България | Съб, 02 Ноем 2024г. 19:15ч. | Гръцката полиция издирва българин за убийство
Борбата срещу пандемията в света през 2020 г. ограничи свободите и отслаби техните защитници. Тя улеснява трансформацията на западната правова държава към нов, по-малко свободен модел.
В Гвинея правителството забрани всички шествия до ново нареждане, като се позова на борбата с Ковид-19. Вчера Алфа Конде встъпи в длъжност като президент за трети мандат в присъствието на десетина африкански държавни глави след репресиите срещу продемократичните демонстрации, при които от края на 2019 г. насам загинаха десетки.
В Нигерия при насилие от страна на полицията или армията след въвеждането на санитарните мерки загинаха няколко души.
В същото време в Сингапур системите за проследяване позволиха гражданите да бъдат следени индивидуално под предлог за борба с Ковид-19.
Боливия отложи с няколко месеца общите избори поради пандемията. Във Франция гражданите трябваше в продължение на няколко седмици да попълват формуляр, преди да получат разрешение да излязат от домовете си.
В края на ноември "над половината от страните по света (61 на сто) бяха приели мерки за борба срещу Ковид, които са притеснителни от гледна точка на демокрацията и човешките права" според неправителствената организация Интернешънъл айдиа (International Idea).
Повече правомощия
Още през април Мишел Бачелет, върховният комисар на ООН по правата на човека, предупреди: имайки предвид "изключителния характер на кризата, е ясно, че държавите се нуждаят от допълнителни правомощия", но "има опасност извънредната здравна ситуация да се превърне в катастрофа за правата на човека".
Американската неправителствена организация Фрийдъм хаус от своя страна направи оценка, че "демократичните условия и човешките права са се влошили в 80 страни". Тя порица правителствата, които се възползваха от ситуацията, за да накарат критиците да замълчат и да премахнат балансиращите властта им сили, както в Шри Ланка, "която илюстрира общата тенденция", смята организацията.
"През последните месеци президентът (Готабая Раджапакса) затвърди властта си. Използвайки мерките, въведени в отговор на пандемията, но и с конституционна реформа", обясни пред АФП Бхавани Фонсека, адвокатка, специализираща в проблемите на правата на човека.
Властите в Китай приеха изключително твърди мерки, като наложиха ограничения на много обширни райони, масово проследяване и следене с дронове.
В Египет, страна "добре известна с авторитарните си практики и с блокирането на политическото и гражданското пространства, пандемията просто даде на президента възможност да обнародва и прилага репресивни норми, които затвърдяват вече установени практики", обвинява изследователката Хафса Халауа в доклад на американския център за анализи Атлантик каунсъл и италианския център Институт за проучване на международната политика (ISPI).
Според "Репортери без граници" нарушенията на свободата на медиите, улеснени от извънредните разпоредби, също са се увеличили. 14 журналисти, арестувани за проследяване на пандемията, все още са зад решетките в средата на декември - в Азия (7 в Китай, 2 в Бангладеш, един в Мианмар), Близкия изток (2 в Иран, 1 в Йордания) и Африка (1 в Руанда).
Постоянно извънредно положение
Но отражението върху свободите не се ограничава само до автокрации, тоталитарни или нелиберални режими. То се усеща и в либералните демокрации.
В тях мерките против Ковид-19 постепенно повлияват на върховенството на закона.
Извънредните правомощия "могат да се запазят в националната правна рамка и след като приключи извънредното положение", предупреди през ноември Европейският парламент.
Италианският философ Джорджо Агамбен от своя страна забелязва "признаците за по-голям експеримент, в който е заложена нова парадигма на управлението на хората и нещата".
Полицейски час, забрана за събирания, затворени магазини. В Париж, Берлин и Лондон гражданите, свикнали от десетилетия на големи свободи, виждат как те са подложени на нови ограничения след първоначалните ограничения, свързани с борбата срещу тероризма.
"Това, което се случва днес, бележи края на правовата държава и буржоазните демокрации, които впрочем вече бяха дълбоко променени", смята Джорджо Агамбен. Във втория том на книгата си "Homo Sacer" той заявява, че "доброволното създаване на извънредно положение (дори ако не е обявено технически) е станало една от базовите практики на съвременните държави, включително на тези, които наричаме демократични".
Във Франция например с извънредното положение в областта на здравеопазването "имаме процес, доста аналогичен на извънредното положение в областта на сигурността", обяснява Лорелин Фонтен, преподавателка по публично и конституционно право в Новата Сорбона: нормите са променени "трайно и многогодишно".
"Политическите речи имат тенденция да ни уверяват в извънредния характер на извънредното положение. В замяна на това текущият процес е на промяна на правото, която от своя страна не е временна", обяснява тя.
"Пренебрежение към правото"
Още повече, че контролните инструменти не винаги изпълняват ролята си.
Както например стана на 26 март, когато френският Конституционен съвет реши по повод на закон за борба срещу Ковид-19, че трябва се отмени спазването на член на Конституцията, "предвид извънредните обстоятелства".
"Това е нечувано в историята на Петата република", заявява Фонтен с укор.
"Свикнали сме да живеем без свободата", смята тя. Изправени пред пандемията "има принципна обща подкрепа за преследваната цел", "една форма на пренебрежение към правото пред действието", която печели популярност от 20 години.
Джорджо Агамбен е още по-песимистично настроен: "Няма нужда да се споменава, че правителствата подготвят един още по-безчовечен, още по-несправедлив свят".
По БТА
mediapool.bg
