински реколти, но не повече. Самият регион е нетен износител на зърно, а Украйна е един от петте най-големи износители на селскостопански продукти в света. Излишъците от зърно започнаха да се натрупват върху излишъците, потискайки цените. Положението беше неустойчиво. Обикновено неустойчивите ситуации не траят дълго. Но този продължи.

По-рано този месец Полша, която е може би най-пламенният поддръжник на Киев има в Европа, едностранно затвори своя вътрешен пазар за украинските фермери. Бързо я последваха Унгария, Словакия и България. "Ние оставаме солидарни с Украйна, но фалитите на българските фермери няма да допринесат за нейната кауза", заяви българският министър-председател Гълъб Донев.

Украинско зърно на грешното място

Украинският износ на царевица за Полша скочи до безпрецедентни нива след като войната принуди Киев да промени маршрутите за продажба. Работата е там, че украинското зърно е силно необходимо в Европа, но просто не се натрупва на правилното място. Всъщност, то е търсено от Испания и Италия, които вече страдат от суша и от Нидерландия, която е "дом" на огромна животновъдна индустрия. Но преместването му именно към тези страни е трудно постижимо.

В момента ЕС се оказва парализиран от криза, която като че ли никой в Брюксел не е очаквал. Пшеницата и царевицата не хващат окото, така както танковете и ракетите, но те са от критична важност за оцеляването на украинската икономика. Дори преди войната, земеделието формираше 10% от украинския БВП. Днес, вероятно този дял е по-голям, след като редица други сектори вече са затруднени или спрени.

Какви ходове има ЕС

Възможностите за Брюксел не са добри. Ако той позволи забраните за износ да останат, цените на земеделските суровини в Украйна ще паднат, което ще предизвика криза в земеделието й. Русия знае, че нейната жертва има само два начина да изнася продукцията - или по суша през Източна Европа, или директно с кораб през спонсориран от ООН зърнен коридор в Черно море. Ако ЕС затвори своя пазар, украинският селскостопански сектор ще бъде оставен на милостта на зърнения коридор, което ще даде на Путин надмощие в преговорите. Москва вече се опитва да извлече отстъпки в замяна на удължаване на живота на безопасното трасе с още няколко месеца. Путин вече изтласка международните търговци на зърно от Русия, давайки на Кремъл пълен контрол върху вътрешния пазар.

Но Брюксел трудно може да задължи държавите от Източна Европа да продължат да приемат украинско зърно. Ако го направи, местните цени (предимно на царевицата), ще паднат допълнително, което ще доведе до нови протести. Полша и Словакия са изправени пред избори по-късно тази година и гласуването в селските райони вероятно ще бъде решаващо и за двете.

Източна Европа вече пое част от украинските реколти 2020-2021, която стоеше по силозите по време на руската инвазия през февруари 2022 г. Погълна и голяма част от продукцията за 2021-2022 г. Но ще се затрудни да вземе тазгодишните реколти.

Решенията на зърнения проблем

Предпочитаното от Брюксел решение е да се позволи украинското зърно да се движи по суша в запечатани контейнери, без да спира в ЕС. На хартия, украинското зърно ще тече през Полша към пристанищата на Балтийско море Гидня и Гданск и през Румъния и България към черноморските пристанища Констанца и Варна. Оттам може да достигне до международния пазар.

Дори ако това беше логистично възможно в по-големи количества от сега, то пак щеше да е неработещо решение, защото този план не отчита как се случва търговията със суровини. Докато украинското зърно се конкурира за ограничен капацитет за износ с местното зърно в Полша, Румъния и България, местните цени на пристанищата ще останат под натиск. Няма значение дали зърното ще мине само транзитно през територията на ЕС. Транзитът - и използването на ограничен капацитет за износ на пристанищата - сам по себе си има голямо влияние върху цената. Попитайте всеки търговец и той ще ви каже, че изобилните доставки на украинска пшеница и царевица на полските и българските пристанища биха потиснали местните цени.

Как тогава да подкрепим както украинските фермери, ключови за икономическото оцеляване на страната, така и полските фермери, политически важна общност и ключов съюзник на Киев? Единственото решение, може би вече сте се досетили, са парите: субсидирайте източноевропейските фермери, за да позволите на украинското зърно да тече. Брюксел вече предлага известна финансова подкрепа, но моето предположение е, че това не е достатъчно.

Вече трябва да започне да излюпва "План C". И колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова повече пари ще са необходими.

*Хавиер Блас е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ енергетиката и суровините. Бивш репортер за Bloomberg News и редактор с ресор суровини във Financial Times. Той е съавтор на книгата "Светът за продан: пари, власт и търговците, които разменят ресурсите на земята".

Статията е в превод на Mediapool.bg

mediapool.bg