Стотици са необезопасените места по пътищата

Темата с катастрофата край Своге, при която загинаха 20 души, отново влезе във фокуса на обществото, след като прокуратурата повдигна обвинения на още седем души от АПИ и "Трейс".

Новината дойде по време на провеждащата се петата годишна конференция на Българската браншова асоциация по пътна безопасност в Хисаря и въпросът с мантинелата на острия завой край Своге нямаше как да не бъде коментиран – официално и неофициално.

Нито една институция не призна да е сложила мантинелата на опасния завой край Своге. Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) твърди, че не я е поставяло. Община Своге казва същото. Прокуратурата пък въобще не коментира този въпрос в изявлението си по случая. Но при правилно поставена мантинела, можеше и да няма жертви, единодушни бяха в мнението си одитори по пътна безопасност.

Постфактум мантинела от най-висок клас беше поставена на опасния завой край Своге от пътната агенция, въпреки че това не й е работа, по думите на бившия председател на Управителния съвет на АПИ Светослав Глосов.

Проблемът е, че в страната има стотици необезопасени места по българските пътища, а държавата не предприема почти никакви мерки за да ги обезопаси поради липса на пари, стана ясно по време на форума. Последният случай, предизвикал спор между АПИ и пътни експерти, беше с катастрофата, причинена от лидера на ДОСТ Лютви Местан край Кърджали.

Важността на ограничителните пътни системи вече е осъзната на европейско ниво и след 2020 г. се предвижда да има резервиран ресурс, с който да се финансират мерки по пътна безопасност, каза Малина Крумова, председател на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата".

Какво правим? Няма пари! А поискахте ли?

У нас като, че ли обаче това остава все още неразбираемо. Пари се дават предимно за асфалт, докато на много места пътищата са без маркировка, знаците липсват или пък са поставени неправилно, мантинелите са малко, а информационните табла са екзотика и дори да ги има, се оказва, че не работят (случаят с верижната катастрофа на магистрала "Струма"). Не се прави дори най-минималното, което не изисква кой знае какви усилия и ресурси – да е окосено край пътя и между мантинелите по двете пътни платна на магистралите, храстите и клоните да са подрязани, а канавките за оттичане на водата почистени.

Николай Стоянов от Института по пътища и мостове, който е част от АПИ, представи пропуските и грешките при изпълнението на ограничителните пътни системи по пътищата у нас и даде положителни примери от чужбина.

Това предизвика Малина Крумова да го попита какво прави АПИ, за да се промени ситуацията.

Шефът на Института по пътища и мостове Веселин Димитров отговори, че парите не стигат за огради.

"Вие сякаш не сте от АПИ", възкликна Малина Крумова. Димитров й отговори, че решенията се взимат от Управителния съвет на АПИ и я призова да каже, където трябва, че пари няма. "Ще го кажа" обеща му Крумова.

Христо Радков от Обединение на българските шофьори попита дали АПИ е поискало пари допълнително или всяка година представя един и същи бюджет.

Отговорът на Веселин Димитров отново беше, че тези решения се взимат от Управителния съвет на АПИ, а те не са членове. Питайте тях (ръководството на АПИ – бел. ред.), каза Димитров.

Новото ръководство на АПИ, което беше назначено в края на януари, все още не се е представило публично. Най-вероятно това се дължи на липсата на опит.

Председателят на браншовата асоциация по пътна безопасност Николай Иванов призова Малина Крумова "да продължи да бъде един ръчкател", за да се свърши работата. На следващите конференции ще бъдат канени и представители на Министерството на финансите, каза той.

При нужни 1.5 млрд. лв. се отпускат 40 млн. лв.

С днешна дата в бюджета на АПИ са предвидени общо около 40 млн. лв. за мантинели, пътни знаци и маркировка през следващите четири години.

В същото време, по груби сметки, е необходимо да бъдат инвестирани общо около 1.5 млрд. лева през следващите четири години в ограничителни и безопасни системи по пътищата на опасните участъци, за да се реши проблема с липсващите такива, каза Николай Иванов пред Mediapool.

Необходимо е да бъде изготвена и програма за нейното изпълнение. Това е записано и в правителствено решение, според което програмата трябва да е факт до края на юни, а отговорник за това е МРРБ, каза Малина Крумова.

Пътната безопасност ще влиза в задачи по математика и физика

При липсата на пари, засега темата с пътната безопасност влиза само в детските градини и училищата с уроци в часа на класния.

Председателят на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка Йонко Иванов поиска повече часове в училище и продължаващо обучение и в университетите по безопасност на пътя.

Малина Крумова лансира идеята по математика, физика и компютърното моделиране да има задачи за безопасност по пътищата, но затова ще се водят разговори с просветното министерство.

Акцентът тази година е да бъдат опазени децата на пътя. През последните осем години всяка година си отива по един клас – между 20 и 30 деца, посочи Крумова. Затова се провежда информационната кампания под мотото "Пази семейството на пътя". Залага се на родителите, защото децата им подражават и в добрия, и в лошия пример.

Изоставане от стратегическата цел – нулева смъртност

България изостава от изпълнението на заложената цел в Националната стратегия за подобряване на безопасността по пътищата, т.нар. Визия нула. Документът е приет през 2011 г. и предвиждаше догодина броят на загиналите по пътищата да бъде сведен до 388.

С днешна дата тази цел изглежда неизпълнима. За миналата година загиналите по пътищата са 611, а от началото на тази година вече са 115. Ранените при катастрофа са 8466, съобщи комисар Георги Рапчев, началник на отдел "Пътна полиция" към Главна дирекция "Национална полиция".

Анализът на данните показва, че една трета от катастрофите са от удар между два автомобила.

mediapool.bg