Станислав Викторов: Ветроходството е спорт между две стихии

Станислав Викторов е свързан с морето и плаването през целия си живот – той завършва Техникум по корабостроене и корабоплаване (сегашната Морска гимназия), а след това специалност „Корабостроене” в Техническия университет, работил е в института по корабостроене. За първи път се качва на яхта, когато е на 21 години и вече 30 години животът му е свързан с ветроходството – като състезател, съдия и организатор. Viasport.bg се срещна с него във Варна, а той разказа най-интересното около този вълнуващ, но и сложен спорт.

- Г-н Викторов, какви качества развива ветроходството у подрастващите?
- Както всеки спорт, и този възпитава в дисциплина и организираност. Освен тези качества, благодарение на ветроходството децата развиват морска култура. Това е важно, защото колкото по-големи стават лодките, толкова по-необходима е тази морска култура. Срещал съм хора, които си карат моторниците и яхтите на ръба на риска.

- От каква възраст може да се практикува този спорт?
- Това е един спорт с отворени долна и най-вече горна възрастова граница. Може да се започне на 6-7 години, като изискването е първо децата да се научат да плуват, да могат да преодолеят страха от водата. В крайна сметка спортът е между две стихии – вятър и вода, и трябва да имат някаква тръпка. По тази причина и треньорите на подрастващите трябва да са повече треньори-родители. Това, разбира се, важи за всички спортове, но с особена сила за ветроходството. Има добри треньори в България, като Йорданка Минкова, Иван Василев, Александър Минков още няколко от по-младите треньори. Разбира се, Атанас Колев и Никола Александров.

- Какви са необходимите принадлежности и екипировка, за да започне едно дете да тренира и каква е цената им?
- За ветроходството има постулат, че е скъп спорт, както и да го погледнеш – и за млади, и за възрастни. Конкретно за децата много важна е екипировката – спасителна жилетка, ръкавици, неопрени – къс за лятото и дълъг за по-студените месеци, топли дрехи. Чест прави на родителите, че разбират, влизат в положението и ги купуват, защото клубовете не могат да си позволят това. Във ветроходството преобладават деца, чиито родители имат морски професии.

- Може ли да се тренира в изкуствени водни басейни?
- Разбира се, и най-добрият пример за това в България са столичните ВК „Вятър и вода”, в който от скоро работи бившият национален треньор Явор Колев и ЦСЯК Академик. Te тренират на язовир. Доскоро имаше регати на язовир Искър, но за съжаление, все по-често това място не попада в календара на федерацията. Наистина, едно уникално място за ветроходство. По света пример за това са силните отбори на Швейцария и Италия. Има разлика в техниката на каране – на море се отработва вълната, докато в езерото ветровата вълна не е толкова силна и е къса.

- Колко продължава сезонът при ветроходството?
- Сезонът започва през април и завършва през октомври. Клубовете с по-големи възможности през зимата си изпращат децата по състезания и лагери в чужбина – Италия, Хърватия, Словения. По тази причина те „дърпат” много напред, а останалите чакат само вътрешния календар.

- Как състезателите поддържат форма извън сезона, за да са готови за регатите през пролетта?
- Теоретични занимания, също така плуване и занимания по правилата, които са много сложни – сменят се на четири години. Няма драстични промени, но има такива, които състезателите трябва да знаят. Това е – теория, тактика, която се разиграва на дъска с магнитни фигурки и лодки. Пак казвам – клубовете с възможности пращат децата си на зимен лагер. Така някои използват възможността да отидат до съседни страни – до Хърватия, до Словения и Македония – на Охридското езеро, в Турция, в Гърция и Италия.

- Влияе ли туристическият сезон през лятото на състезанията и ветроходния сезон?
- Единствените проблеми са с настаняването на отборите. Проблеми със самите състезания няма, защото всеки клуб-организатор уведомява морската администрация кога и къде ще се проведе състезание. Принципно регатната комисия, която следи за правилата, със съдействието на морска администрация, осигурява чист полигон. Има случаи, когато лодки навлизат в дистанцията, но те са много редки.

- Кое е най-интересното за децата, кое най-много ги вълнува във ветроходството?
- Съперничеството. Например, когато съм бил съдия, най-вече на финала, а и по цялата дистанция, състезателите се групират. Най-отпред са топ 10, които са най-силните, след това тези в средата, където има размествания. И на опашката са най-малките, но именно когато гледаш техния финал е много интересно. Много е хубаво, когато някой изпревари свои съотборници или съперници и макар че завършва, да кажем 51-ви, неговото поведение на финала е все едно, че е спечелил.

Духът на новите запознанства и социализирането е много важен и е хубаво децата да практикуват спорт, независимо какъв е той. Хубаво е те да бъдат запалени, а също така и да попаднат на добри треньори. И тук е моментът да кажа, че проблемът с треньорите е много голям. Много млади хора завършват треньорския профил на НСА, но малко от тях започват работа като треньори.

- Защо?
- Най-вече заради заплащането. Защото заплащането не е адекватно на усилията, които те полагат в работата си и най-вече на отговорността, която носят. Представете си един треньор с 10 деца на състезание, на вода има 60-70 лодки и се развали времето. На всяко едно ветроходно състезание организатори и треньори, смея да кажа, че са с един крак зад решетките. Слава богу, досега не се е случвало да попадаме в новините по такъв повод. Но отговорността е голяма и не съответства на заплащането.

- Какви варианти за реализация имат хората, които са тренирали ветроходство в младежките си години?
- Това е един от големите проблеми във федерацията, защото толкова години всички в ръководството на федерацията не можаха да си дадат отговор на въпроса какъв спорт правим ние. Защото ветроходството не е популярен спорт, не е и атрактивен. Едва след Игрите в Атина влезе в телевизията. А телевизията диктува всичко – промени правилата във волейбола, в баскетбола, промени правилата и във ветроходството. Първо, спортът е неразбираем, защото обикновеният човек вижда 20 лодки, които потеглят, едните наляво, другите надясно, не знаят какво се прави.

Във Варна и Бургас има много примери за хора, които са се състезавали и сега са по корабите, в Български морски флот, по пристанищата, плават под чужд флаг. Това е част от реализацията. Също има хора в черноморския и океанския риболов. Останалите запазват любовта към морето и придобиват морска култура.

Maritime.bg – Спорт