България | Ср, 26 Юни 2024г. 10:54ч. | Радев и Борисов заклеймиха антиевропейската политика на Скопие
Преговорите между американския специален пратеник Залмай Халилзад и талибаните бяха сравнявани с преговорите между Хенри Кисинджър и северновиетнамското ръководство, пише в. "Ню Йорк таймс", припомняйки, че изтеглянето на САЩ от Южен Виетнам през 1975 г. доведе до разпадане на правителството на страната.
Дипломатическите усилия на Халилзад изнервиха мнозина афганистански представители, които се чудят дали техните интереси не са били пренебрегнати при преговорите с талибаните в Доха, пише вестникът.
Служители на президентството са притеснени от информацията, че американският специален пратеник може да е обсъждал с талибаните създаването на преходно правителство - нещо, което той ги увери, че не е правил. Това обаче не уталожи опасенията на правителството на президента Ашраф Гани, че Вашингтон може да сключи сепаративна сделка с талибаните, за да изтегли войските си.
Вчера президентът Гани заяви мрачно по телевизията, че в крайна сметка трябва да се стигне до мирни преговори с участието на афганистанското правителство. "Жертвите на войната са афганистанци, така че инициативата за мир трябва да бъде в ръцете на афганистанците", подчерта той.
След това Гани припомни рядко споменаваната съдба на бившия президент Мохамад Наджибула, който напусна поста си през 1992 г. и беше обесен от талибаните през 1996 година. "Настояваме за мерки, защото знаем както се случи с д-р Наджиб. Всички знаем как беше измамен той", подчерта сегашният афганистански президент. "ООН му обеща мир, но това доведе до катастрофа".
Приближени на Гани се опасяват, че САЩ не само поставят съюзниците си в уязвимо положение с прекалено настоятелните си опити за преговори с талибаните, но и излагат на риск напредъка, постигнат за последните 18 години и платен с много кръв. Те са особено недоволни от внезапното според тях нетърпение на Вашингтон малко повече от година, след като американският президент Доналд Тръмп обяви новата си Стратегия за Южна Азия. Той я определи като отхвърляне на политиката на предишния президент Барак Обама, който според него е показал на талибаните, че има намерение да се изтегли. В Кабул и сред командирите от афганистанската армия това беше възприето като дългосрочен ангажимент, подчертава в. "Ню Йорк таймс".
Прекалено рано е за аналогии със ситуацията във Виетнам, смята обаче Джон Прадос, старши научен сътрудник в Архива за национална сигурност към университета "Джордж Вашингтон" и експерт по виетнамската война. "Най-важното според мен е дали това споразумение е между САЩ и талибаните, или отчита интересите на правителството в Кабул". А това засега не е ясно, подчертава той.
mediapool.bg
