Украинската служба за сигурност обяви, че
разследва опит за завземане на властта, след като изследва сървърите, иззети при обиск в киевския офис на опозиционната партия "Баткивщина".
Сред материалите има данни, че при планирането на протестните акции се е предвиждал силов вариант на развитието им, при който се прилага сила срещу демонстрантите. Това от своя страна предизвиква широк резонанс и подкопава авторитета на действащата власт и президента, заяви представител на спецслужбата.
Очаква се разследването да продължи два месеца. В "Баткивщина" отрекоха всякаква причастност към подготовка за завземане на държавната власт в Украйна и окачествиха тези твърдения като провокация. Според партията на бившия премиер Юлия Тимошенко това е част от сценарий за използването на сила и възможно въвеждане на извънредно положение.
В същото време активният участник в уличните протести в Киев Дмитро Булатов, който разказа, че бил отвлечен на 22 януари и изтезаван една седмица, ще бъде поставен под домашен арест като заподозрян в организиране на масови безредици, обяви украинското МВР, цитирано от Франс прес.
35-годишният Булатов е един от водачите на т. нар. Автомайдан - движение на шофьори, подкрепящи опозицията.
Той разказа пред две телевизии, че е бил отвлечен от неизвестни лица и изтезаван в продължение на седмица, преди да бъде пуснат на свобода в четвъртък вечерта в околностите на Киев. В момента той се намира в частна болница в украинската столица, под полицейска охрана.
Според приятел на Булатов, цитиран от радио "Свобода", похитителите му го изтезавали, за да научат източниците за финансиране на протестите в Украйна.
Министерството на вътрешните работи заяви, че Булатов е бил издирван от 24 януари като "заподозрян за организиране на масови безредици", което предполага задържането му под стража. Но предвид на здравословното му състояние, следователят е поискал от съда промяна на мярката му за неотклонение на домашен арест, уточниха в пресслужбата на министерството. По-рано МВР на Украйна образува и наказателно дело за отвличане, в което Булатов се явява потърпевш, предаде ИТАР-ТАСС.
Управляващите и опозицията не успяха да стигнат до решение как да се излезе от политическата криза. Властта предложи и одобри закон за амнистията на задържаните за участие в протестите, но той бе отхвърлен от опозицията заради условието протестиращите да опразнят сградите, окупирани от тях, преди той да влезе в сила.
В опит да намери изход от политическата криза парламентът отмени девет от 12-те репресивни закони, които имаха за цел да ограничат демонстрациите, но ги разпалиха с нова сила преди десет дни. Въпреки отстъпките опозицията обяви, че продължава да настоява за оставка на Янукович и отказа да влезе в новото правителство, след като близкият до Янукович премиер Микола Азаров подаде оставка.
Американският държавен секретар Джон Кери увери украинския народ в подкрепата на САЩ и ЕС в борбата му за демокрация на фона на продължаващите протести срещу президента Виктор Янукович.
"Народът на Украйна се бори за правото си да се сдружава с партньори, които му помагат да реализира стремежите си - и той е решил, че това означава да не свързва бъдещето си само с една страна и то под принуда",
каза Кери пред политически, дипломатически и военни лидери на Международната конференция за сигурност в Мюнхен.
Руският външен министър Сергей Лавров от своя страна обвини Запада в лицемерие и каза, че Москва не разбира защо изтъкнати европейски политици не осъждат превземането на административни сгради в Украйна и нападенията срещу полицаи.
Лавров попита в Мюнхен защо ”не се чуват гласове, осъждащи онези, които завземат и досега окупират административни сгради, нападат полицаи и издигат расистки, антисемитски и нацистки лозунги”.
”Защо много видни европейски политици поощряват подобни действия, въпреки че в своите страни те незабавно пресичат такива нарушения?”, заяви Лавров.
mediapool.bg