"Туитър" е само заигравка. Истинската мощ на Илон Мъск е сред звездите

Който е вдигал поглед към нощното небе през последните две години, е видял съзвездия, различни от тези, към които човекът отправя взор в търсене на отговори, утеха и вдъхновение, откакто се е изправил на два крака.

Тихо обикаляйки около Земята в спретнати редици, микросателитите "Старлинк" (Starlink), изстрелвани методично от компания "СпейсЕкс" (SpaceX), обвиват планетата в мрежа, която трябва да осигурява високоскоростен интернет в труднодостъпни райони, а от догодина - и мобилни услуги.

Докато през последния месец собственикът и главен изпълнителен директор на "СпейсЕкс" Илон Мъск почти всеки ден превзема заглавията в медиите с драматичното си възцаряване в своето ново притежание, социалната мрежа "Туитър" (Twitter), минаващите почти незабелязано новини около космическото му начинание очертават истинската мощ на ексцентричния милиардер.

Интернет вече е толкова дълбоко вкоренен в съвременния живот, че през последните години дебатът дали правото на достъп до интернет трябва да залегне сред основните човешки права в основополагащите за международния и национален правен ред документи занимава все повече юристи и учени.

С мрежата от сателити, които извежда в ниска земна орбита от 2019 г., "СпейсЕкс" се превръща не просто във важна корпорация, а в ключов играч в геополитическите игри, в технологичното развитие и в усилията за развитие и борба с бедността, своеволният му соственик пък - в месия на "правото да бъдеш свързан", разбира се, на цената, която той определи.

Във война и в мир

Броени дни след нахлуването на руските войски в Украйна, услугите на "Старлинк" на украинска територия бяха незабавно активирани и към страната беше изпратено необходимото оборудване, което заработи на 28 февруари или едва четири дни след инвазията.

През месеците на войната връзката, която компанията осигурява, се оказа жизненоважна както за гражданите в областите с разрушена инфраструктура, така и за самия ход на военните действия. Интернетът, осигурен чрез системата от сателити например бе решаващ фактор в продължителната обсада на "Азовстал" през пролетта: чрез него обсадените в стоманодобивния завод успяват да се свържат с командването на украинската армия, с журналисти и с близките си, което приковава вниманието на целия свят към ожесточената битка.

Украинските военни използват "Старлинк" за връзка с дронове, атакуващи руските сили, както и за комуникация с бойните едници на терен, а след изтласкването на руските войски от Киевска област, телекомуникационни доставчици прибягнаха до инфраструктурата на мрежата за осигуряване на мобилните комуникации.

Около 210 терминала пък бяха изпратени в неотдавна отвоюваната Херсонска област, за да се осигури стабилен интернет достъп на местните жители, болниците, полицията и пожарната.

В средата на октомври обаче Мъск припомни, че нищо не е безплатно, дори да става дума за битка на живот и смърт - над 20 000-те терминала, дарени на украинците от различни страни, ще струват на компанията около 100 милиона долара до края на годината и за нея не е разумно да финансира "Старлинк" в Украйна без компенсация от Пентагона, заяви той.

По същото време украинските сили започнаха да съобщават за сривове във връзката и според медии близо 1300 терминала са били спрени в края на октомври заради неплатени сметки, а високопоставени представители на правителството влязоха в преки контакти с предприемача в търсене на решение. Два дни по-късно той все пак заяви, че компанията му ще продължи да предоставя услуги във воюващата страна. Кой плаща сметките остава неясно.

Украинският министър на отбраната Олексий Резников заяви преди дни, че ще търси помощ от чуждестранните партньори на правителството - САЩ и европейските страни, както и от частни дарения.

Според източници на "Политико" Пентагонът обмисля да плаща за сателитния интернет от фонд, който обикновено се използва за финансиране на доставки на оръжия и оборудване за дълги периоди от време.

Външният министър на Литва Габриелюс Ландсбергис пък предложи да бъде създадена коалиция от европейски държави, която да финансира услугите на "Старлинк" в Украйна.

Сателитната мрежа набира все по-голяма популярност в страната и далеч от фронтовите линии.

"Нашата компания осигурява за офиса оптичен интернет пряко от Полша, но и ни помага да купим терминали "Старлинк" за вкъщи", разказва Кристина, специалист по качествен контрол, която работи за ИТ сектора в западноукраинския град Лвов, близо до границата с Полша.

Надеждният интернет достъп е незаменим за нея и за хилядите софтуерни инженери, които работят в десетки ИТ компании в града, отбелязва агенция "Ефе".

Междувременно американски медии съобщиха, че в Иран вече се внасят контрабандно терминали "Старлинк", след като през септември Мъск активира сателитите над Ислямската република. Това стана възможно, след като Вашингтон разчисти пътя американски технологични компании да работят в страната в подкрепа на вълната от протести.

Целта в този случай е откровено политическа, защото за търговски ползи едва ли може да се говори.

Иранските власти неведнъж са възпрепетствали достъпа до отделни приложения или до целия интернет. През 2019 г. интернет бе блокиран за седмица, когато режимът потуши със сила вълната протести, избухнала след повишаването на цените на горивата.

Осигуряването на "паралелен интернет" трябва както да позволи на протестиращите да се свързват едни с други, така и да даде на света "прозорец" към случващото се в страната. И отново, въпросът кой плаща сметката, е обвит в мъгла.

Активист, работил по контрабандното внасяне на терминалите, твърди пред сп. "Тайм", че в случая не става въпрос за дарение от компанията, нито за намеса от страна на американскто правителство, не на последно място - защото това би било смъртно опасно за всички замесени на място и за всеки, заловен с устройствата.

Все по-далече

Мрежата на "Старлинк" вече включва над 3000 сателита, като крайната цел е броят им да достигне 40 000.

Услугите й са достъпни в близо 40 държави по света, включително България от февруари тази година, които са издали нужните за това разрешителни и лицензи.

Плановете на компанията са до края на текущата година покритието вече да обхваща цялото земно кълбо, като за обширни, труднодостъпни региони тази връзка може да има огромно значение за живота на хората и икономическите им перспективи.

Същевременно картата, поместена на сайта на компанията, показва, че не се планира обхватът да достигне Русия, Беларус, Северна Корея, Афганистан, Куба и Венецуела.

По-рано тази есен мрежата на "Старлинк" достигна последния континент - Антарктида, включвайки най-голямата полярна изследователска база - "Макмърдо".

В началото на ноември сателитната мрежа обхвана и арктическите региони на Европа и Северна Америка и плановете са до края на първото тримесечие на 2023 г. да се разпростре из цялата западна част на Арктика, без Гренландия. Това ще осигури връзка на общности в Далечния Север на Аляска, Канада, Норвегия и Щвеция, донасяйки огромна промяна в живота им.

А "Старлинк" получи похвала от Пентагона за свързването на войските му в региона, с 30-кратно увеличение на скоростта на връзката в една американска арктическа база например.

В Африка през последното десетилетие интернет се утвърди като решаващ фактор за развитието на континента, даващ възможност за по-добро селско стопанство, образование, банкови услуги и здравеопазване и в крайна сметка - условия за правене на бизнес.

В много африкански страни обаче съществуващите сателитни услуги са твърде скъпи, а трафикът е толкова бавен, че дори хората, които могат да си го позволят, се сблъскват с ограничения в работата. Огромните пространства и слаборазвитата инфраструктура често поставят нерешими задачи пред традиционните доставчици, но предстои скоро "Старлинк" да заработи в Танзания, която ще стане третата страна на континента с достъп до сателитната мрежа след Нигерия и Мозамбик.

Дали "Старлинк" ще има значително въздействие, ще зависи от това колко бързо и на колко достъпна цена ще бъде предоставена услугата, коментира икономистът Абел Киниондо от университета в Дар ес Салам за танзанийското елекстронно издание "Дъ ситизън".

"Интернет вече не е лукс, а нещо, което е основна потребност. Неговата висока скорост и достъпност могат да означават висока скорост и бърз достъп до информация", допълва той.

Претоварване

"Старлинк" все пак е най-вече търговско начинание, с инвестиция, която се очаква да достигне 5 до 10 млрд. долара, преди проектът да започне да дава изцяло положителен баланс, и 20 - 30 млрд. долара за целия му живот.

Засега изглежда няма вероятност компанията да излезе на борсата поне още 3-4 години, макар че според анализатори е възможно "Старлинк" да бъде отделена от "СпейсЕкс" и изведена на борсата към 2025 година, което би й дало възможност да набере средства за още по-голямо разгръщане.

Оказва се, че засега компанията не успява да отговори на търсенето, с 500 000 абоната към ноември. След като получи зелена светлина в САЩ да доставя интернет на движещи се обекти като каравани, плавателни съдове, а скоро - и на самолети, трафикът на сателитната мрежа е станал толкова "претоварен", че се наложи въвеждане на ограничения.

От декември потребителите в Северна Америка например, с трафик над 1 терабайт месечно, ще трябва да се съобразяват с ограничения в скоростта в пиковите периоди между 7 часа сутринта и 11 часа вечерта.

Разбира се, срещу такса от 25 цента на гигабайт желаещите ще могат да продължат да се радват на приоритетен достъп.

Колко струва?

За да се включите в услугата, трябва първоначално да закупите терминал - малка сателитна чиния на триножник и рутер, разработени така, че всеки сам да може да ги инсталира.

Цената на комплекта, както и на самата услуга, варира според покупателната сила на отделните пазари - ако в САЩ например оборудването струва 599 долара при 110 долара месечна такса, то в Танзания се очаква цена от 99 долара за комплекта.

В България той първоначално струваше 1040 лева със 154 лева доставка и 199 лева месечен абонамент, но през август компанията понижи цената до 900 лева за хардуера с безплатна доставка и 95 лева на месец за услугата.

По БТА

mediapool.bg