България | Нед, 05 Май 2024г. 20:27ч. | Пиян служител на МВР катастрофира във Велико Търново. Уволнен е
С големи фанфари през 1977 г. Съветският съюз прие нова конституция. В преамбюла на конституцията, известна като Брежневска, се казваше, че диктатурата на пролетариата е приключила и еднопартийната държава е станала "държава на целия народ". По такъв начин конституцията формализира пропастта между съветската илюзия и действителността, между това, което Леонид Брежнев и други комунистически лидери провъзгласяваха за страната и онова, което обикновените граждани знаеха, че е истината за нея, пише британският в. "Файненшъл таймс".
Владимир Путин, вероятно без сам да подозира, неволно постъпи по брежневски. В хода на седмичното театрално представление, организирано от Кремъл, избирателите одобриха дълъг списък с поправки на руската конституция от 1993 г. Те създават илюзия за модернизирана правова държава, но тя е също толкова откъсната от руската действителност, както конституцията от 1977 г. от съветския живот.
Това мероприятие не бе безсмислено от политическа гледна точка. Това бе ритуал, предназначен да направи гражданите съучастници в намаляването на политическите свободи и деградацията на върховенството на закона – процеси, които са отличителни характеристики за двете десетилетия управление на Путин.
Не всичко обаче мина по план. Изглежда, че путинските поправки не получиха подкрепата на болшинството от гражданите в Москва и Санкт Петербург. Двата най-големи града в Русия са бастион на опозицията на средната класа срещу путинизма, така както се оказаха инкубатори на политическото недоволство в края на царската епоха и при комунизма.
По време на кампанията се забелязваше и осезаемо безпокойство сред младите руснаци, които по време на своя живот не знаят друг лидер, освен Путин.
Младото поколение в Русия е относително невъзприемчиво към потоците дезинформация, леещи се от руските държавни медии. Младите прекарват времето си в интернет, който е не толкова стриктно контролиран от държавата. Това напомня брежневската епоха, когато младите жители на СССР успяваха да се снабдят със западни джинси на черния пазар, когато разучаваха думите от песните на "Битълс" и не обръщаха внимание на приказките на Кремъл за "развития социализъм".
Базата на подкрепа към пунизима все повече е съсредоточена сред руснаците, живеещи в по-ограничени условия в градове, селища и селски местности, които са далеч от светския облик на Москва и Санкт Петербург.
Кремълската кампания бе насочена към това да превключи вниманието на тези руснаци към обещанията за разширени гаранции за социално осигуряване, съдържащи се в някои от конституционните поправки, отбелязва авторът на статията Тони Барбър.
Изначалният обществен договор между Путин и руското население се разпадна още преди появата на коронавируса – отчасти поради смяната на поколенията, а отчасти поради това, че Путинизмът не може да осъществи мащабни реформи, необходими за трансформиране на икономиката, базирана на газ, петрол и суровини, без да подкопае собствената си стабилност.
Пандемията изостря положението, тласкайки Русия към дълбока рецесия и правейки зависимостта от производството и износа на енергийни суровини още по -нестабилна основа за икономическото възстановяване.
В резултат Путинизмът демонстрира политически паралич и пристрастност към кухи политически ритуали, напомнящи реалиите на застоя от късните години на Брежнев, който управлява от 1964 до 1982 г. Паралелите не се изчерпват дотук. Конституционните поправки позволяват на Путин да остане президент, ако той пожелае, до 2036 г., когато вече ще е на 80 години, тоест на същата възраст, на която Брежнев почина още докато беше на власт.
Разбира се, Путин може да напусне поста и преди това. Но дори на апологетите му би било трудно да кажат след куриозния спектакъл от миналата седмица, че са видели бъдещето на Русия и че то ще сработи.
mediapool.bg
