Защо се бави завръщането на инвеститорите в Иран

Въпреки частичната отмяна на санкциите, наложени на Иран, след историческото ядрено споразумение от 2015 година, чуждестранните инвеститори, които са толкова очаквани в страната, не бързат да се завърнат. На 3 юли френската Total подписа значимо газово споразумение, което е успех за Техеран.

Компаниите, които вече присъстват в Иран

Въпреки че Иран бе посетен от стотици, та дори и хиляди европейски и азиатски делегации, големите инвеститори досега бяха по-скоро рядкост.

Френската автомобилна група PSA подписа през юни 2016 година споразумение за 400 милиона евро с Iran-Khodro и друго - за 300 милиона евро, с иранската компания Saпpa за производството на коли с марката Citroen.

Френският гигант AccorHotels работи по 10 до 15 проекта за хотели в Иран с надеждата да се увеличи броят на туристите, посещаващи страната.

Иран освен това подписа споразумения за закупуването на 100 самолета от Airbus и 80 машини от американската компания Boeing.

Редица предварителни споразумения бяха сключени най-вече с френската автомобилостроителна група Renault и южнокорейската Hyundai, както и с компании в сектора на добива на въглеводороди като англо-холандската Shell и руската Газпром.

Само че според доклад на Обединените нации от юни стойността на преките чуждестранни инвестиции е едва 3.4 милиарда долара (3 милиарда долара евро) през 2016 година. Тази цифра е под 4.7 милиарда долара от 2012-а и много далече от 50-те милиарда долара годишно, очаквани от иранския президент Хасан Рохани, за да може да се съживи икономиката на страната.

Пречките

Американските санкции, които биха могли да бъдат засилени заради враждебното отношение на администрацията на президента Доналд Тръмп, са една от основните пречки пред чуждестранните инвестиции, също като някои вътрешни проблеми.

Макар редица международни санкции да бяха отменени през януари 2016 година благодарение на споразумението по ядрената програма, Вашингтон не е премахнал някои ограничителни мерки, свързани с балистичната програма на Иран, с ролята му в регионални конфликти и положението на човешките права в тази страна.

Конгресът на САЩ подготвя освен това редица закони, за да затегне още санкциите срещу Иран, а това кара много компании и най-вече банки да бъдат предпазливи.

Чуждестранните бизнесмени трябва да избягват да работят с иранските компании, свързани с Гвардейците на революцията, които са елитната армия на режима и продължават да са под ударите на американските санкции, а имат силно присъствие в икономиката на страната.

Чуждестранните компании освен това се затрудняват и при намирането на международни банки за финансирането на своите проекти, но и за извършването на текущи трансакции. Причината са американските заплахи.

Освен Дамоклевия меч на американските санкции в Иран има риск за чуждестранните инвеститори, идващ от бюрокрацията и крехкия банков сектор, според компанията за икономически анализи BMI Research.

Какво трябва да се очаква

Погледите са обърнати към Вашингтон, където президентът Тръмп трябва да обяви резултата от преразглеждането на американската политика спрямо ядреното споразумение между Иран и великите сили, сред които са САЩ.

Другите страни, подписали споразумението (Русия, Китай, Франция, Великобритания и Германия), както и самият Иран, за сметка на това са решени да отстояват ядреното споразумение, а това усложнява задачата на Съединените щати.

Вашингтон обаче има властта да прилага наказателни марки, както направи с френската банка BNP Paribas, която бе принудена да плати глоба от 8,9 милиарда долара преди три години заради неспазване на американските закони за Судан, Куба и Иран.

Газовото споразумение за 4.8 милиарда долара, подписано от Total и международен консорциум, за разработване и експлоатация на голямото петролно офшорно находище Парс въпреки всичко би трябвало да насърчи и други европейски и азиатски компании да се престрашат и да инвестират в Иран.

По БТА

mediapool.bg