Русия спира проекта "Южен поток" заради България

Владимир Путин се отказа от газопровода "Южен поток", планиран да доставя газ в Европа, заобикаляйки Украйна, като изтъкна съпротивата на Европейския съюз и обяви Турция за свой предпочитан партньор. Руският проект падна жертва на понижаващите се енергийни цени, стагнацията в европейското търсене и политическия конфликт между Европейския съюз и Русия заради кризата в Украйна, отбелязва Ройтерс.

Путин обяви решението си по време на посещение в Турция заедно с председателя на "Газпром" Алексей Милер, като каза, че вместо по дъното на Черно море, през Балканите, Италия и Австрия, руският газ ще отиде към Турция, на която обеща преференциални цени.

Путин заяви, че строителството на "Южен поток" е невъзможно, при положение, че няма съгласие от ключовия участник България. Той обвини ЕС в неотстъпчивост и нежелание да си сътрудничи с Москва.

Проектът всъщност се проваля не заради България, а заради позицията на други ключови участници като Италия, която след оскъпяването на тръбата отказа да инвестира допълнителни средства, а също и заради позицията на други европейски страни, отстояващи идеята за енергийна независимост от Русия.

Ние ще пренасочим потоците на нашите енергоресурси към други региони в света, съобщи Путин, уточнявайки, че Русия ще постави акцент на втечнения газ. "И Европа няма да получи тези обеми", заяви той.

През август София обяви, че замразява работата по "Южен поток", докато той не получи одобрение от ЕС, който през юни стартира наказателна процедура срещу страната заради това, че проектът не отговаря на европейските правила.

"Отчитайки това, че до момента не сме получили разрешение от България...Русия при тези условия не може да продължи реализацията на проекта", заяви Путин в понеделник на съвместна пресконференция с турския премиер Реджеп Ердоган.

Анализаторът Михаил Корчемкин, цитиран от Ройтерс, посочи като причина за отказа от проекта резкият спад на цените на петрола, с които "Газпром" обвързва ценообразуването на газовите доставки по дългосрочните си договори. Друга причина са намалелите продажби вследствие на по-слабо търсене.

Цените на петрола паднаха с 40% от юни насам, търсенето на газ в Европа се понижи с 10% от 2010 г., а приходите на "Газпром" спаднаха.

Спирането на проекта може да ограничи загубите на "Газпром" през 2014-2017 г., каза Корчемкин.

"Смятаме, че позицията на Европейския съюз не е конструктивна. Вместо да подкрепи проекта, Европейската комисия издигна пречки пред него. Ако Европа не иска този газопровод, той няма да бъде построен", каза Путин. Той дори заплаши, че доставките на руски газ за Европа могат да бъдат намалени и част от тях да бъдат пренасочени към Азия, добавя АФП.

В същото време руският министър на енергетиката Александър Новак обеща, че Русия ще изпълни всички договори с европейските страни за доставки на газ и остава надежден доставчик.

"В момента ситуацията е такава, каквато е. Договорите действат, междуправителствените отношения също действат. Друга работа е, че европейските страни днес, в лицето на ЕК, никак не желаят реализирането на "Южен поток", заяви Новак, цитиран от "РИА Новости".

Брюксел замрази реализацията на проекта "Южен поток", който минава през няколко европейски страни и имаше за цел да реши проблема с доставките на газ за Южна Европа, заради конфликта в Украйна. С решението на Путин да го спре, руският президент си отваря вратата да увеличи военната агресия срещу Украйна, пишат украинските медии.

Путин продължава да се стреми да увеличи износа на руски газ към пазарите на ЕС, заобикаляйки Украйна, и наред с това иска да демонстрира, че Москва може да намери нови партньори въпреки усилията на Запада да изолира Русия, пише АП.

Путин загрижен за пропуснатите ползи на България

"Да се започва проектът сега, когато нямаме одобрението на България, сами разбирате, е нелепо. Ако България е лишена от възможност да се държи като суверенна държава, то тогава поне да поиска пари от Еврокомисията за пропуснатите ползи, защото само преките приходи в българския бюджет от транзита биха били не по-малко от 400 милиона евро годишно. Но, в крайна сметка, това е избор на България", заяви Путин, без да споменава, че тези приходи са крайно неясни и отдалечени във времето, а освен това не е ясно дали биха покрили българската инвестиция в местната смесена компания по проекта, която България финансира със заем от "Газпром".

Путин обясни, че строителството на морския участък на газопровода през Черно море не може да започне заради липсата на разрешение за строеж от България.

Предишното правителство на Пламен Орешарски издаде разрешение за строеж за свързването на морския участък на тръбата с първата компресорна станция край Варна, което обаче се обжалва. Настоящият кабинет на Бойко Борисов изчаква ЕК и Русия да се разберат за бъдещето на "Южен поток".

Вместо към България газопровод към Турция

Русия е готова да построи още един газопровод към Турция за да обезпечи нуждите на турската икономика, заяви Путин. По-голямата част от горивото по него ще се насочи към турско-гръцката граница, където ще бъде построен нов газов разпределителен център, ако е икономически изгодно, допълни руският президент. Така ще бъде доставен газ за Южна Европа, заобикаляйки България.

(

Руският президент обяви още, че Москва ще увеличи доставките на руски газ за турския пазар с 3 млрд. куб.м годишно по проекта "Син поток". През миналата година са били доставени 13.7 млрд. куб. м газ за Анкара.

"Днес подписахме меморандум с "Боташ" за строителството на морски газопровод през Черно море с капацитет 63 млрд. куб. м годишно“, обяви шефът на "Газпром" Алексей Милер. Според него за нуждите на турския пазар ще остават около 14 млрд. куб. м синьо гориво, а останалото количество ще отива за пазара на ЕС през границата с Гърция.

6% отстъпка на цената на руския газ за Анкара

Цената на руското гориво за турския пазар ще бъде намалена с 6% от 1 януари 2015 г., обеща Путин.

Това е само първата стъпка за намаляване на цената на газа за южната ни съседка. В бъдеше е възможно синьото гориво да поевтинее още, защото Русия гледа на Турция като на стратегически партньор, посочи Путин.

Визитата му в Турция преминава при изключителни мерки за сигурност. Путин беше посрещнат от турския си колега Реджеп Ердоган в столицата Анкара. Двамата разговаряха на четири очи над 3 часа. В разговорите между двете делегации взеха участие 10 министри.

Сърбия не е уведомена за прекратяването на проекта

Сърбия не е уведомена официално от "Газпром" за промени в проекта за изграждането на "Южен поток", заяви късно вечерта в понеделник сръбският министър на енергетиката и минната промишленост Александър Антич.

По думите му в Сърбия прекратяването на "Южен поток" се приема, на първо място, като сигнал към членовете на Европейския съюз, от които зависи строежа на газопровода.

"По-нататъшното изпълнение на проекта изисква съгласуване по линията Брюксел – Москва", каза сръбският министър. Той изрази надежда, че всички оставащи открити въпроси ще се решават с преговори и двете страни ще постигнат съгласие.

Дипломатическо поражение за Путин

Отказът от "Южен поток" – грандиозен проект, който бе замислен първоначално да установи господство на Русия в Югоизточна Европа, но вместо това падна жертва на силно влошените отношения на Русия със Запада, е необичайно дипломатическо поражение за Путин, пише в. "Ню Йорк таймс".

Решението изглежда е и необичайна победа за ЕС и правителството на Обама, които тази година проявиха безсилие, след като Путин анексира Крим и раздуха бунт в Източна Украйна, отбелязва изданието.

Русия дълго време представяше проекта за "Южен поток“, който е на стойност 22 млрд. долара, като разумен бизнес ход. Вашингтон и Брюксел обаче го отхвърляха като зле прикрит опит на Кремъл да циментира позицията си на господстващ доставчик в Европа, заобикалящ Украйна, където споровете с Москва за цените на газа на два пъти прекъсваха доставките през последните години. Конфликтът в Украйна засили натиска на Европа срещу газопровода и строежът му бе спрян от България през юни, пише още "Ню Йорк таймс".

Изданието посочва, че ако има печеливш от всичко това, това е Турция, която наред с Китай и други бързо развиващи се страни, нуждаещи се от енергия, се възползва от споровете между Изтока и Запада, за да си издейства дългосрочни енергийни доставки на изгодни цени.

Украинският конфликт и обтегнатите отношения между Киев и Москва хвърлиха сянка над целия енергиен сектор в Европа. Със задълбочаването на кризата в Украйна, която се разрасна в противопоставяне, напомнящо на Студената война, западните сили решиха да окажат съпротива на агресивната политика на Путин, изразяваща се включително в проекта "Южен поток".

Руският президент лично определя стратегията за енергетиката и газопроводите, която е може би най-важният източник на неговата мощ на международната сцена. От години той и Западът съперничат за контрол над енергийните доставки за Европа, посочва "Ню Йорк

таймс".

mediapool.bg