Съветът на Европа: В България има поразителен контраст между нива на корупция и присъди

В България има поразителен контраст между нива на корупция и присъди срещу висши чиновници. Това е един от изводите в доклада на организацията GRECO към Съвета на Европа.

В документа се подчертава още, че досегашните резултати определено са незадоволителни и трябва да бъдат взети спешни мерки. Докладът идва на фона продължаващата политическа безпътица у нас и очакван пореден провал в опитите да се състави правителство.

Документът прави обзор на свършеното по темата антикорупция през последната година и стига до извода, че липсата на присъди изобщо не се дължи на закриването на специализираните съд и прокуратура. Това е теза на главния прокурор Иван Гешев, който от месеци не спира да говори, че премахването на двете институции е направено в полза на организираната престъпност. На него му пречат още и остарелите закони - НК и НПК, с които постоянно се оправдава.

В доклада на GRECO е записано буквално, че организацията "остава със силно впечатление, че причината за неефективното наказателно преследване на случаи на корупция, включващи лица на висши длъжности, се дължи в по-малка степен на архитектурата на съответните прокурорски служби и в по-голяма на прекалено сложните предварителни условия, наложени от прокуратурата на разследващите органи и очевидната липса на решимост за извършване на пълноценни разследвания и завеждане на дела в съда, съчетано с възможно неправомерно влияние върху и в рамките на прокуратурата".

Единственият антикорупционен успех на държавното обвинение през последните години е окончателното осъждане на бившата кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и някогашната й заместничка Биляна Петрова. На този фон обаче прокуратурата си затвори очите за множество скандали като кюлчетата злато в спалнята на експремиера Бойко Борисов, твърденията за дадени милиони подкупи от хазартния бос Васил Божков и др.

Формалистични причини

От доклада става ясно, че преди написването му авторите са имали редица срещи в България. Освен това е направен цялостен преглед на законодателството и се споменават законодателните инициативи в тази насока – например разделянето на антикоруопционната комисия КПКОНПИ на две, каквато идея лансират от "Продължаваме промяната" и "Демократична България". В документа се споменава твърдение на следователи, които обясняват, че има много примери на проверки за корупция, при които са събрани данни, но до наказателно разследване така и не се е стигнало. Отказът често бил по "формалистични причини". Имало данни и за пропуски при събиране на доказателства по такива разследвания.

"Представители на президентската администрация отбелязаха, че антикорупционните реформи трябва да са насочени преди всичко към прокуратурата, особено в светлината на провала на специализирания съд и специализираната прокуратура да изправят пред правосъдието високопоставени политически лица, вероятно замесени в корупция през последните десет години", се казва в доклада.

Всичко е наред, но не точно

От GRECO посочват, че в България има действаща антикорупционна комисия, както и законодателство, но това не променя особено обстановката. Специално за КПКОНПИ е констатирано, че тя проверява декларираното от хората на висши длъжности имущество, но често тези проверки са формални. Споменава се и скандалът "Апартаментгейт", заради който бившият шеф на комисията Пламен Георгиев бе принуден да подаде оставка.

"Представителите на Комисията потвърдиха, че макар Комисията да може да извършва проверки на място, това рядко се е случвало на практика, тъй като техните ресурси и методи на работа позволяват преди всичко провеждането на документни проверки относно разликите и несъответствията между предишни и новоподадени декларации. Освен това не беше налична изчерпателна статистическа информация относно декларациите, подадени от лицата, заемащи висши длъжности и проверени от упълномощените органи. Като цяло настоящата система не позволява ефективен надзор върху доходите, имуществото и интересите на лицата, заемащи висши длъжности, за да се гарантира прозрачност и отчетност пред обществеността", пише в доклада.

Подобни са констатациите и по отношение на другата основна дейност на КПКОНПИ – конфликта на интереси. Според българското законодателство това не е престъпление, а административно нарушение. Дори то да бъде потвърдено и доказано пред съд, наказанието е глоба, а в крайна сметка потърпевшият понася предимно имиджови вреди. Освен това законодателството не счита частния интерес за конфликт на интереси по презумпция. Например когато колективен орган гласува решение, от което би могъл да се облагодетелства един от членовете му, той има задължение само да си направи самоотвод.

Заплатите и проверки

В доклада се дават общо 27 препоръки към българските власти. Част от тях са свързани с хората, които влизат във висшия ешелон на властта като министерски съветници. По правило те са част от т.нар. политически кабинети във всяко ведомство. От организацията отбелязват, че правителството е инструктирало всички министерства да обявят съветниците си, но не е ясно дали това се спазва. Освен това няма достатъчно публичност за получаваните от тях заплати. Затова GRECO препоръчва тази информация да бъде публична и лесно достъпна онлайн.

Освен това съветниците трябва да бъдат предварително проучвани за несъвместимост с длъжността. От организацията посочват, че подобна инициатива е имало преди съставянето на кабинета на Кирил Петков. Тя обаче е била записана в споразумение между политическите партии, което е имало ефект само спрямо отделните формации.

Освободете МВР от министъра

Друга централна тема в доклада на организацията е работата и структурата на МВР. В документа се посочва, че често в България министерството и полицията са идентични, но всъщност те са отделни структури, а полицейската работа трябва да бъде самостоятелна. Според GRECO инструкциите към полицията от политическо ниво трябва да бъдат ограничени само до стратегическо планиране и бюджетни въпроси.

"Забелязва се също, че министърът на вътрешните работи има широки правомощия над полицията и че ръководството на полицията е в пряко йерархично подчинение на министъра. Въпреки че полицията очевидно е орган на изпълнителната власт, все пак е важно да се направи организационно разграничение между министерството, което отговаря за полицията и функциите на полицията. Ясното изразяване на принципа на оперативна независимост на полицията в отделни случаи е от първостепенно значение", пише в документа.

Подаръци

В България няма система за регистриране на получените подаръци от чиновници или полицаи, се казва в доклада. Законодателството третира единствено облагите във връзка с изпълнение на службата.

"Не са въведени правила за регистриране на получените подаръци без връзка с изпълнението на служебните задължения и следователно такива случаи не се декларират и регистрират. Тази ситуация е очевидно незадоволителна, освен ако няма пълна забрана за получаване на подаръци", пишат от организацията по повод МВР.

В кодекса за етично поведение на администрацията пък се споменават само обикновените чиновници, но не и тези на висши длъжности, посочва още организацията. Освен това членовете на политическите кабинети, съветниците и други близки до министър например не са държавни служители, т.е. са извън обхвата на техните задължения.

mediapool.bg