Убийство в Бургтеатър

Първата призната терористична организация в Европа нанесе удара си във Виена. През 1925 г. деец на македонското освободително движение е застрелян като предател в ложа на Бургтеатър. Враждата вътре в организацията продължава до наши дни.

***

Никога преди не бях забелязвал белия надгробен камък, който открих в деня на Вси светии във виенското Централно гробище близо до гроба на моето семейство. Но този път на него имаше червена бележка за предстоящото му махане. Тук почива Тодор Паница, починал на 8 май 1925 г., пише на гроба, а за място на смъртта е посочен Бургтеатър, Виена.

Тази информация ме заинтригува. В началото си помислих, без причина, че може би мъжът е бил актьор и е получил сърдечен удар на сцената. Ако е бил просто зрител, е нямало нужда специално да се посочва, че е срещнал смъртта си в театъра.

Запитах български приятел за починалия мъж. И той веднага разбра. Да, човекът е все още известен в България като революционер от ВМРО - движението за освобождение на Македония, което през 19 в. се е борило срещу отоманската окупация и за създаването на независима македонска държава на Балканите. Но техните дейци често са предпочитали да убиват свои хора. Тодор Паница е бил застрелян в ложата на виенския Бургтеатър по време на представлението "Пер Гинт" от Ибсен. Когато на сцената се разиграва корабокрушение, съпроводено със силен театрален тътен, в залата отекват няколко изстрела. Три куршума покосяват фатално 42-годишния борец за свобода, други четири раняват неговата съпруга и охранителя му.

След кратка пауза вследствие на ужаса, представлението е продължило, вероятно и с цел да се избегне паника.

25-годишният убиец е жена, също е от Македония. Менча Кърничиу – според нейния македонско-румънски произход – или на български Менча Кърничева, е разоръжена без съпротива от пребледнелия билетен касиер и след това арестувана от дежурния полицай. "Той беше лош македонец", казва тя за жертвата си.

Това е било отмъщение задето Паница е убил двама свои другари от революционната организация и след това искал да я разцепи, обяснява по-късно Кърничева по време на разпита.

Тя добре е познавала сестрата на съпругата на Паница, която живеела във Виена. И именно чрез нея е съставила своя план за убийството: поканила жертвата и свои български приятели в Бургтеатър и освен това купила билетите. Това било в знак на благодарност за радушния прием във Виена от сестрата на жената на Паница.

При разпита тя също така обяснила как е избрала мястото на престъплението. Знаела, че Тодор Паница винаги е придружаван от един или повече охранители и че самият той носи револвер, защото се е опасявал от опити за покушение. Ето защо й се струвало твърде опасно да се опита за го убие на улицата. Затова решила да го застреля в Бургтеатър по време на представление, тъй като вниманието му ще е в спектакъла, а тя ще стои точно зад него.

И извършителката, и жертвата, имат отношение към Македония, днешна Република Северна Македония. Странен паралел: един от извършителите на терористичната атака в центъра на Виена на 2 ноември тази година също е с македонски корени.

Убийството на Тодор Паница е единственото покушение в историята на Бургтеатър, потвърди неговият директор. Иначе смърт и убийства се разиграват само на сцената, от Вилхелм Тел до Юлий Цезар. Но в онзи момент се е проляла истинска кръв. Втората ложа на третия ред остава затворена няколко дни след убийството. Първо е трябвало да почистят кръвта от балюстрадата.

Разбира се, престъплението става тема на деня във Виена, но също така има международен отзвук. Няколко вестника критикуват властите, че "чуждестранна общност" е била в състояние да се разхожда из Виена безпрепятствено с оръжия и да влезе в Бургтеатър. Пистолетът Маузер, използван срещу жертвата, съпругата му и охранителя, е особено мощно оръжие, както се вижда и от огнестрелните рани. Много лесно и други зрители в театъра е можело да бъдат простреляни.

Няколко вестника описват особено подробно дупките от куршумите и раните на жертвата. Един вестник сензационно обявява, че извършителката е "слабо момиче със сериозно заболяване", което винаги носи револвер в джоб на "копринените си кюлоти".

В началото има объркване около истинската идентичност на жертвата. Първо е съобщено, че убитият е Димтри Арнаутович. Под това име Паница се е регистрирал в хотел във Виена заедно с жена си. Паница има семейни връзки във Виена, където е съществувал търговски пункт на роднина със същото име.

Животът му е свързан с борбите за независимост на Балканите. Роден в дунавския град Оряхово, още от млад той се присъединява към Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която се активизира в окупираната от османците Македония след Берлинския конгрес през 1878 г. Дейците й, наричани комити, извършват нападения, убийства и бомбени атаки десетилетия наред. В този смисъл това движение е първата терористична организация в Европа. След въстанието през 1903 г. "македонският въпрос" става тема на европейските правителства, които дори изпращат сили за сигурност в региона.

Организацията се разцепва още веднъж. Формира се просръбско крило, което ратува за конфедерация на балканските страни. Паница се присъединява към него и е изключен от първоначалната организация през 1906 г. По-късно той хладнокръвно убива двама от техните водачи по време на вечеря. Успява да се спаси от заповедта да бъде убит, издадена от ВМРО. По време на Първата Световна война се присъединява към българския политик Александър Стамболийски, който пък участва в преврата срещу царя на България. Стамболийски е помилван, после става министър-председател и участва в мирните преговори за подписването на Ньойския договор през 1919 г.

Той след това сключва споразумение с Югославия за защита на общата граница. Това означава, че ВМРО вече не може да действа свободно в сръбската част на Македония. До 1934 г. ВМРО контролира район в югозападна България, граничещ с Кралство Югославия, който е като "държава в държавата", със свои собствени данъци и партизански нападения срещу Югославия.

ВМРО организира преврат срещу Стамболийски през 1923 г. заедно с български националисти. Стамболийски е арестуван, изтезаван и убит от бойци на ВМРО в родното му село. Отрязаната му глава и ръката, с която е подписал ненавижданите споразумения, са изпратени в София.

След Първата Световна война Паница симпатизира на комунистите в България и Москва и става част от нова паравоенна организация, разклонение на ВМРО. Той е имал основания да се опасява от планове за убийството му. Все по-често пътува и остава във Виена, обикновено под фалшиво име и с лична охрана. Бил е в добро здраве. Твърди се, че е получавал финансова помощ от Коминтерна в Москва.

Паница е познавал жената, която му отнема живота. Тя е била част от женското движение в Македония. Отначало му се е възхищавала като на герой. През 1924 г. тя се присъединява към националистическото крило на ВМРО, от което получава заповед да убие Паница. Купува си пистолет в София и заминава за Виена.

Отсяда при сестрата на съпругата на Паница, която живее във Виена и започва да крои плана за убийството. Заради бодигардовете не смее да стреля по жертвата си на улицата. Стига до идеята да покани Паница и жена му в Бургтеатър, купува билетите и прави така, че да заеме мястото в ложата точно зад Паница.

По време на разпитите тя още веднъж декларира, че убийството е по политически причини. Искала да отмъсти за организацията, чиито членове са били убити от Паница, както и за предателството му, след като се е свързал с комунистическото крило.

Левите вестници я обвиняват, че е действала от името на дясното националистическо правителство в София.

Осъдена е само на осем години затвор с мотива, че страда от сериозни заболявания – на бъбреците и туберкулоза на белите дробове. Но само месеци след произнасянето на присъдата е освободена, тъй като съдът я обявява за недееспособна за изтърпи наказанието. След като е експулсирана от Австрия, тя се връща в България, където се омъжва за водача на дясното крило на ВМРО Иван Михайлов.

Сватбата предизвиква презрителни коментари във виенската преса, според която убийцата е измамила съдиите за заболяванията си. Правят се сравнения с друго политическо убийство във Виена. Зъботехникът Ото Ротщок, един от първите националсоциалисти, застрелва либералния журналист и писател Хюго Бетауер в кабинета му през 1925 г. Той е оправдан и дори през 1977 г. все още се хвали с убийството.

Междувременно, ВМРО продължава дейността си. През 1934 г. членове на организацията, подпомогнати от хърватските усташи и Мусолини, застрелват сръбския крал Александър I и френския външен министър Луи Барту в Марсилия. Този акт води до първото международно законодателство срещу тероризма, одобрено от Лигата на нациите през 1936 г. Към онзи момент обаче освободителното движение вече е в значителна степен разтурено от армиите и силите за сигурност в България и Югославия.

Кърничева и съпругът й емигрират – първо в Турция, по-късно в Хърватия и през 1945 г. в Рим, където тя живее до смъртта си през 1964.

Старият конфликт продължава до днес: ВМРО продължава да съществува в Република Северна Македония и в България под формата на влиятелни партии, които обаче враждуват една с друга. ВМРО -ДПМНЕ бе управляваща пария в Северна Македония, но сега е в опозиция. В България ВМРО е младши партньор в управляващата коалиция и нейният председател е министър на отбраната.

Той насърчи българското вето на преговорите за присъединяването на Северна Македония към ЕС, докато страната не признае българските си корени и спре да настоява, че има собствен език.

Тодор Паница има паметник в родния си град Оряхово. Убийството в Бургтеатър бе пресъздадено в пиеса от българския драматург и режисьор Иван Станев през 2008 г. Пиесата бе успешно представена в Страсбург, Париж и Берлин, но не и във Виена.

"Виждам исторически паралел във факта, че по това време Балканите бяха в процес на сближаване с Европа. Днес арабските страни са тези, които навлизат в сферата на Западния свят", казва Станев. Според него в историята с убийството в Бургтеатър може да се види сблъсък между култури: "Тук се играе "Пер Гинт" – пиеса от далечния Север; македонците идват в театъра в центъра на Виена; това е вълнуваща начална точка", казва Станев.

Скоро гробното място на Тодор Паница ще бъде затворено. Българският посланик Иван Стоянов Сираков, който ме информира за това, междувременно посети гроба и сега чака инструкции от външното министерство в София. Той обмисля белият надгробен камък да бъде демонтиран и преместен в музей в София. Ако неговият колега от Северна Македония не предяви някакви претенции.

*Авторът Отмар Лаходински е роден в Линц (Австрия) през 1954 г. Той е председател на международната Асоциация на европейските журналисти. Бил е кореспондент в Брюксел и зам.-главен редактор на в. "Presse", сега европейски редактор на "profil". Автор е на книги, публикувани на различни езици.

**Статията е в превод на Mediapool.bg,с незначителни съкращения

mediapool.bg