Страните в ЕС, които решат да поставят на своите граждани трета (подсилваща) доза от ваксините срещу коронавируса, могат да се изправят пред правни проблеми, тъй като допълнителната доза все още не е разрешена от Европейската агенция по лекарствата (EMA).
ЕМА заяви многократно, че са необходими повече данни, преди да може да одобри използването на бустерна ваксионационна доза, но осем европейски държави вече взеха решение да препоръчат предоставяне на допълнителна доза и още дузина са готови да предприемат скоро подобни действия.
Засега България не е сред тях, като МЗ няколко пъти заяви, че е в готовност, но чака решение от европейския регулатор. Световната здравна организация също не препоръчва поставянето на бустерна доза.
"Понастоящем подсилващите дози не са част от разрешението за пускане на пазара на ваксини срещу Covid-19 и все още не са били обект на научна оценка от ЕМА при липса на достатъчно данни", се казва в изявление на ЕК пред Ройтерс.
"Отговорността да се вземе решение за включване на бустерни дози в кампанията за ваксинация остава на държавите-членки. Докато подсилващите дози не са част от разрешението за употреба, отговорността, която носят фармацевтичните компаниите, се променя", се посочва в позицията на ЕК.
Това може да означава, че в случай на неочаквани странични ефекти, които могат да бъдат свързани с бустерните дози, държавите от ЕС ще трябва да понесат всички правни последици и искания за обезщетения.
Комисията заяви обаче, че отговорността на компаниите няма да изчезне напълно, ако бустерните дози се администрират без одобрението на EMA. Например, ако има страничен ефект след допълнителна доза, който е причинен от производствени проблеми, производителят на ваксината ще остане отговорни за него.
По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) държавите, които препоръчват подсилващи дози са Австрия, Белгия, Франция, Унгария, Лихтенщайн, Литва, Люксембург и Словения, а Германия обмисля такова решение от есента. Други 13 държави от ЕС обсъждат дали да позволят поставянето на подсилваща доза.
Някои страни членки, включително най-големите икономики в съюза, имат схеми за обезщетяване, чиято цел обезщетяване на потенциални жертви на ваксините извън съдебните процедури. Критериите за отпускане на подобни компенсации обаче са доста различни. В други държави пострадалите трябва да си търсят правата директно в съда.
Официални данни от страни като Дания, Германия, Норвегия и Швейцария показват, че от началото на кампанията за ваксиниране има подадени стотици искове от потенциални пострадали. Изплатени са обезщетения в много малко от случаите, като сумите не се посочват.
mediapool.bg