АНТАРКТИДА - дългото пътуване

Вече

4-ти ден сме на китайската база Great Wall. На АНТАРКТИДА е като в казармата - всяко решение е предпоследно, всяко пътуване, независимо дали ще плаваш или ще летиш, зависи от времето. И от добрата воля на съседите полярници, както е в нашия случай.

Днес 5-тима от нас трябваше да плаваме до Ливингстън с малкия чилийски научно-изследователски кораб "Карпух", уговорен от професор Пимпирев с Алехандро Фонд, шефа на чилийската база Ескудеро. А ден по късно останалите колеги полярници трябваше да пътуват с испанския кораб "Есперидес". Но всичко се отлага... За колко ли дни?

Докато чакаме, обикаляме остров Кинг Джордж, отиваме и пеша по каменистия път до чилийската база Ескудеро и руската база Белингхаузен. Теодосий и Хари остават в GREAT WALL - записват първата си музикална пиеса ТИГРИТЕ НА ДРЕЙК.

Пейзажът е индустриален - на място се убеждавам колко сериозна научно-изследователска дейност се извършва на този

пети по големина континент на Земята. Казват това за всички, които, главно в родината, гледат на АНТАРКТИДА само като на забавна туристическа дестинация. По пътя геологът Ралица Събева ми изнася лекция - напълно боса съм по география и геология.

А китайската база е една от най големите, с огромни научни лаборатории. Построена е през 1985 година, когато 600 китайски строители пристигат с 2 кораба. Сега китайците имат 4 бази, два ледоразбивача и собствени кей и летище.

Без да сравнявам мащабите, се питам дали те са по-глупави от нас та инвестират така сериозно тук?

И така - вечерта сме стегнали багажа, сутринта трябва да отплаваме. Междувремено обаче професорът получава съобщение от Испанския полярен комитет, че активността

на остров Дисепшън, който е действащ вулкан, се е повишила - кодът за тревога от зелен е повишен на жълт. Дисепшън, който е на 15 км от българската база, има няколко изригвания през 60-те и 70-те години на миналия век, през 67-ма разрушава английската и чилийската база, а при последното си изригване заради силните ветрове вулканичната пепел се разнася на над 150 км.

Сега само ни предупреждават - няма нужда от евакуация, но всеки пътува на собствен риск.

Ние обаче няма да пътуваме по предварителната уговорка - сутринта Алехандро Фонд звъни на Христо Пимпирев. Силният вятър и огромните вълни не позволяват на "Карпух" да прекоси пролива Бренсвилд, известен като "бушуващите вълни".

Нас обаче не ни мислете - ние сме на топло. Тримата полярници обаче - доктор Стефан Велев, бразилката Кристин Тревизан и Петър Сапунджиев, които работят по съвместен българо-чилийски проект вече десети ден са на палатков лагер на Уилямс Пойнт в северната част на остров Ливингстън, чакат ни да ги приберем до базата.

Следва продължение - при благосклонно време, да се надяваме, от българската база...

mediapool.bg