Отношенията между Русия и Северна Корея след Корейската война

Срещата на севернокорейския лидер Ким Чен-ун с руския президент Владимир Путин придава интригуващ завой на международните дипломатически усилия за уреждане на ядреното противопоставяне със Северна Корея, които изглежда удариха на камък, след като през февруари срещата между Ким и президента Доналд Тръмп се провали.

С нея се отваря и нова глава в изпълнената с много история, но често пъти белязана от обтягане на отношенията, дружба между Пхенян и Москва, зародила се в години на война и загубила сила след разпадането на Съветския съюз и напрежението около стремежа на Севера да се сдобие с ядрено оръжие.

Следва преглед на отношенията между двете страни след Корейската война (1950-1953 г.):

КОРЕЙСКИЯТ КОНФЛИКТ

Някогашният Съветски съюз е пряко въвлечен в основаването на Северна Корея след края на Втората световна война, която слага край на японското колониално управление на Корейския полуостров, но довежда до разделянето на полуострова на подкрепян от Съветския съюз Север и контролиран от САЩ Юг.

За лидер на нововъзникналата корейска държава в северната част на полуострова съветските офицери поставят амбициозния млад националист Ким Ир-сен - дядо на сегашния севернокорейски ръководител и бивш партизански командир, воювал срещу японските сили от Манджурия през 30-те години на миналия век. Към началото на 1950 г. Ким Ир-сен успява да убеди Йосиф Сталин, въпреки първоначалната неохота на последния, да му позволи да обедини Кореите със сила, гарантирайки, че победата ще бъде бърза.

През юни силите на Ким Ир-сен предприемат изненадващо нападение срещу Юга, предизвиквайки опустошителна война, в която се намесват с големи сили САЩ и Китай и която оставя след себе си милиони загинали и ранени, преди да бъде прекратена с примирие през 1953 г.

През войната Съветите подкрепят Северна Корея с оръжие, военни съветници и пилоти, но остават настрана от военните действия по суша - решение, изиграло роля за следвоенните опити на Ким Ир-сен да укрепи личната си власт и самостоятелност. Подкрепата на Москва става по-маловажна за контрола на Ким във вътрешен план, при положение че той може да разчита на Китай за противодействие на съветското влияние, особено след края на 50-те години, когато отношенията между двете големи комунистически сили стават все по-враждебни.

Докато играе с противопоставянето между Москва и Пекин, за да спечели по-голяма политическа независимост и помощ, Ким Ир-сен затвърждава вътрешната си власт, като по насилствен начин извършва чистки срещу просъветските и прокитайските си опоненти.

РАЗПАДАНЕТО НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

Въпреки върховете и спадовете в двустранните отношения съветската помощ във военната, енергийната и продоволствената сфера е от изключително важно значение за това изпитващата затруднения севернокорейска икономика да успее да се задържи на повърхността в продължение на десетилетия. Всичко това се променя през 1991 г. след разпадането на СССР, което веднага лишава Пхенян от основния му благодетел в областта на икономиката и сигурността.

Посткомунистическото управление в Москва на президента Борис Елцин вижда Русия като партньор на доминирания от САЩ Запад и няма никакво желание да продължава да подпомага Северна Корея с помощи и субсидирана търговия. Москва установява официални дипломатически отношения със Сеул с надеждата да привлече големи южнокорейски инвестиции и позволява датиращият от съветско време военен съюз със Северна Корея да си отиде. Тогава масово се правят прогнози, че рухването на севернокорейския режим е неминуемо.

Изправена пред екзистенциална криза, Северна Корея реагира, като приема по-голяма помощ от Китай, който въпреки определеното равнище на взаимно недоверие остава единственият голям съюзник на Пхенян и разглежда като критично важно за интересите си в сферата на сигурността това да не допусне КНДР да рухне. Северът започва да работи по-видимо и за придобиването на ядрен възпиращ потенциал, което принуждава САЩ да седнат на масата за преговори.

През 1994 г., малко след смъртта на Ким Ир-сен, Северна Корея постига важно споразумение със Съединените щати да спре производството на плутоний в замяна на енергийни и продоволствени помощи и гаранции за своята сигурност. През 2002 г. споразумението се разпада, след като представителите на САЩ се конфронтират с Пхенян заради незаконна ядрена програма, използваща обогатен уран.

ПУТИН В ПХЕНЯН

В края на 90-те на миналия век Русия започва да преосмисля политиката си по корейското направление заради разочароващата според нея бизнес активност в отношенията с Южна Корея и безпокойството, че прекаленият завой на Москва към Сеул е отслабил влиянието й в международната дипломация за Пхенян. Освен това, все по-ясни очертания започват да придобиват и различията между Москва и Запада по основни въпроси в областта на сигурността.

След като бива избран за първи път за президент през 2000 г., Путин дейно се стреми да възстанови отношенията на Русия със Северна Корея, посещавайки през юли същата година Пхенян за среща с Ким Чен-ир, севернокорейския лидер от второ поколение, на която те отправят критики към намеренията на САЩ за противоракетна отбрана. Посещението е възприето като сигнал на Путин към Запада, че Русия ще опита да възстанови традиционните си сфери на влияние. Ким Чен-ир връща два пъти визитата на руския президент - през 2001 и 2002 г.

Русия участва и в т. нар. шестстранни преговори със Северна Корея, които имат за цел да я убедят да се откаже от ядрената си програма в замяна на ползи в областта на икономиката и сигурността. След декември 2008 г. преговорите, страни по които още са САЩ, Китай, Южна Корея и Япония, забуксуват.

НОВИЯТ ПЪТ НА КИМ

Срещата на Ким Чен-ун с Путин е първата среща на върха между двете страни, откакто през август 2011 г. баща му посети Източен Сибир за среща с тогавашния руски президент Дмитрий Медведев.

През декември същата година Ким Чен-ир почина. При него Северна Корея ускори своите ядрени опити, за да превърне все още примитивната си ядрена програма в жизнеспособен арсенал, включващ, както се твърди, термоядрени оръжия и ракети с голям обсег, потенциално способни да достигнат континенталната част на САЩ.

Срещата Тръмп-Ким през февруари във Виетнам се провали, след като Северна Корея поиска да отпаднат повечето от наложените под егидата на Вашингтон санкции срещу нея в замяна на частичен отказ от ядрената й програма. Ким беше заявил, че ще търси "нов път", ако САЩ продължат да изпитват търпението му със санкциите.

Протегнатата ръка на севернокорейския лидер към Путин може да е част от намеренията му да разшири своите възможности и да си осигури съюзници, които да упражнят натиск върху Вашингтон да смекчи позицията си по въпроса за санкциите. Русия понастоящем изглежда в по-добро положение да подкрепи позицията на Ким, отколкото Китай, тъй като Пекин е вкопчен в търговски преговори със САЩ с голям залог.

Срещата на върха с Ким може да обслужи и желанието на Путин да повиши регионалното влияние на Русия. Макар и Москва никога да не е подкрепяла това Северна Корея да притежава ядрено оръжие, тя може да споделя общо становище с Пхенян, че намаляване на влиянието на САЩ в региона ще бъде от полза и за двете страни.

След тристранни преговори в Москва през октомври заместник-министрите на външните работи на Северна Корея, Русия и Китай призоваха Съвета за сигурност на ООН да "коригира" санкционния си режим срещу Пхенян, за да способства за напредък в ядрените преговори.

Макар че Москва и Пекин не са в състояние сами да отменят санкциите, те могат да дадат на Пхенян по-голяма възможност да си отдъхне, ако Ким ги убеди да отхлабят тяхното прилагане.

По БТА.

mediapool.bg