Стрес тест за американската демокрация - девет месеца с Тръмп като президент

В петък се навършват девет месеца откакто Доналд Тръмп влезе в Овалния кабинет. В известен смисъл, струва ни се по-дълго. (Спомняте ли си живота ви преди туитовете на Тръмп?) Стана и по-трудно да се дистанцираме от всекидневната лудост и да помислим какво означават действията на Тръмп за Съединените щати и тяхното бъдеще. Но подобна перспектива е необходима, ако искаме да отсеем онова, което има значение, от враждите, скандалите, сривовете и бъркотията, които са същината на администрацията на Тръмп.

Историята има две страни. Ако възприемем президентството на Тръмп като стрес тест за американската демокрация, то системата реагира твърде добре - възпира го, предизвиква го и осуетява някои от най-нелибералните му замисли. Но има и тревожни признаци. Всеки ден, в който Тръмп остава на поста си, той продължава да поляризира страната и да снижава международния й авторитет. И докато той размишлява върху надвисналата реалност от това да остане в историята като провалил се президент, не се знае накъде ще го тласнат демоните му.

С важното изключение на Републиканската партия, повечето от държавните и гражданските институции реагират решително на Тръмп. Федералните съдилища отхвърлиха първите му две антимюсюлмански забрани за пътувания. Министерството на правосъдието назначи специален прокурор, след като Тръмп уволни Джеймс Коми, директора на ФБР. Служители на разузнаването разкриха унищожителна информация за сътрудници на Тръмп и отношенията им с руски представители. Висши военни, включително министърът на отбраната Джим Матис, успяха да притиснат президента да подкрепи член пети от договора за НАТО. Дори вътре в самия Бял дом - наречен от сенатор Боб Коркър "забавачница за възрастни" - служителите "прекарват значителна част от времето си в това да измислят начини да обуздаят и контролират напористия президент", както писа в. "Вашингтон пост".

Подобни информации се появяват буквално всеки ден. Американските медии, които Тръмп нарече "врагове на народа" малко след като встъпи в длъжност, никога не са били толкова мотивирани. Извън пределите на Вашингтон междувременно се зароди широко съпротивително движение, което президентът сам генерира. Освен че мобилизира традиционните поддръжници на Демократическата партия, той активира много хора, които до тогава никога не бяха смятали себе си за твърде политизирани. Дори в демокрация, обвързана с групи с големи интереси, определени публични ангажименти могат да имат силен ефект - пример за това е фактът, че Републиканската партия не отхвърли Обамакеър.

Това е от положителната страна на скалата. Ако в деня на встъпването в длъжност въпросът беше дали американската демокрация ще се окаже по-силна от президент като Тръмп, отговорът за момента е до голяма степен положителен. Но не бива да се отпускаме. Ако Тръмп не подаде оставка или не бъде отстранен от поста, той ще има поне още трийсет и девет месеца в Белия дом. (И много повече, ако бъде преизбран.) Главният въпрос е колко още щети ще нанесе той, преди да си тръгне.

Въпреки че законодателният му дневен ред за момента е провал, той отбелязва напредък (по неговата преценка) в други области. Миналата седмица Белият дом предприе няколко стъпки да саботира системата на здравни осигуровки на Обамакеър. Тази седмица преправената и вече безсрочна забрана за пътувания ще влезе в сила. Нийл Горсъч, когото Тръмп номинира за съдия във Върховния съд, възстанови едно консервативно мнозинство в съда. А назначени от президента хора в агенции като Агенцията за защита на околната среда, Федералната комисия за комуникациите и Националния борд за трудовите взаимоотношения са се заловили - далеч от погледа на обществеността - да променят регулации, отнасящи се за климатичните промени, конкурентността на пазарите, новата икономика и правата на работниците. С времето тези административни промени ще имат огромно значение.

На външнополитическия фронт съветниците на Тръмп очевидно са го убедили да не отменя постигнатата от администрацията на Обама ядрена сделка с Иран и вместо това публично да хвърли съмнение върху нея и да насочи въпроса към Конгреса. Като имаме предвид предишните изявления на Тръмп, този ход е леко обнадеждаващ, но неговият изолационизъм и войнственост си остават. Под неговото ръководство САЩ се изтеглиха от транстихоокеанското партньорство, от Парижкото споразумение за климата, а ЮНЕСКО и НАФТА може да са следващите. Вместо Пакс Американа, сега сме свидетели на "Доктрината на изтеглянето", по определението на Ричард Хаас, президент на Съвета за международни отношения.

А най-сериозното предизвикателство за националната сигурност тепърва предстои. Преди няколко седмици прессекретарят на Белия дом Сара Хъкаби Сандърс буквално призна, че Тръмп се опитва да убеди севернокорейския лидер Ким Чен-ун, че е достатъчно луд, за да нанесе ядрен удар. Според вътрешната логика на това рисково политическо поведение може би има смисъл да всееш съмнения в главата на противника си и той да се чуди дали ти си с всичкия си. Но какво ще стане, ако Тръмп действително е дотолкова дементен, че да нареди изпреварващ удар срещу Пхенян? Ще могат ли да го спрат тримата висши генерали от администрацията - Матис, Джон Кели, шефът на канцеларията на Белия дом и Ейч Ар Макмастър, съветникът по националната сигурност?

Ужасяваща е мисълта какъв отговор би дал Тръмп на терористична атака на Ислямска държава на американска земя. В такъв случая страната ще бъде принудена да оплаква жертвите при наличието на президент, който през 2015 г. говореше, че мюсюлманите трябва да бъдат задължени да носят специални карти за самоличност, в джамиите да бъдат извършвани обиски без заповеди за това, а в мюсюлманските общности да бъде въведено масово наблюдение. Той призова и за връщане на мъченията на заподозрени терористи.

Дори ако имаме късмет да избегнем смъртоносна война или терористичен атентат, трудно е да се измери ефектът от още трийсет и девет месеца с Тръмп, или дори повече. От първия ден на президентската кампания той агитира срещу много от нормите, свързвани с американската демокрация. "Направо е отвратително, че пресата може да пише каквото си иска", каза той в интервю миналата седмица. Ден по-късно говореше как спасителните екипи трябва да бъдат изтеглени от бедстващия Пуерто Рико, чиито жители са американски граждани от един век.

Със сигурност голяма част от приказките на Тръмп нямат сериозен политически пълнеж. Но това не може да го извини, нито да смекчи психологическата атака, на която той подлага цялото американско общество. Съединените щати са огромна, разнообразна по състав страна с дълбоки социални, расови и икономически разделения. За да поддържат единство, те залагат на създадената в хода на историята представа (част от която е мит), че всеки споделя едни и същи основни ценности и получава еднакво отношение и уважение.

На практика Тръмп всекидневно подронва този наратив, разпръсквайки безкрайни потоци от отрова и разединяващи обществото думи. Когато те не са насочени срещу смятаните от него за политически врагове - Ен Би Си нюз, Си Ен Ен, "Ню Йорк таймс" - той често съска срещу членове на малцинствени групи като чернокожите играчи от Националната футболна лига или кмета на Сан Хуан. Расистите и хейтърите следят какво прави той и се нахъсват. Хората, които са виждали как други демокрации се изхабяват, а други разединени страни се разпадат, го наблюдават с ужас.

Въпреки обещанието му "Да направим Америка велика отново", Тръмп всъщност не произвежда нищо друго освен хаос, брътвежи и разцепление. Докато е президент - пост, за който е драстично неподходящ - той ще продължи да подкопава основите на страната. Сега само колегите му от кабинета и републиканците на Капитолия имат пълномощията да сложат край на това голямо и тежко изпитание. Много малко са признаците, че те имат необходимата воля и смелост, за да действат.

По БТА

mediapool.bg