Новият президент на Украйна постига напредък във възвръщането на контрола върху източните райони на страната, които бяха завзети от подкрепяни от Русия бунтовници, но той не получава никаква помощ от САЩ или Европейския съюз.
В действителност успехът на президента Петро Порошенко до голяма степен се дължи на това, че той устоява на натиска да прави неприемливи отстъпки на Москва и нейните наместници.
Германия и Франция настояват за спиране на огъня и мирни преговори, които ще включат бунтовниците, Русия и Украйна, но не и западни правителства. Владимир Путин е готов да помогне, тъй като се надява да създаде поредния от "замразените конфликти", които Москва постоянно използва, за да дестабилизира съседите си.
Неговите условия за примирие ще запазят руския контрол над големите източни градове Донецк и Луганск и ще направят така, че за Порошенко да стане практически невъзможно да стабилизира страната.
Съпротивата на Порошенко срещу тези условия и възобновяването на военните действия доведоха до отвоюването на половината територия, която преди това бе окупирана от проруски сили, включително важния кръстопътен град Славянск.
Украинските сили сега обкръжават бунтовниците в Донецк. Украинският президент предложи да разговаря с бунтовниците, но с право казва, че едно примирие ще зависи от прекратяване на трафика на оръжия от Русия.
Предстои да видим дали украинските сили могат да приключат с бунтовниците, като същевременно изпълнят обещанието да избягват цивилни жертви и дали Путин ще засили военната си подкрепа за своите наместници.
Руският лидер играе това, което генералният секретар на НАТО правилно нарече "двойна игра", предлагайки фалшиви компромиси на Запада, докато продължава своята кампания да направи Украйна неуправляема. Путин има както икономически, така и военни карти, които да изиграе: Той замрази руските газови доставки за Украйна и заплаши да наложи изключително тежки търговски мита. Руският президент разполага с търпение и доста време; за момента е популярен у дома, а акциите на руската фондова борса поскъпват.
След като бе изненадан от решителността на Порошенко, Путин може да бъде насърчен само от слабостта на Европейския съюз и Съединените щати. В края на юни съюзниците обещаха тежки санкции срещу Русия, ако Москва незабавно не спре подкрепата си за бунтовниците. Държавният секретар на САЩ Джон Кери светкавично обяви на 26 юни, че Русия разполага с "часове", за да накара своите наместници да се разоръжат.
Две седмици по-късно, обещаните "секторни" санкции срещу руски промишлени отрасли не
са приети, макар и западните правителства да са съгласни, че Путин не е изпълнил нито едно от условията им. Вместо това германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд разчитат на Порошенко да спре да опитва да си върне контрола върху своята страна.
Прави чест, че сенатори и от двете партии изразиха разочарование от продължаващата пасивност на администрацията на Обама по време на изслушване в сряда в Комисията по външни работи на Сената. "Какво чакаме?", попита нейният председател Робърт Менендес (демократ от Ню Джърси).
Представители на администрацията предрекоха, че често обещаваните санкции ще
дойдат "много скоро", ако Русия не смени курса - може би след срещата на върха на Европейския съюз идната седмица. Но Белият дом не е поемал ангажимент за едностранни действия, ако Европейският съюз се поколебае.
Администрацията не греши, като предпочита съвместни действия с европейците, ако това е възможно. Но САЩ разполагат с мощта да наложат тежки едностранни санкции на Русия, особено чрез банковата система. Щом украинското правителство може да действа без разрешението на Франция и Германия, тогава и САЩ могат.
По БТА.
mediapool.bg