След миналогодишния шоков ръст на енергийните цени заради нарушените от Русия газови доставки и войната й в Украйна, сега пазарите се връщат на далеч по-спокойни ценови равнища. Газът в Европа удари двугодишно дъно и в последните дни се задържа на около 25 евро за мегаватчас. Електроенергията варира около 100 евро/МВтч, но има дни, в които средно за ЕС е по-скоро около 50 евро, а дори пада до нулеви и отрицателни цени в някои държави, включително и в България, сочат данните на EUEnergy.
Ще се задържат ли енергийните цени, ще паднат или ще поемат нагоре в условията на наложени санкции срещу руския газ и петрол, преформатиране на световния пазар и предвиждана от ЕК нова еволюционна реформа на европейския пазар?
Как ще им се отрази засилващият се зелен преход и нов подем на внедряване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), който пък влияе пазара на въглеродни емисии?
Какъв ще е ефектът от развитието на проекти за производство на водород и инсталиране на системи за съхранение на енергия?
Това вълнува потребителите, но ключово за движението на цените е именно тяхното поведение – тоест добре познатата икономическа максима, че търсенето определя стойността на стоките.
"Зависи дали потребителите ще спрат да пестят енергия, защото е поевтиняла. Зависи ще мигрират ли европейски производства извън ЕС или индустрията ще продължи да инвестира в собствени ВЕИ, какво ще е търсенето на Китай, чиято икономика се възстановява със сериозни темпове", коментира пред журналисти в сряда Анди Зомер, анализатор на швейцарската енергийна компания "Акспо Груп" (Axpo Group ), която в България притежава един от най-големите търговци на природен газ, електроенергия и сертификати за произход на зелена енергия.
Зомер очаква по-скоро да се запази европейската стратегия за намаляване на газовото потребление, за да се избягват руските доставки, както и заради новите излизащи на пазара ВЕИ проекти. Марко Заалфранк, търговски директор на "Акспо Груп" за континентална Европа, също се съмнява, че ще се върнат предишните заявки на газ, включително заради зелената трансформация на индустрията, но допълни, че "все още се анализира необратимо разрушеното търсене" и ефектът му върху цените. Задържането на цените на тези нива, означава запазване и на стойността на тока, защото са свързани и влияят дори българския пазар, където може да не се произвежда ток от газ, но като важна транзитна държава тарифите са свързани.
Значение ще има и движението на цените на парниковите емисии, които въглищните електроцентрали трябва да купуват като стимул за намаляване на изхвърляните от тях вредни газове и това оскъпява крайната себестойност на електроенергията от ТЕЦ, а в България токът от въглища все още има съществен дял в енергийния микс, посочиха двамата.
"Въглеродните емисии поевтиняха от 100 евро на 80 евро за тон, заради слабата икономика на Европа и евтиния газ, който пренасочи към себе си търсенето, но вероятно те отново ще поскъпнат, за да се осигури възможност за реализация на новите зелени проекти", коментира Зомер, чиято компания се занимава и с търговия на парникови квоти. Поради това, според него, е възможно да има известно повишение на цените на тока, а и цените на парниковите квоти ще се влияят и от разширяването на обхвата на задължените за търгуват с тях към всички видове транспорт и сградния сектор. Ако обаче европейската икономика изпадне в рецесия, каквито очаквания имат някои анализатори, цените на енергията ще паднат отново. Зависи обаче и от макроикономическото развитие и най-вече от това на Китай, допълни анализаторът.
Зомер отбеляза, че значение ще има и дали Европа ще реши да наложи обсъжданата сега пълна забрана на вноса на руски газ. Въпреки силно съкратените доставки, в момента такъв продължава да влиза както по тръбопроводи, така и като втечнен газ. Спирането на руския газ ще означава търсене на допълнително количество втечнен газ, но в конкуренцията на Китай и други азиатски държави, което ще доведе до поскъпване, каза експертът.
Заалфранк обаче посочи, че ще е затруднен контролът върху спазването на подобна пълна забрана на руския газ, тъй като големи количества се търгуват през Турция, където се разтоварва и друг газ и няма как да се гарантира, че в Европа в крайна сметка не влиза руски газ.
Представителите на "Акспо" коментираха още, че очакват като нормализиране на функционирането на европейските пазари и дори отпадане на наложени от Европейската комисия временни механизми, но паневропейският пазар няма да е същият.
В България швейцарската компания има дъщерно дружество от 2006 г., което в началото е предлагало индивидуални договори за изкупуване на енергия от възобновяеми електроцентрали, както и търговия с гаранции за произход на зелена енергия. Днес то има 150 клиенти и извършва физическа и финансова доставка на ток и газ на 15 пазара. Търговският хъб в България пък денонощно обслужва дистанционно 40-те пазара в Европа, САЩ и Азия, на които оперира компанията.
"Акспо", която в световен мащаб има 5000 МВ водни, слънчеви и вятърни проекти, както и ядрени такива, смята да прибави към тях нови 45 ГВ ВЕИ, тази и следващата година пуска два проекта за производство на 2300 тона водород и има проекти за батерии за съхранение на ток, не смята да инвестира в подобни проекти в България.
"Инвестиции в България не са на дневен ред", заяви изпълнителният директор на "Акспо България" Милена Виденова. "Евентуално бихме предложили управление на проекти за водород и батерии за съхранение на електроенергия, както и подкрепа за преход на индустриални предприятия към нисковъглеродна икономика", допълни тя.
mediapool.bg