Бизнес | Пет, 04 Окт 2024г. 14:04ч. | Финално: ЕС наложи мита до 45% на китайските електромобили. България гласува - "за"
Засилването на военната мощ на Русия в Сирия подлудява западняците, но каква е целта на Владимир Путин? Да спаси Асад? Да победи джихадистите от "Ислямска държава"? Да. Но също и да стъпи в Сирия, център на тежестта в Близкия изток.
След повече от четири години гражданска война, белязана от появата на "Ислямска държава" и от колективния провал на Запада, арабите и Русия в търсенето на изход от конфликт, който отне живота на над 240 000 души и предизвика изселването на милиони бежанци, руският президент взе нещата в свои ръце.
В края на юни той предложи първо създаване на голяма военна коалиция, която да се бие с "Ислямска държава", като разчита отчасти и на сирийската армия. Докато топдипломатът му Сергей Лавров се опитваше да убеди колегите си от САЩ и Саудитска Арабия и различните сирийски опозиционни групи да приемат идеята, руският военнопромишлен комплекс ускоряваше доставките на оръжия за режима в Дамаск.
След това любителите на кораби наблюдаваха в Истанбул спектакъл с преминаващи през Босфора военни кораби, плаващи към сирийското пристанище Тартус, където Русия има логистични съоръжения.
Последният ход от изтеклите седмици: американски спътници установиха засилване на руските военни дейности на летище в друга зона, южно от проасадисткия бастион Латакия. Хеликоптери, бомбардировачи, щурмови самолети, танкове, войници: според Вашингтон и НАТО руската армия изгражда военновъздушна база.
Ако бъде потвърдено официално и най-вече ако доведе до практически действия, това ще бъде първото официално ангажиране на Русия на отдалечен театър на бойни действия от съветската намеса в Афганистан през 1979 година. След разпадането на Съветския съюз руската армия не се е впускала в авантюри отвъд неговите бивши граници, в това число и войната в Грузия през 2008 г.
Високопоставен дипломатически източник в Москва обобщи настроенията в Кремъл така: "вече няма време за увъртане. Минаваме от теория към прилагане на практика на нашите предложения".
Това не е първото хазартно действие на Владимир Путин в тази криза. В края на август 2013 г. Барак Обама се оправда с мнението на Конгреса и отказа да нареди незабавни въздушни удари по обекти на сирийския режим, каквито бяха предлагани от Франция. Тогава руският държавен глава наклони везните с предложението си да бъдат унищожени сирийските химически оръжия. Резултат: Башар Асад избегна ударите и възстанови част от доверието към себе си и част легитимността си.
Две години по-късно усилията на Москва са насочени към същата цел: Русия да окаже подкрепа на сирийската армия и да се установи в Сирия - страна, която е в центъра на всички геополитически проблеми в Близкия изток, на две крачки от мултирелигиозния Ливан, от шиитски Ирак, борещ се със сунитски бойци, от хашемитско кралство Йордания и от Турция - Високата порта към Европа.
"Засилихме действията си, когато разбрахме, че (водената от САЩ) коалиция е обречена на провал и няма ясен план за бъдещето", разкри говорителката на руската дипломация Мария Захарова.
Според руския военен експерт Александър Голц, ако руската армия разполага сили в Сирия, тя го прави, за да ги използва. "Това е като в постановките на Чехов: ако на сцената има пушка, тя е там, защото трябва да бъде използвана", каза Голц, който смята бомбардировките за възможни.
Според високопоставен сирийски представител тази военна намеса е повратна точка.
"Москва иска да напомни на САЩ, че отношенията й с Дамаск датират от над 50 години и че тази страна е в нейната зона на влияние", обяснява той. "Сирия не засяга националните интереси на САЩ, ето защо Обама не се намеси. Това засяга пряко интересите на Русия заради положението й в Средиземно море и в Близкия изток".
Какво въздействие е възможно да окаже това на терен? "Дори няколко прости нападения, няколко малки и скромни интервенции ще издигнат статута на Русия и влиянието й", смята Тони Кордсман от вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания.
Руският военен ангажимент в региона обаче има и своите граници: срещу пристанището в Тартус и вероятната руска база в Латакия САЩ разполагат с военни бази в Саудитска Арабия, Турция, Египет, Бахрейн, Катар, ОАЕ и Оман.
По БТА
mediapool.bg
