Американските санкции срещу Русия: Европа казва "Ох!"

Законът за санкциите срещу Русия, приет от американския Сенат, заплашва да увеличи пукнатината между САЩ и Европа, появила се от идването на Доналд Тръмп в Белия дом. Лидерите на Германия и Австрия съзират в някои от текстовете на закона опит да се предостави нелоялно предимство на американски износители на енергийни ресурси.

Преди въвеждането на първите три пакета от санкции, които бяха свързани с агресията в Украйна, подкрепена от Кремъл през 2014 година, САЩ подчертаваха колко е важно да се водят преговори с европейските съюзници. ЕС въведе санкциите си едновременно със САЩ. В действителност именно европейските търговски и финансови ограничения удариха Русия най-силно. Европа е най-големият пазар за руския износ на енергоресурси, докато Русия никога не е имала особено силни търговски връзки със САЩ. Загубата на преки и портфейлни инвестиции от Европа и отказът от проекта за газопровод "Южен поток" бяха най-болезнените последици от санкциите. Днес тези европейски ограничения са основната причина за стремежа на Кремъл да иска отмяна на санкциите.

Този път сенаторите, които подкрепиха законопроекта, не положиха усилия да изградят коалиция, в която да влезе и Европа. Така или иначе тези опити вероятно щяха да се окажат безуспешни. Макар ЕС да продължава, с известна неохота, да удължава ограниченията си срещу Русия, няма особена подкрепа на идеята те да бъдат засилени. Между другото законопроектът на Сената е отговор на предположения, че Русия се е намесила в президентските избори в САЩ. Имайки предвид обаче опита с неотдавнашните европейски избори, на които кандидати, отнасящи се благосклонно към руския президент Владимир Путин, изгубиха, на някои европейски лидери им се струва, че САЩ реагират прекалено силно или нещо по-лошо.

Щеше да бъде разумно да се консултират с европейските съюзници по същността на законопроекта за санкциите, имайки предвид колко болезнени са тези санкции за някои от тях. Сред многото други неща, в този законопроект се посочва, че президентът на САЩ "може да въвежда различни санкции срещу компании, които участват като инвеститори, доставчици и подизпълнители в осъществяването на руски проекти за строителство на тръбопроводи. Нещо повече, в текста на законопроекта ясно е отбелязано, че става дума не само Русия да бъде наказана, но и за битка за европейския енергиен пазар.

"Правителството на САЩ", се посочва в законопроекта, "трябва да постави в приоритетно положение износът от САЩ на енергийни ресурси, за да създаде работни места в Америка, да помогне на съюзниците и партньорите на САЩ и да укрепи външната политика на САЩ".

Това изглежда е насочено срещу "Северен поток 2", предложения от Русия газопровод през Балтийско море до Германия, заобикалящ Украйна. Сред инвеститорите в "Северен поток 2" има пет големи европейски компании: френската ENGIE, германските Uniper и Wintershall, англо-холандската Shell и австрийската OMV. Президентът на САЩ не се кани, както законът разпорежда, да ги санкционира, защото работят с Русия. Само че като свързват санкциите с американските работни места и износът на енергоресурси за Европа, сенаторите, без съмнение, се опитват да направят така, че на Тръмп да му бъде трудно да откаже такова предложение: неговата предизборна кампания бе изградена на обещанията да гарантира на американците работни места и да издейства търговски предимства за американските производители.

Именно това тревожи някои европейски лидери. Обемите на природния газ, добиван в Северозападна Европа, бързо спадат, и докато САЩ продължават да увеличават потенциала си за износ на втечнен природен газ (ВПГ), не е ясно дали цената на американския газ може да остане конкурентна на цената на газа по руския тръбопровод, доставян от руския Газпром, контролиран от държавата. В момента мащабен износ на американски ВПГ за Европа изглежда непечелившо начинание, чиято цел е да се завладее пазарен дял. Ако обаче този износ бъде подкрепен от американски санкции срещу проекти на Газпром за изграждане на газопроводи, Северна и Централна Европа в определено отношение могат да се окажат заложници на американските доставчици.

В съвместно изявление от 14 юни министърът на външните работи на Германия Зигмар Габриел и австрийският канцлер Кристиан Керн подчертаха, че не могат "да приемат заплахата на европейски компании, които участват в усилията за разширяване на снабдителната мрежа за енергоизточници на Европа, да бъдат наложени незаконни екстериториални санкции.

Енергийните доставки на Европа са работа на европейците, а не на американците. Габриел и Керн също предупредиха САЩ да не разширяват санкциите без консултации с европейските партньори:

"Ако не съгласуваме действията си едни с други и ако започнем да се ръководим от мотиви, които не са свързани със същността на нещата, като например икономическите интереси на САЩ, когато става дума за износа на газ, то ще бъде не само достойно за съжаление, но и вредно за ефективността на нашата позиция по конфликта в Украйна. Външнополитическите интереси не бива в никакъв случай да се обвързват с икономическите интереси".

На самата Европа не й е лесно да подреди пасианса на собствените си икономически интереси. Против проекта "Северен поток 2" решително се обявяват източноевропейските страни, които са облагодетелствани от транзита на руски газ. Украйна и Беларус получават стотици милиони долари от транзита на синьото гориво на Газпром. Полша призовава ЕС да се откаже от изпълнението на "Северен поток 2", както стана и с "Южен поток". Полша разчита на строителството на друг тръбопровод през Балтийско море - от Норвегия.

Швеция, Финландия и Дания, през чиито териториални води трябва да мине "Северен поток 2", накараха Европейската комисия да поиска мандат, за да води преговори с Газпром за отстраняване на юридическите празноти около проекта. Засега всичко върви не особено гладко. На 15 юни канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви, че според нея "икономическият проект" не се нуждае от одобрението на ЕС.

Сегашната политическа динамика в ЕС е благоприятна за изпълнението на проекта "Северен поток 2". Западноевропейските страни, и преди всичко Германия и Франция, не са склонни да "глезят" посткомунистически членки на ЕС като Полша, особено като се имат предвид откровеното пренебрегване на ценностите на ЕС и отказът да участва в решаването на миграционната криза. Газпром пък си сътрудничи с ЕС с надеждата да запази пазарния си цял на пазар, на който през 2016 година е доставил рекорден обем газ. Газпром прие да уреди антимонополното разследване, заведено срещу него и да внесе промени в договорите си, за да даде на купувачите по-голяма гъвкавост. Делото вероятно ще завърши с компромис: Газпром може да бъде задължен да изпълнява условията на договорите в Източна Европа дори след приключването на строителството на балтийския газопровод.

При все това този компромис трябва да бъде дело на самите европейци. Ако САЩ искат да играят роля, те трябва да разговарят със съюзниците си, а не да ги поставят пред свършен факт. Законотворците на САЩ трябва да разберат, че ако действат другояче, това само ще усложни допълнително международната ситуация и ще засили хаоса, който вече бе породен от администрацията на Тръмп. Техният стремеж да накажат Русия не бива да се материализира за сметка на и без това отслабналата сплотеност на западния съюз.

По БТА

mediapool.bg