Украинският език дълго време се смяташе за непрестижен

*Институтът за глобални анализи с основател д-р Румена Филипова стартира поредица от статии "Ukraine Insider", където международни експерти по Украйна анализират най-значимите политически, исторически, медийни и икономически тенденции в страната след началото на инвазията на Кремъл. В първата статия историкът проф. Андрий Портнов анализира исторически изкривените представи на Владимир Путин за Украйна и обяснява историческата траектория на развитието на украинската държавност и национално самосъзнание. Във втората статия експертът д-р Лиана Семчук проследява намаляващите регионални разделения в Украйна по отношение на външнополитически предпочитания, език и позиции спрямо вътрешната политика. Също така изследва свиващото се влияние на олигарсите. В настоящата статия Мариам Найем, украинка от афганистански произход, изследовател на въпроси, свързани с културата, изследва потискането на украинския език и разпространяването на културни стереотипи за украинците. Мариам работи за деколонизиране на дискурса за Украйна, за да се поставят във фокус украинските гласове и да се "децентрират" руските и проруските империалистични разкази и послания.

Владимир Путин заяви, че е започнал войната, за да защити руския народ. Под руски народ той разбира преди всичко тези общности, които говорят руски език, а не руснаците, определени по етнически признак. Това е присъща характеристика на пропагандирания от Кремъл "руски свят": ако някой говори руски език, той автоматично става част от руската нация.

Според Джеймс Мейс "единственото нещо, което наистина може да илюстрира политическата независимост на една страна от друга, е езикът като фактор на различие". Ето защо потискането на историята и на украинския език заемат централно място във войната.

Как Русия потиска украинския език

Началото на руските атаки срещу украинския език са документирани през XVII в. и оттогава представляват постоянен процес.

Известен пример за това е "Циркулярът на Валуев". На 18 юли 1863 г. министърът на вътрешните работи на Руската империя Пьотр Валуев издава указ, наречен "Циркуляр на Валуев". С постановлението се забраняват всички публикации на украински език (включително образователни, религиозни или образователни материали за деца), с изключение на белетристиката.

Основната причина за приемането на тези мерки е свързана с политическата нестабилност, породена от еманципацията на крепостните селяни през 1861 г. Разпространението на украинския език застрашава да се превърне в основен инструмент за украинските активисти и най-лесното решение за руските управници е да унищожат езиковата еманципация на украинците от самото начало.

Като уронва статута на украинския език, Валуев едновременно осмива идеята за украинска независимост: Те [мнозинството от малорусите, които изразяват мнението си в пресата] доказват с голяма убеденост, че не е имало, няма и не може да има никакъв специален малоруски език и че техният диалект, използван от обикновените хора, е същият руски език, само че покварен от влиянието на Полша върху него.

Интересно е, че в съвремието можем да намерим многобройни примери за сходно снизхождение по отношение на украинския език по руската държавна телевизия или от страна на официалните власти. В продължение на 150 години политическите методи на руските политици остават едни и същи.

Желанието на украинците да говорят украински и да спрат да използват руски език обижда руския патриот. От тази гледна точка има само една причина, поради която украинците биха могли да отхвърлят могъщия руски език ("езикът на цивилизацията и културата") заради украинския, който е с "по-нисък статут": те са тесногръди и претенциозни. Дълго време украинският език не се възприема като самостоятелен език, а само като диалект на по-големия и по-развит руски език. Този диалект се е смятал за забавен със своята непълноценност.

Отношението на руската държава към украинския език и украинския народ е аналогично. И единият, и другият имат нужда от по-нататъшно развитие, за да бъдат смятани за пълноценни (като език или нация), и двата са обект на присмех в опитите си да бъдат такива.

Типичен метод, използван от руската пропаганда, се състои в придаването на негативна конотация на иначе неутрални украински думи. Това е особено видно от начина, по който украинската дума "незалежність" (независимост) се използва в руските медии. Когато руски политици или журналисти се опитват да обезценят Украйна, вместо да използват руския езиков еквивалент, те произнасят украинската "незалежність" подигравателно – създавайки привидното според тях впечатление, че украинската дума има самостоятелно и независимо значение. Подтекстът на осмиването на украинския израз се състои в това, че "реално" не съществува украинска независимост. Украинските претенции за независимост са абсурдни, защото Киев няма автономия и никога не е имал такава. Сходно използване на думата "мова" (език) се опитва да внуши, че украинският език не е истински език, а имитация на истинския.

Подобно отношение не само показва, че украинският език се позиционира в рамките на йерархична структура, при която той не притежава качествата на истински, автентичен, сериозен език (като руския), а само го имитира. Затова всички думи, произнасяни на украински, автоматично имат противоположно значение.

В допълнение към откритата злоупотреба с украинския език, друг любим и важен аргумент на руския режим за започването на войната е така нареченото "потискане на рускоговорящите (и следователно руските) хора". Как изглежда това "потисничество" Използвам личния си опит, за да осветля тези твърдения, произтичащи от руската културна хегемония.

Опит от първо лице: Възприемане и преодоляване на руската доминация

Родена съм и съм израснала в Киев в рускоезично семейство. Баща ми не говореше свободно украински, така че руският беше основният език, на който се говореше у дома. Не му се налагаше да използва украински, защото всички можеха да говорят руски. Телевизията и филмите бяха на руски език. Повечето продукти на популярната култура бяха на руски: книги, музика, филми и тяхното озвучаване, списания, телевизионни предавания и новини. Те бяха или произведени в Русия, или издадени в Украйна, но на руски език.

Въпреки че основният език на преподаване в училищата беше украинският, не беше престижно да се говори украински. Затова повечето от нас говореха на руски. Това е класически пример за усвояването на културните отношения между колония и империя: езикът на метрополията се култивира и възприема като по-добър и "по-цивилизован".

Веднъж, като дете, открих, че някои от съучениците ми говорят украински вкъщи. "О, сигурно е така, защото са от провинцията или имат роднини там". Това беше моето обяснение, че някои деца не говорят руски вкъщи. Разбира се, аз произхождам от определен регион (Киев), но това отношение несъмнено съществува от години на много места в Украйна.

Друга тема на тийнейджърските оплаквания беше украинската литература: тя винаги имаше в своя фокус безкрайната борба на нашия народ. Ние не разбирахме напълно първостепенното значение на тази борба и, разбира се, аз сравнявах украинската литература с руската, мислейки последната за по-развита.

Това е пример за културно отчуждаване: обезценяване и отхвърляне на собствената култура и придаване на стойност на друга култура, доминираща и наложена от колонизаторите култура. Описанието на украинците и украинския език като "смешни" и "глупави" в книгите на Тургенев ме подтикна да се смятам повече за рускиня, отколкото за украинка. Защото не исках да бъда този "забавен и несериозен украински човек".

Комичното представяне е един от неизменните компоненти на руския стереотип за украинците: веселяци, които пеят и танцуват и говорят на "диалект".

Стереотипното представяне на украинците се подсилва и от тенденциите в печатната преса: до 2014 г. на книжния пазар в Украйна преобладаваха руските книги. По неофициални данни до 80% от книгите са били на руски език, отпечатани в Украйна, или внесени от Русия.

Дори и след началото на войната с Русия през 2014 г. в украинската училищна програма все още се изучават руски автори. Нещо повече, дори и сега, по време на пълномащабната война, програмата все още съдържа автори, чиито произведения изразяват империалистичния възглед за Украйна, който описвам по-горе.

Украинската телевизия също е повлияна от концепцията за "руския свят" и е разпространявала неговите идеи. В прегледа си на всички телевизионни предавания, излъчвани по един от най-популярните канали, установих, че от 72 предавания 33 бяха руски. Осем от тях бяха посветени на военната тематика и изрично подкрепяха руската армия.

Това бавно се променя. През 2018 г. делът на предаванията на украински език достигна рекордните 64%, а процентът на руските предавания спадна до рекордно ниските 7%. До 2020 г. обаче тенденцията се обърна и руските предавания отново достигнаха почти половината от телевизионното време, а украинските заеха 41%. По това време вече бяха изминали шест години от руската военна инвазия в Украйна, а както се вижда, културната инвазия има още по-дълга история.

Дълго време местните проруски политически елити разделяха украинското общество и не се ангажираха с развитието на украинската култура. Усъвършенстването на украинската култура не беше в сферата на техните интереси, нито на интересите на техните господари.

Империалистичната култура не само че не беше преодоляна, но и изтласкваше украинската култура от Украйна чрез отчуждаване и унижение. Не осъзнавах колко много имперски идеи съм възприела от руската литература. Все още се справям с последиците от годините на културно отчуждение и се опитвам да преоткрия украинската култура за себе си.

Прекарах безброй часове в работа, за да изкореня "културното си раболепие": комплекс за малоценност, който кара хората да обезценяват културата на собствената си общност. Това обаче е процесът на изцеление. Със сигурност знам, че съм готова да работя върху себе си, така че моята култура никога повече да не бъде в опасност. Това е цената на свободата: културна и политическа.

mediapool.bg