Хусей Дауров - въвлечен в междуетническите размирици през уикенда в Южен Казахстан - щял почти да изгуби съзнание, когато усетил студената стомана на пистолетно дуло, опряно в слепоочието му.
В сблъсъците между казахското мнозинство и малцинството дунгани - мюсюлмани от китайски произход, загинаха 11 души, а десетки бяха ранени. Заради насилието хиляди избягаха в съседен Киргизстан, главно дунгани. В Централна Азия те са общо 150 000 души.
Дауров, местният лидер на общността, се опитал да успокои духовете, но един казах насочил пистолет в лицето му. Друг казах обаче се намесил и убедил първия да го пусне да си върви.
Близо шейсетгодишният мъж с висяща на превръзка ръка, счупена по време на безредиците, не бърза да осъжда своите "братя" казахи за избухналото насилие. "Не бяха казахите, които причиниха това на нашия народ - уверява той. - Това бяха бандити, наемни убийци."
Бил смаян, когато през нощта на 7 февруари стотици казахи щурмували и превзели село Масанчи, населено главно с дунгани и разположено на около 130 км западно от Алмати, икономическата столица на страната. Тези кръвопролития хвърлят светлина върху напрежението в мултиетническия регион.
В очите на дунганите обаче животът в Централна Азия изглежда спокоен в сравнение с репресиите, принудили ги през 19 век да избягат от имперски Китай. Заселници, настанили се от двете страни на границата между Казахстан и Киргизстан, те смятат, че са наследници на китайски и арабски традиции; занимават се главно със селско стопанство и търговия на дребно.
Наречието им - смесица от китайски и фарси, ги обособява като отделна група в региона, където преобладават тюркските езици, но не им пречи да се интегрират.
"Немислим" конфликт
Батирбек Тореев - служител, който живее в село Каракемер, нарича "немислимо" внезапното нападение срещу Масанчи: "Живеем като приятелски семейства. Ходим си на гости", чуди се той и добавя: "Е, станалото - станало, животът продължава".
В Китай дунганите ги наричат "хуей". Наред с други етнически групи тази десетмилионна народност става обект на репресиите срещу мюсюлманите в Западен Китай.
Някои в Киргизстан и в съседен Казахстан впрочем открито са настроени срещу тях - обвиняват ги, че се възползват от общото културно и езиково наследство, за да получават предимства в търговията с Китай.
Говори се, че през 2013 г. десетки шофьори на камиони - дунгани, били пребити от шофьори киргизи близо до КПП на границата с Китай в спор кой да превозва стоки за Централна Азия. А в началото на 2000-те години дунгански къщи били опожарени след конфликт с киргизки селяни.
Навремето дунганите намерили убежище в Казахстан. И всички етнически групи в региона заслужават "огромно благодаря", загдето са осигурили тогава храна, подслон и помощ на дунганските бежанци, уверява Хусей Дауров.
В Масанчи все още се виждат следи от сблъсъците, но казахстанската държава, винаги превъзнасяла хармонията в страната, където според външното й министерство "живеят в мир над 100 етнически групи", се опитва да възстанови някакво що-годе нормално положение.
Насядали край местна джамия, възрастни дунгани хапват ориз с полицаи от казахски произход. Засиленото присъствие на силите на реда след сблъсъците е било прието добре в малкото градче, уверяват те.
Осезаем гняв
Другаде служители от администрацията на региона разчистват почернелите отломки от някогашния най-голям супермаркет в Масанчи. Работниците са ядосани и това се усеща.
"Те пребиха един от нашите старейшини", казва Ермек Сапаров от екипа. Инцидентът, станал два дни преди сблъсъците, изглежда е подхранил призивите за насилствени действия, отправяни по-специално в социални мрежи и чрез месинджъри.
Колегата му Улан Ачирбек признава, че бил изкушен да последва призивите за отмъщение, но имал друга работа в петък вечерта. Но гневът му не се е уталожил: "Ето вижте, това беше дунгански магазин, но всички, дето разчистваме, сме казахи".
Друг проблем, подклаждащ враждебността спрямо дунганите и както установи АФП, широко обсъждан в месинджър платформите, е от езиково естество: според тези постове дунганите използват във всекидневието си най-вече руски и дунгански, а не казахски.
Застреляният 24-годишен дунган Малик Ясиров обаче е бил учител по казахски в близкото село Сортоб. "Той беше патриот. Отиде в Масанчи, за да защитава своите сънародници", гневи се Айче Гадир, майка му, на церемония, организирана за близките на младежа в дома на семейството.
Ясиров поддържал връзка с нея цяла нощ. Описвал убийствата и погромите, умолявал майка си да откара двете му деца в Киргизстан. Към един часа след полунощ престанал да отговаря на телефона. Айеч Гарид научила за смъртта му чак на сутринта.
"Живеем тук от 150 години. Защо Аллах ни наказва така? - пита се тя. - Как да загърбим това?"
По БТА
mediapool.bg