Международната кампания за забрана на ядреното оръжие е с Нобел за мир

Нобеловата награда за мир за тази година печели Международната кампания за забрана на ядреното оръжие (ICAN).

Норвежкият Нобелов комитет награждава базираната в Женева организация "за работата й за привличане на вниманието върху катастрофалните хуманитарни последици от използването на ядрени оръжия и за упоритите й усилия да постигне основаваща се на споразумение забрана на този вид оръжия".

Наградата на стойност 9 милиона шведски крони (1.1 милиона долара) ще бъде връчена на церемония на 10 декември в Осло.

Комитетът е избрал организацията измежду повече от 300 предложени кандидатури.

Огласяването на наградата е кулминацията на тази седмица, в която бяха обявени новите нобелисти в областта на медицината, физиката, химията и литературата.

Норвежкият комитет не дава информация кои са били кандидатите за отличието за мир, но уточнява, че са били предложени 215 души и 103 организации. Анализатори предполагаха, че сред основните претенденти са сирийската доброволческа хуманитарна организация "Белите каски", наред с иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф и върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини за ролята им за сключването на сделката за иранската ядрена програма.

ICAN е група от неправителствени организации от 100 държави, която е основна сила в борбата за забрана и унищожение на ядрените оръжия. Организацията е и водещ фактор в постигането на правна рамка за забрана на този вид оръжия. Тя стои и зад усилията за прилагане на Договора за забрана на ядрените оръжия, който през юли тази година беше подписан от 122 държави членки на ООН.

След като бъде ратифициран от поне 50 от тях, той ще влезе в сила за всички страни по него. Към момента нито една от деветте държави, притежаващи ядрено оръжие, не се е включила в споразумението.

"Тазгодишната награда за мир също е и призив към тези държави да инициират сериозни преговори, насочени към постепенното, балансирано и внимателно наблюдавано премахване на почти 15 000-те ядрени оръжия в света", каза председателката на норвежкия комитет Берит Райс-Андершен, цитирана от Франс прес.

В своето съобщение от Нобеловия комитет заявиха, че в момента рискът от употреба на ядрени оръжия е най-голям от известно време насам и съществува реална опасност повече държави да се опитат да създадат подобни оръжия, посочвайки като пример Северна Корея.

От комитета посочват, че макар да има законови забрани за други опасни видове оръжия като мините, касетъчни боеприпаси, биологични и химически оръжия, подобна рамка по отношение на ядреното оръжие липсва.

Нобеловата награда за мир се присъжда от петчленния Нобелов комитет в Осло, избран от норвежкия парламент (Стортинг). Единствено тази награда може да се присъжда на организации.

За първи път е присъдена през 1901 г. на Жан-Анри Дюнан, Швейцария, и Фредерик Паси, Франция.

Сред отличените изтъкнати личности и международни организации до 1977 г. са:

Институтът за международно право, Белгия /1904/, Теодор Рузвелт, САЩ /1906/, Международното бюро за мир /1910/, Международният комитет на Червения кръст /1917/, Фритьоф Нансен, Норвегия /1922/, Международната служба на бежанците "Фритьоф Нансен" /1938/, Джордж Маршал, САЩ /1953/, Върховният комисариат на ООН за бежанците /1954/, Мартин Лутър Кинг, САЩ /1964/, Вили Брандт, ФРГ /1971/, Хенри Кисинджър, САЩ /1973/, Андрей Сахаров, СССР /1975/.

Нобеловата награда за мир не е присъждана по време на Първата и Втората световна война, както и през 1955, 1956, 1966, 1967 и 1972 г.

През последните години лауреати на Нобеловата награда за мир са:

1977 г. -"Амнести интернешънъл"

1078 г. - Менахем Бегин (Израел)

1979 г.- Mайка Тереза (Индия)

1980 г. - Адолфо Перес Ескивел (Аржентина)

1981 г. - Върховен комисариат на ООН за бежанците

1982 г. - Алва Мюрдал (Швеция) и Алфонсо Гарсия Роблес (Мексико)

1983 г. - Лех Валенса (Полша)

1984 г. - Дезмънд Туту (Южна Африка)

1985 г. - "Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война" (САЩ)

1986 г. - Ели Визел (САЩ)

1987 г. - Оскар Ариас Санчес (Коста Рика)

1988 г. - Международни сили на ООН за поддържане на мира

1989 г. - Далай лама (Тянзин Гятсо) (Тибет)

1990 г. - Михаил Сергеевич Горбачов (Съветски съюз)

1991 г. - Аун Сан Су Чжи (Мианма)

1992 г. - Ригоберта Менчу (Гватемала)

1993 г. - Нелсън Мандела и Фредерик де Клерк (Южна Африка)

1994 г. - Ясер Арафат (Палестина), Ицхак Рабин и Шимон Перес (Израел)

1995 г. - Джоузеф Ротблат (Великобритания) и Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми - Пъгуошко движение (Канада)

1996 г. - Карлуш Белу и Жозе Рамуш-Хорта (Източен Тимор)

1997 г. - Международна кампания за забрана на противопехотните мини и Джоди Уилямс (САЩ)

1998 г. - Джон Хюм (Ирландия) и Дейвид Тримбъл (Великобритания)

1999 г. - "Лекари без граница" (Швейцария)

2000 г. - Ким Те-джун (Република Корея)

2001 г. - ООН и Кофи Анан (Гана)

2002 г. - Джими Картър (САЩ)

2003 г. - Ширин Ебади (Иран)

2004 г. - Уангари Мута Маатхай (Кения)

2005 г. - Международна агенция по атомна енергия /МААЕ/и Мохамед ел Барадеи (Египет).

2006 г. - Мухамад Юнус и банка за микрокредити "Грамийн банк" (Бангладеш)

2007 г. - Междуправителствена експертна група на ООН за климатичните промени и Ал Гор (САЩ)

2008 г. - Марти Ахтисаари (Финландия)

2009 г. - Барак Обама (САЩ)

2010 г. - Лю Сяобо (Китай)

2011 г. - Елън Джонсън-Сърлийф и Лейма Гбоуи (Либерия)Тауакул Карман (Йемен)

2012 г. - Европейски съюз

2013 г. - Организация за забрана на химическите оръжия

2014 г. - Малала Юсафзаи

2015 г. - Туниският квартет за национален диалог

2016 г. - Президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос

mediapool.bg