Общество | Пет, 03 Май 2024г. 10:58ч. | България се изкачва с 12 позиции в класацията за свободата на словото на "Репортери без граници"
Отношенията между София и Скопие влизат в поредна фаза на силно напрежение, след като Северна Македония отхвърли като неприемливи имената на българските клубове "Иван Михайлов" и
"Цар Борис III" и тяхното съществуване ще трябва да бъде прекратено.
Според македонските власти от 17 хиляди неправителствени организации има проблем само с имената на българските клубове в Битоля и Охрид.
"Този факт показва, че набързо приетите и без обществено обсъждане промени в Закона за сдруженията и фондациите, с възможност за ретроактивно прилагане, са направени с една единствена цел, а именно заличаване от Централния регистър на две организации на българи в Република Северна Македония, се казва още в изявлението", посочва в своя позиция българското външно министерство.
Служебният външен министър Николай Милков от своя страна посочи, че решението е тенденциозно и го определи като "репресия" срещу българските организации.
Според вицепрезидента Илияна Йотова пък няма нито един знак, че правителството в Република Северна Македония иска да сложи спирачки пред езика на омразата към всичко българско в югозападната ни съседка, както и властите в Скопие да предприемат конкретни решения към така наречените "криминални прояви“.
Само ден по-рано имаше посегателство срещу Културно-информационния център на България в центъра на Скопие, в който нахлуха неидентифицирани лица.
Премиерът на Република Северна Македония Димитър Ковачевски обясни, че "най-вероятно става въпрос за проникване в обекта и кражба на компютър или монитор и не става въпрос за събитие, което има политически контекст'.
Миналата година България се съгласи да отвори вратата на Северна Македония към ЕС под условия. Това, обаче, не доведе до нормализиране на отношенията.
Въпреки че президентът Румен Радев и назначеното от него служебно правителство заявиха, че Скопие няма да започне реални преговори за членство в ЕС, докато не изпълни българските условия да спазва правата на македонците с българско самосъзнание и да вкара българите в конституцията, на страната властите демонстрират оптимизъм.
В петък Ковачевски
каза, че целта е до 2030 година страната да влезе в ЕС.
"С цялостна посветеност на програмата за реформи и динамизиране на преговорния процес, правителството на РСМ си постави амбициозна цел – Северна Македония да бъде напълно готова да поеме задълженията по членство в Европейския съюз до 2030 г., за да може станем членка на ЕС до началото на следващия бюджетен период на Европейския съюз", каза той.
В същото време върховният представител на Европейския съюз по външната политика Жозеп Борел каза, че тази година е ключова за подобряване на отношенията със съседите и създаване на условия за промени в конституцията на Република Северна Македония.
"Не е реалистично да очаквате предоговаряне на преговорната рамка", допълни Борел след 16-ото заседание на Съвета за стабилизиране и асоцииране в Скопие.
Попитан за това дали правителството ще може да осигури необходимото мнозинство от две трети, за да бъдат приети конституционните промени, Ковачевски изрази увереност, че в парламента има капацитет за решения, които ще доведат до интеграция на страната в ЕС, но и притеснения за поведението на политическата опозиция.
Към момента най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ е категорично против вкарването на българите в македонската конституция.
"Нека ЕС да прецени"
Македонският парламент прие скоросттно промени в Закона за фондациите и сдруженията, според които направителствените организации не могат да имат "спорни имена" и ще бъдат задължени да ги сменят.
Законът бе явно насочен срещу българските клубове в Охрид и Битоля.
Срещу двата клуба имаше серия посегателства, а секретарят на българския клуб в Охрид Христиан Пендиков стана и жертва на побой.
"В Северна Македония виждаме ескалираща тенденция на проблеми и атаки срещу български институции", каза външният министър Николай Милков.
"Нека да разберат нашите партньори в ЕС за какво става дума, за да видят основанията, защото дълго време нашата позиция не срещаше разбиране. Сега, когато има яснота за това какво трябва да направи Северна Македония – защо не го прави – нека те видят и преценят“, обясни служебният министър.
Според него безнаказаността в Северна Македония поражда склонност за нови провокации и престъпления.
Той коментира, че е отделна тема защо и как "име като Иван Михайлов е неприемливо в Република Северна Македония" при положение, че е деятел на ВМРО, който се е борил за свободата на Македония.
Какво точно се случи?
Комисията за употреба на имена на личности в Северна Македония излезе с негативно становище за използването на името на Иван Михайлов от страна на сдружение Културен център "Иван Михайлов“- Битоля.
Така министърът на правосъдието Кренар Лога подписа решение, с което отхвърли искането за получаване на одобрение за ползване на името Иван Михайлов.
Същевременно, Централният регистър в Република Северна Македония съобщи, че е приел и решение, с което искането за съгласуване на името от страна на сдружение "Цар Борис III“ от Охрид е отхвърлено.
"Централният регистър на Република Северна Македония е предал за преглед на Министерството на правосъдието приблизително 17 хил. неправителствени организации. В законоустановения срок единствено сдруженията Културен клуб "Иван Михайлов-Битоля и "Цар Борис III“ са получили негативни решения относно употребата на избраните от основателите им имена", отбелязва българското МВнР.
Пак историята
От министерството посочват, че случилото се за пореден път показват необходимостта от постигане на обективно тълкуване на историческите събития и личности от общата история между България и Република Северна Македония.
Именно за тази цел бе създадена Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси.
"Днес ставаме свидетели как едностранните и тенденциозни тълкувания на историческите събития могат да бъдат използвани като аргумент, въз основа на който властите да взимат решения за ограничаване на основни права и свободи".
Формираната съгласно договора за добросъседство от 2017 година комисия не постигна очакваните резултати и от години буксува, като не може да изчисти спорните въпроси.
mediapool.bg
