България | Пон, 18 Ноем 2024г. 22:10ч. | Региони в България са на нивото на африкански държави по мъртвородени деца
Приятел ли си или враг? Изглежда това е бил определящо за подхода на президента Доналд Тръмп към външната политика в първите му шест месеца на поста.
Във вътрешен план разследването дали Русия се е месила в миналогодишните избори в САЩ продължава да е "трън в петата" и пречка за очевидното желание на Тръмп да има топли отношения с руския си колега Владимир Путин. Що се отнася до първоначалното "мъжко приятелство" с китайския президент Си Цзинпин, то също се огъна под бремето на геополитически и икономически противоречия. Но други се радват на сериозно благоразположение от страна на американския държавен глава.
От задграничните му посещения, действия и изявления може да се направи извод кой попада в лагера на приятелите. В една или друга степен подкрепата му окуражи страните, към които той е благоразположен, да предприемат политически мерки във вътрешен или регионален план, които след това предизвикваха спорове.
Някои от традиционните неприятели на САЩ обаче може да се окажат в още по-рисковано положение, отколкото при президента Барак Обама, който като цяло избягваше пряката конфронтация и дори следваше курс на дипломатическо отваряне към Иран и Куба.
Журналисти от АП, които работят в страни с ключово значение, предлагат своята оценка на динамиката в отношенията приятели-неприятели:
Саудитска Арабия вярва в Тръмп
Свръхконсервативното сунитско кралство беше домакин на първото задгранично посещение на новия американски президент, в рамките на което през май той участва в конференция за борба с тероризма заедно с представители и на други мюсюлмански страни.
Зародилите се добри отношения между тях не бяха изненада, имайки предвид, че Тръмп е отдавнашен критик на споразумението за иранската ядрена програма, станало една от причините за хладните връзки между кралството и правителството на Обама.
При създаването на добри отношения с лидери от Близкия изток като саудитския крал Салман и египетския президент Абдел Фатах Сиси сегашният американски държавен глава освен това показа готовност да не обръща внимание на безпокойствата за човешките права.
През януари Тръмп изпрати специалните сили на САЩ в Йемен, за да проведат там операция в подкрепа на оглавяваната от Саудитска Арабия коалиция, при която загинаха около 30 души, включително жени, деца и командос от елитните части на американските военноморски сили, "тюлените".
Освен това президентът на САЩ публикува съобщения в Туитър срещу Катар и открито критикува този американски съюзник, на чиято територия се намира голяма военна база на Вашингтон - действия, които са в контекста на усилията на Саудитска Арабия да изолира Доха. Това стана, въпреки че представители на правителството му опитват да посредничат за уреждане на кризата.
Тридесет и една годишният син на крал Салман, новоизбраният престолонаследник принц Мохамед бин Салман, беше един от първите чуждестранни представители, побързали да посетят Америка, за да се срещнат с Тръмп. Той имаше няколко срещи със зетя на президента на САЩ Джаред Къшнър.
Сега, когато вече е първи в редицата за наследяване на трона, принцът най-вероятно се надява да извлече ползи от тези отношения, които да спомогнат да бъде още по-силно затвърдена желаната от него посока за развитие на Саудитска Арабия - да се намали икономическата зависимост на кралството от износа на нефт с оглед на запазващата се ниска цена на енергоизточниците на световните пазари.
За Тръмп Израел определено спада към категорията на най-доверените приятели.
Още в началото на предизборната си кампания той се представяше като безусловен поддръжник на тази страна, който би имал далеч по-добри отношения с премиера й Бенямин Нетаняху, отколкото имаше Обама.
След нееднократните сблъсъци с предишния американски президент националистическата десница в Израел имаше големи очаквания от Тръмп. Неговият посланик в Тел Авив е Дейвид Фридман, адвокат, специализиран в дела за несъстоятелност, който е събрал от дарения милиони долари за селището Бейт Ел. Това населено място на север от Ерусалим се намира в сърцето на окупираните територии, върху които палестинците искат да изградят своя независима държава.
Фондация на Джаред Къшнър - специалния пратеник на американския президент по въпросите на усилията за мир в Близкия изток - също е подпомагала Бейт Ел. Според данъчни декларации дори самият Тръмп чрез своята фондация е дарил пари за еврейска семинария в същото селище.
Президентът загатна за предпочитанията си към Израел, включвайки тази страна в първата си задгранична обиколка, където бе посрещнат с ласкателства от своите домакини. Тръмп се изказва положително за Нетаняху и, както се твърди, е заел страната му в споровете с палестинците. Като поощрение за израелската страна послужи и твърдата позиция на американския президент по отношение на Иран.
В същото време Тръмп не изпълни предизборното си обещание да премести посолството на САЩ в Ерусалим и обяви, че ще работи за постигане на "окончателно споразумение" за мир в Близкия изток. Това породи опасения в Израел, че страната може да бъде подложена на натиск да направи нежелани отстъпки.
Успоредно с това палестинците също положиха усилия да се харесат на Тръмп. Президентът на Палестинската автономия Махмуд Абас посети Вашингтон, за да се срещне лично с него, и похвали лидерските му качества. Но отприщилата се нова вълна на насилие в Ерусалим заради свещен за мюсюлманите и евреите комплекс, за който се водят спорове, стана причина за първия сблъсък на президента на САЩ с действителността на десетилетния конфликт. Показателен ще е начинът, по който неговото правителство ще се опита да овладее напрежението.
Мълчанието на Тръмп и върховенството на закона в Полша
При посещението си в Полша този месец Тръмп сипеше похвали по неин адрес, изтъквайки, че в миналото тя се е борила за свобода от потисничество и окачестви страната - която силно се противопоставя на приемането на каквито и да било мюсюлмански бежанци - като защитник на западната цивилизация. Тръмп не спомена нищо за върховенство на закона или човешки права, въпреки че през последните 20 месеца управляващата там популистка партия укрепваше властта си по начин, по който бяха отслабени контролът и балансите между институциите.
Само дни след визитата партия "Право и справедливост" започна да прави законодателни промени, които да дадат правителството големи нови правомощия върху съдилищата. Единият от законопроектите призоваваше незабавно да бъдат освободени всички съдии от Върховния съд, а министърът на правосъдието получаваше право да ги сменя. Освен това другото законодателните промени щяха да дадат на управляващата партия и пряк контрол върху обявяването на законността на резултатите от избори, което е в компетенциите на Върховния съд.
Тази седмица в резултат на продължили с дни масови протести в цялата страна президентът на Полша наложи вето на два от трите законопроекта за съдебната система, включително на този за Върховния съд. Но не посегна на третия, който дава право на министъра на правосъдието да определя ръководителите на първоинстанционните съдилища, което според критиците също е противоконституционно.
"Мълчанието на Тръмп за проблемите на полското правителство с демокрацията и върховенството на закона послужи като насърчение за Варшава малко след визитата му да предприеме още мерки, слагащи на практика край на независимостта на съдебната система и разделението на властите", заяви Марчин Заборовски, политически анализатор от "Вишеград инсайт", списание за политиката в Централна Европа.
Иран
Тръмп все още не е скъсал споразумението за иранската ядрена програма. Неговото договаряне с участието на САЩ и останалите световни сили продължи години наред и доведе до това, че Техеран прие върху неговата ядрена програма, която предизвикваше спорове, да бъдат наложени ограничения в замяна на облекчаване на санкциите.
Засега не е ясно дали това е положението.
Броени дни след встъпването в длъжност на Тръмп тогавашният му съветник по националната сигурност Майкъл Флин заяви, че на Иран "е отправено предупреждение", а поводът бе изпитание на ракета.
Това не попречи на Техеран да продължи да разработва оръжейни програми. За последните шест месеца Иран представи публично нови типове въоръжение, проведе военни учения и изстреля балистична ракета с морско базиране, чийто обсег, както се твърди, е 300 км.
Миналия месец ирански патрулен кораб освети с лазер хеликоптер на Корпуса на морската пехота на САЩ над Ормузкия проток - случаят, беше окачествен като опасен от американските военни.
Този месец Тръмп обмисляше варианта да обяви, че Иран не спазва споразумението за ядрената програма, но в крайна сметка потвърди, че изпълнението му се съблюдава. След три месеца той отново ще трябва да се върне към този въпрос.
Въпреки всичко американското правителство наложи нови санкции на Техеран, включително 18 този месец срещу физически и юридически лица на основание, че са оказвали съдействие за развитието на иранските неядрени оръжейни програми.
А наскоро официален Вашингтон отправи ново предупреждение, че за Техеран ще има "нови и тежки последствия", ако не освободи всички американски затворници, които държи. Сред тях е възпитаникът на Принстън Сюе Ван, за чието арестуване преди близо година се разбра едва този месец, когато беше осъден на десет години лишаване от свобода.
Двете Кореи
Тук няма особено място за съмнения. Северна Корея не само е враг на САЩ - "заклет враг", както тя самата е обявявала. Двете страни на практика все още са във война, тъй като Корейската война от 1950-1953 г. приключва с примирие, което действа и до днес, въпреки че е било замислено като временно.
Пхенян не криеше, че е ядосан от политиката на Вашингтон при управлението на Обама на запазване на санкциите и останалите форми на натиск и отказваше каквито и да било контакти. Но през първите шест месеца от мандата на Тръмп Северна Корея сякаш е още по-раздразнена - макар неговата политика по този въпрос дотук да се изразява само в словесни изяви, предимно критични публикации в Туитър.
Северът изпробва американския президент по доста драстичен начин - последния път това стана с изпитанието на 4 юли (националния празник на САЩ) на първата си междуконтинентална балистична ракета.
Дръзкият стремеж на севернокорейския лидер Ким Чен-ун да се сдобиване с ядрени оръжия и ракети, които могат да достигнат САЩ, донякъде цели да вбие клин между Вашингтон и Сеул - а Тръмп не помага много да се парира този опит. Той обвини Сеул, че не допринася достатъчно за отбраната си и през пролетта набързо разположи в Южна Корея система за противоракетна отбрана - станала обект на спорове, преди консерваторите да загубят президентския пост. Системата обаче е само частично разгърната, тъй като цялостната й дислокация бе отложена от новия президент либерал Мун Дже-ин, за да се направи оценка за въздействие върху околната среда.
Като един от най-лоялните съюзници на Вашингтон за Южна Корея и нейната национална сигурност е от изключителна важност да се знае какви точно са позициите на американския президент.
Но в момента за Сеул Ким Чен-ун може да се окаже по-предвидим от Тръмп.
Венецуела
Нещата в отношенията между САЩ и Венецуела не са добре, откакто през 2006 г. в реч в ООН тогавашният президент Уго Чавес нарече американски си колега Джордж Буш "Дявола".
Обама избягваше сблъсъците с Венецуела и насърчаваше диалога между правителството и опозицията. Тръмп заплашва, че ще предприеме "своевременно решителни икономически действия", ако президентът Николас Мадуро наистина пренапише конституцията, което според противниците му ще отвори пътя за еднопартийна, авторитарна държава.
Сред възможните действия са санкции срещу износа на петрол от Венецуела или просто разширяване на списъка с представители на властите, нямащи право да имат делови отношения със САЩ. Мадуро и хората в най-близкото му обкръжение настояват, че в неделя въпреки всичко ще бъдат произведени насрочените избори за Учредително събрание, нещо, което ще покаже колко далеч е готов да стигне Тръмп.
Правителството му вече наложи санкции на венецуелския вицепрезидент и осем съдии от Върховния съд, което засега не е оказало някакво доловимо въздействие върху поведението на официален Каракас. Вчера санкции бяха наложени срещу още 13 действащи и бивши фигури от правителството на Мадуро.
За Венецуела САЩ остават основният източник на твърда валута, чрез която венецуелските власти да запазят платежоспособността си, тъй като около половината от нефтения износ на Каракас отива именно там. Ако бъде ограничен експортът на петрол от Венецуела, ще бъдат подронени устоите на управлението на Мадуро, но същевременно това ще доведе до увеличаване на трудностите за хората и той ще получи лесно извинение за спираловидното рухване на икономиката.
Продължаващото използване на санкции срещу физически лица може да е признак, че Вашингтон няма да предприеме икономическа конфронтация, макар и американският министър на финансите Стивън Мнучин да заяви, че е възможно да има още наказателни мерки, ако правителството на Мадуро не промени курса си.
По БТА
mediapool.bg
