Кламер БГ - Новини: “Ганди Кемал“, който може да отстрани Ердоган

“Ганди Кемал“, който може да отстрани Ердоган

Свят

|
Четв, 23 Март 2023г. 15:00ч.
“Ганди Кемал“, който може да отстрани Ердоган

Кемал Кълъчдароглу

В съвременна Турция, както и в древна Византия, поведението на фракциите и страстите на тълпите по стадионите са знаков показател за настроението в обществото. Миналия месец трибуните на стадиона на Фенербахче отекваха от скандирания “Ердоган, подай оставка“ и “Лъжи! Лъжи! Лъжи!’ От 25 години президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е горд член на фенклуба на Фенербахче.

През същия уикенд публиката на друг голям истанбулски клуб - Бешикташ, затрупа терена с дъжд от плюшени играчки, които бяха хвърлени в памет на хилядите деца, които загубиха живота си при опустошителното земетресение на 6 февруари.

“Султанът е глух, той е крадец“, каза Мюслим Айдън, собственик на ресторант в Истанбул, който цял живот е фен на Фенербахче, но вече е бивш поддръжник на Ердоган. “Вече не вярваме на лъжите му.“

По време на двете си десетилетия управление суперсилата на Ердоган беше да преоткрива и обновява образа си на човек от народа. Въпреки че през годините е имало множество добре документирани обвинения за корупция към хора от управляващата партия ПСР и дори за членове на семейството му, Ердоган запазваше своята привлекателност за много турци. Той е дете на работници от черноморския град Ризе, който през годините успя да се утвърди като защитник на обикновения човек.

До този момент Ердоган бе най-успешният популист на своето политическо поколение. Но фаталната комбинация от лошо икономическо управление и бруталната корупция в строителния сектор, която стана основна причина за смъртта на приблизително 50 000 души при земетресението през февруари, означава, че през май Ердоган ще бъде изправен пред най-сериозната заплаха за управлението си досега.

След земетресението той изглежда е изгубил усета си към тълпата, като обяви, че трагедията е била “част от плановете на съдбата“.

Единственият шанс за политическо оцеляване на Ердоган сега е разпокъсаната опозиция в Турция. Този месец, след седмици на спорове при затворени врати, шестте опозиционни партии най-накрая се спряха на един-единствен кандидат за президент. Това е 74-годишният икономист и политически ветеран Кемал Кълъчдароглу.

Като лидер на лявоцентристката Народно-републиканска партия, Кълъчдароглу преведе своите последователи през четири общи избори и две поражения на референдуми. Избирайки Кълъчдароглу като компромисен кандидат, обединената опозиция беше принудена да подмине пламенния кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, който засега е единственият турски политик, успял да постигне звучна победа над управляващата партия ПСР в най-големия турски град.

52-годишният Имамоглу обаче стана жертва на класическо политическо джиу-джицу на Ердоган, когато беше осъден миналата година за “обида на длъжностни лица“, след като нарече членовете на турския Върховен избирателен съвет “глупаци“. Ако присъдата му бъде потвърдена, Имамоглу ще влезе в затвора за близо три години. В очакване на окончателна присъда му е забранено да участва в политиката.

За много турци отстраняването на Имамоглу бе учебникарски пример за всичко, което не е наред с Турция на Ердоган. В страната има очевидно пристрастна съдебна система, а турските медиите са заглушени в стила на Путин.

Турция беше дълбоко трансформирана под управлението на Ердоган. Когато той дойде на власт през 2002 година, носенето на забрадки беше забранено в университетите и държавните учреждения. Сега носенето на забрадки се е превърнало в знак за принадлежност към религиозно-консервативния елит на страната. Завършилите религиозни училища влизат с предимство в университети и получават държавни работни места.

Дългогодишната вендета върху политическото господство на турската ултра-секуларистка армия, която отстрани от власт ислямисткия политически наставник на Ердоган с мек преврат през 1997 г., достигна кулминацията си в кървава битка през 2016 г. Тогава части от армията се опитаха да извършат въоръжен пуч, който доведе до смъртта на над 300 души. След това Ердоган хвърли в затвора повече от 100 000 опоненти, включително журналисти, опозиционни политици и адвокати. Използва извънредни правомощия, за да разбие останките от независимата преса и организира референдум, който му даде широки президентски правомощия.

През този период турският БВП се е утроил. Това донесе просперитет на работническата класа, подкрепяща Ердоган, който започна да финансира огромни инфраструктурни проекти. Негласният обществен договор от ерата на Ердоган е, че хората са готови да се откажат от свободата си в замяна на сигурност и просперитет, както в Русия при Путин. Но част от мита за силната държава е, че тази държавата трябва да работи.

Нежеланието на Ердоган да мобилизира армията след февруарското земетресение, защото се опасяваше, че военните ще си припишат заслугата за спасяването на хората, стана част от разказа за провала на държавата да защити своя народ.

Втората част от договора между Еврдоган и работническата класа бе за просперитета. Това е нещо, което некомпетентната парична политика на Ердоган сериозно подкопа, като предизвика валутен колапс, който можеше да бъде избегнат, като се има предвид силата на турската икономика.

Инфлацията от близо 50% вече излиза от контрол и унищожава покупателната способност и спестяванията на населието.

“Бях поддръжник на ПСР на Ердоган в ранните им години на власт“, казва дългогодишният поддръжник на партията Мустафа Акьол, който е политолог.

“Те бяха скромни, чисти, разумни, политически реформатори. Но властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно. В крайна сметка те се оказаха абсолютно корумпирани и безсрамно авторитарни“, допълва той.

Въпреки всички тези монументални опасности, Ердоган си остава изключителен кандидат за президент. Последните проучвания показват, че партията на Ердоган и техните националистически съюзници имат подкрепата на близо 45 процента от турците. Това е резултат, който е равен на този на новия опозиционен блок.

Парадоксално, но икономическите рискове пред Турция могат да накарат някои турци да се хванат за дявола, който познават, вместо да се върнат към ерата на нестабилни коалиционни правителства преди Ердоган.

Ердоган се радва и на лоялността на милионите привърженици на своята партия, които той отгледа и издигна, за да поеме контрол върху всички турски институции. Десетилетия на корупция и конфискация на бизнеси на неговите политически опоненти води до това, че е създадена класа от бизнесмени, които имат какво да губят, ако други хора дойдат на власт. Те ще се борят със зъби и нокти, за да избегнат това.

Ердоган умее да мобилизира своя политически електорат. Години наред той храни своите симпатизанти с приказки за чуждестранни заговори, за еврейски банкери, които кроят планове да унищожат Турция. Вътрешният министър Сюлейман Сойлу отказа да приеме съболезнованията на САЩ след последната терористична атака в Истанбул.

Има някои признаци, че тези разкази за външни врагове не работят толкова добре, колкото преди. Един пример е видео, разпространено широко онлайн след земетресението, което показва местен представител на партията на АК, който се опитва да каже на спасителите, че гърците и другите чужденци се опитват да “наранят Турция“. Гневни хора му се нахвърлят, за да му обяснят, че стотици чужденци са се втурнали да помагат след бедствието

Ердоган възложи на Сойлу да координира помощта след земетресението със същите страни донори, с които той и Ердоган бяха в обтегнати отношения. В същото време някогашният приятел на Ердоган Путин просто нямаше какво да предложи.

Истинският голям въпрос на предстоящите избори обаче е за отношенията на турската държава и обикновените турци с 15-милионното кюрдско малцинство, което съставлява 18 процента от населението. Още веднъж футболните трибуни дадоха зловещ знак за нарастващото напрежение. На домакински футболен мач на стадиона на Бурсаспор на 5 март, играчи и фенове на гостуващия футболен отбор Амедспор от предимно кюрдския Диарбекир бяха подложени на порой от расистки обиди и обсипани с остри предмети.

При завръщането си у дома в Диарбекир отборът беше посрещнат като герой от хилядни тълпи, които скандираха: “Кюрдистан ще бъде гробище за фашизма. Стойте изправени, не се навеждайте!“

Празникът на омразата в Бурсаспор беше възприет от мнозина като предупреждение за възможни предстоящи етнически конфликти в страната. Стикери със слогана “Или говори турски, или се омитай“ се появиха на стълбите на училищата в Бурса, в който живеят 200 000 кюрди. Но кюрдският вот ще бъде ключов за предстоящите президентски избори. Прокюрдската Демократична партия на народите е третата по големина политическа сила в Турция и е ключов играч в изборите. Тя не е член на опозиционната коалиция, нито е част от партньорите на Ердоган.

Въпреки че не е кюрд, Кемал Кълъчдароглу е член на сектата на алевитите в страната, към която се числят много кюрди. За разлика от Ердоган, той никога не е флиртувал с антикюрдска националистическа реторика. Мекият и любезен личен стил на Кълъчдароглу му спечели прякора “Ганди Кемал“, което е ярък контраст с мачото Ердоган, който винаги се е стремял да покаже, че е началник на своите последователи.

Ердоган се подиграва на опонента си, като саркастично го нарича “Бей Кемал“. Това е почетно обръщание, което обикновено се използва за знатни чужденци. Кълъчдароглу обаче е също толкова дете на работническата класа, колкото и Ердоган. Той е израснал в семейство от седем деца на данъчен служител в отдалечената провинция Тунджели. Кухнята в дома на Кълъчдароглу е видимо скромна и стара, за разлика от президентския дворец с 1000 стаи, който Ердоган построи за себе си в Анкара.

Ердоган прекара кариерата си в централизиране на властта и смазване на опозицията, докато Кълъчдароглу подкрепя намаляването на правомощията на президентството и съживяването на дълго подтисканата парламентарна демокрация в Турция.

Двамата претенденти за президент на Турция не могат да бъдат по-различни. Може ли ученият, мек бюрократ Кълъчдароглу да победи безмилостния и безскрупулен популист Ердоган? Зависи от това колко дълбоко е разочарованието на турците от султана популист, който ги управлява през последните две десетилетия.

*Анализът се публикува с незначителни съкращения. Превод и заглавие на Mediapool.

mediapool.bg