Русия има в България сложна йерархия от "агенти за влияние", тролове и супервайзъри

Спирането на "Южен поток" вкара България като враждебна страна в дневния ред на Путин. Руското влияние е видимо и при важни теми като проучванията за шистов газ и референдума за АЕЦ "Белене", но сред спирането на газопровода, който трябваше да заобиколи Украйна като транзитно трасе на руския газ, започна по-специалният инженеринг за използване на социалните мрежи за споделяне на създадено с руска помощ медийно съдържание, коментира анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов в интервю за Mediapool.

Според него е възможно експанзията на имперските амбиции на руския президент Владимир Путин да продължи, защото това е начинът той да запази контрола върху руската общественост. Това, което ще се случва в Украйна, ще е показателно за бъдещето на България, смята още той.

Покрай заплахите за затварянето на руското посолство в България, след експулсирането на 70 негови служители, Безлов допуска възможността Москва да използва София като "момче за бой", за да демонстрира пред другите страни от НАТО, че може да предприема крайни действия.

Допуска също така отношенията между България и Русия да останат лоши и след края на войната в Украйна и Москва да води наказателна политика срещу малкото братче предател,

Г-н Безлов, Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) през годините системно анализира руското влияние върху България – политическо, икономическо, обществено. ЦИД имаше ли информацията, изнесена от началника на кабинета Лена Бориславова, за списък с влиятелни личности у нас, на които Русия плаща за пропаганда? И това само върхът на айсберга ли е?

Войната в Украйна показа много от скритите руските механизми за влияние над европейските страни като при медийните "говорители" бе особено фрапиращо. Не знам конкретно какво е имала предвид Лена Бориславова. Предполагам, че става въпрос за някой от докладите на ДАНС, в които има коментари от източници за такива списъци. Дали са събирани след това допълнително данни по отношение на договори на тези хора – с кого са, как и колко често са превеждани парите, не е ясно. Има различни индикации, че става дума за редовни договори на хора експерти.

Тоест не може да се докаже, че парите са за пропаганда и обслужване на руските интереси, ако са легални договори за някакъв вид услуги?

Една от неофициалните информации е, че става въпрос точно за легални договори, които са сключени между руски институции и български експерти в това им качество – историци, анализатори на Близкия Изток, бивши военни с висок ранг, енергийни експерти. Интересното е, че в някои случаи става въпрос за директни договори с руски институции, а не през посреднически фирми. Знаем, че има значителен брой експерти, които са имат абсолютно легални договори с руски клиенти. И когато този клиент е голям и важен, партньорът му се опитва да е лоялен към неговите виждания за всичко, не само относно чистия бизнес.

Значи не е доказуемо, че човек с "руски" договор може всъщност да е руски пропагандатор?

Не, освен ако не са използвани успешно и законно специални разузнавателни средства, агентура, записи на комуникациите, бръмбари, проследяване и т.н. Според мен трудно ще се докаже.

За съжаление капацитетът в службите е проблемен. Има основание да се смята, че не само ДАНС, но и редица други български институции са избягвали руската тема – като се почне от приходните агенции и се стигне до структури, които са се занимавали с корупцията във вътрешното министерство. Видяхме доста странно разследване на ДАНС във военно министерство (м.г. прокуратурата обяви, че ДАНС е разкрила мрежа от руски агенти в МО – б.а.). Там обаче имаше индиректни данни за контакти между служители на руското посолство у нас и бивши военни. В този случай имаше СРС-та с разговори на българските участници, но нямаше такива със служители на руското посолство и българските участници.

Очаквате ли да произтече нещо по-сериозно от думите на Бориславова, освен медийно говорене?

Това е извън българската традиция. Ако погледнете и Източна Европа, това не се случва, дори в Западна Европа са голяма рядкост процеси, каквито виждаме в САЩ или Великобритания. Все пак да не забравяне скорошните съдебните процеси в една особена страна като Австрия.

Виждате ли руско влияние в България през партии и политици, които реагираха остро против действията на българското правителство срещу руски интереси и зависимости у нас?

Относително ясно руското влияние през политически партии беше за "Атака". Освен демонстративното откриване на предизборната кампания от Москва, там имаше и свидетелски разказ на бившия й партньор Валери Симеонов, който коментира доста конкретни механизми за финансирането на "Атака" през руски фондации.

Тогава как си обяснявате тази яростна съпротива на политици срещу изпращането на оръжия за Украйна, след като сме осъдили Русия за инвазията, срещу намаляването на състава на руското посолство, призивите да се молим на "Газпром" за газ?

Много е сложна картината. Ключова в това отношение е управляващата БСП. Ръководството на партията се опитва да запази симпатизиращия на Русия електорат, който е атакуван от различни посоки от агресивната "Възраждане", от новата партия на бившия премиер Янев и не на последно място от президента Румен Радев. Така че, въпреки силното желание да остане във властта, на БСП й е нужно да пази електората си. Втората група партии като ГЕРБ, ДПС и ИТН приема, че българският интерес не е с Русия, но смята, че "Продължаваме промяната" е основен политически враг. Съответно те трябва да отнемат електорат като говорят за политическата некадърност на Кирил Петков и Асен Василев. Съответно всички партии, които са срещу действията на Русия, трябва да се съобразяват с екзистенциалните страхове на българския гласоподавател. Включително и сред симпатизиращите на Украйна – въвличане във война и тежка времена без руския нефт и газ. Тези страхове се оказаха особено силни в България в сравнение с останалите страни в ЕС, заради добре развитите инструменти за влияние, които Русия има у нас.

Нека обозначим българските инструменти за влияние на Русия.

Бихме могли условно на ги разделим на такива, които правят всичко това заради получавани материални и други стимули. Другите са т.нар. "полезни идиоти", на които не им се плаща, а го правят по вътрешни убеждения като коментират в националните медии или в социалните мрежи. Но дори и при "полезните идиоти" се смята, че има опити за координация от страна на руските институции. Разбира се, има и хаотични и спонтанни елементи, но виждаме, че има усилия за използване на хора, които се смятат за независими и неутрални.

Финансиранията може да са под формата на споменатите от Бориславова плащания, но може и да са договори с компании от руската зона на влияние. Или някакви други стимули например при българските дипломати, които са подкрепяни от руски дипломати на високи позиции в международните институции за международна кариера – било то в ЮНЕСКО или в ООН. Това са доказуеми и видими факти. В лични разговори български дипломати споделят колко много дължат на руските си колеги. Такъв е примерът с български дипломат, който отиде в борда на голяма руска компания.

Кого визирате?

Ирина Бокова, след като не успя да стане генерален секретар на ООН като предпочитания руски кандидат, бе предложена за член на борда на директорите на руската PhosAgro - един от най-големите производители на фосфатни торове в света.

Нека не забравяме и други изключително влиятелни български политици. Например двама бивши финансови министри. Единият от тях обяви, че "ще напляска руснаците", а след това стана ректор на университет в Москва и учеше руснаците на финанси. Всъщност с началото на войната в Украйна много страни в Западна Европа се сетиха за свои бивши известни политици, които са в бордовете на руските корпорации. Герхард Шрьодер е само най-известното име, но може да направим дълъг списък от германски, френски, австрийски, италиански премиери, външни министри и много други известни политици които покрай войната с Украйна излязоха. При това не става дума за крайно десни или крайно леви политици, а за влиятелни политици, които получават своеобразен пенсионен фонд, след като се оттеглят от активната си политическа дейност.

България не е толкова важна за руския икономически интерес, защото сме малък пазар, но има един времеви период, в който значението на страната рязко нараства. Това е времето когато се планира газопроводът "Южен Поток". Заедно със "Северен поток" сега разбираме, че това е част от дългосрочния руския план за подчиняването на Украйна.

В политически план България безспорно е все пак важна за Русия заради Балканите. Да си спомним проблемите с достъпа до Сърбия, Босна и Херцеговина по време на Юговойната и Косово. Сега ефективното ни "активиране", за да спрем Северна Македония и Албания за присъединяването към ЕС. Не на последно място отношенията с България имат и емоционален план. В руската пропаганда ние сме примерът за извършеното добро от Русия – двойно освободените. Съответно за новата руска пропаганда темата за предателството на брата заради лъстивия Запад е силно емоционална. Путин имаше едно чудесно интервю с "Ехото на Москва", в което обяснява на редактора, че му дава интервю, защото е враг, но не е предател. Предателите – тях ги отстранявам, каза Путин.

И ние сега сме малкият брат предател за тях? Защо да е предателство защитата на националните ни интереси, когато не съвпадат с тези на Русия?

Можем само да гадаем. Но смятам, че тезата им е, че са ни дали в миналото всичко. Защото наистина до 1990 година България е в много привилегирована позиция. Според някои по-цинични икономисти големият проблем на днешната българска икономика е, че след 1944 г. икономиката на страната е развита като паразит за сметка на СССР и останалите страни в СИВ. Получавали сме природни ресурси с големи отстъпки и сме си изнасяли неограничено некачествената продукция за Русия. От гледна точна на българския спомен имаме чудесни взаимоотношения с Русия. До 1990 г. в Източна Европа няма други страни, които да симпатизират на Русия, освен България. Всички останали са разглеждали Русия като потисник и спирачка за икономическото развитие. Съответно руснаците развиват сантименталност към българите като единствените, които са ги харесвали, единствените, които приемат, че са освободени от тях. А сега и те не ги харесват и говорят лоши неща за тях

Това е възможно защото в България образът за руския голям брат е базов и успешен за пропагандата на комунистическата партия. Изследователи на спецификите на идеологическата доктрина на БКП смятат, че успешният контрол за 45 години е резултат точно на този образ. За разлика от страни като Полша, Чехия, Унгария, където комунистическите партии развиваха идеята за националната изключителност, в България се развиваше представата за един Голям брат, който е по-умен, по-справедлив от нас и ужасно силен, той ще помогне, ако сме в беда.

Първият случай, когато имаме рязко влошаване на взаимоотношенията с Русия след 1990 г., е заради решението на правителството на Иван Костов да откаже въздушен коридор на Русия за Прищина. Тогава руските десантни части, които са разположени като мироопазващи части в Босна правят "марш на скок" през Сърбия и заемат летището в Прищина. Целта е да се създаде "руска зона" в Косово. За това е нужен обаче въздушен коридор, който се очаква, че ще е безпроблемен през България. В крайна сметка без доставки руските части са принудени да се изтеглят. Ако питате сърбите, това е основната причина България да влезе в ЕС. Работещи тогава в Москва българи, разказват че са били третирани като привилегировани чужденци Но след отказа на България за въздушния коридор, руснаците, много от които дори не са знаели какво точно се случва в Прищина, рязко са променили отношението си.

Следващото влошаване бе след спирането на проекта за АЕЦ "Белене" и особено за "Южен поток" през 2014 г. Тогава се появи много ясна антибългарска линия и в руските форуми и руските социалните мрежи. Малко от преди това са първите финансирания в развитите вече техники за влияние. Първите забелязани случаи бях покрай проучванията на шистовия газ. Руските опасения бяха, че в България и Румъния има твърде много газ, който може да доведе до разрушаване на руската стратегия за газовите доставки за ЕС. Доста по-различни бяха техниките за влияния покрай референдума за АЕЦ "Белене". Личаха по логиката, по която се развиваха дискусиите във форумите на популярните новинарски сайтове и за първи път във Фейсбук. През 2013 г., когато се появи правителството на Орешарски с приоритет да тръгне "Южен поток", видяхме вече една много по-сложна йерархия от "агенти за влияние", троловете, супервайзъри на тролове и създаването на съдържание, което се споделя в разни във форумите и социалните мрежи. Създаването на контрапротести. Тези техники после ги видяхме в Украйна почти едно към едно. Спирането на "Южен поток" беляза влизането на България в дневния ред на Путин като враждебна страна.

Тогава позитивното и негативното обществено мнение за Русия се беше изравнило за пръв път от началото на президентската власт на Путин. И започнаха първите големи кампании в някои медии и тяхното съдържание се споделяше не просто заради Фейсбук алгоритмите, макар че те бяха много наясно с този алгоритми за премиране на съдържание. Имаше тестване на конкретни модели за ръчно споделяне като се оставяха най-ефективните.

Тогава се появиха данни, че руснаците имат впечатляващо големи бюджети за социология в България. Тоест, те знаеха много добре динамиката на българското обществено мнение и се използваха традиционни техники от социален инженеринг, за да подобряват образа си.

Видими станаха различните наративи. Най-популярните теми бяха за руските чудеса. Най-голямото чудо бе руското оръжие, но имаше и за руското икономическо чудо, чудесата на руската социална система (как руските пенсионери си живеят безгрижно по родното Черноморие) и т.н. Имаше моменти на експлозия на материали за руското оръжие за дълго време и систематично. Тази аномалия не може да се обясни по друг начин освен с големи медийни бюджети. За гениалността на Путин имаше кампании, заедно с проруските кампании имаше антиевропейски.

Какви са наблюденията ви след началото на войната в Украйна – увеличени ли са финансовите ресурси за тези кампании или по-скоро сме успели да се отърсим от това влияние?

Различни български и европейски институции започват да се осъзнават какво се случва и се появяват първите добри емпирични проучвания за това. Световните ИТ компании като Фейсбук, Гугъл, Туитър започнаха да отделят ресурси за защита от разпространение на фалшиви новини дори за малки пазари като България. Много неща се случиха. За мен е много интересно от гледна точка на бъдещето това, че преди пандемията България беше номер едно по харесвания на Путин (62%) и Русия (73%) в света. Вероятно няма да се сетите коя е била страната, която е харесвала Русия повече от нас? До преди 2014 г. това е Украйна със 81-84%, според изследване на Pew Research Center. Да се надяваме, че иронията с Украйна няма да се случи и у нас.

Това, което виждаме, обаче след нахлуването на Русия в Украйна, е рязка промяна в обществените нагласи. На четвъртия ден от войната симпатизантите на Путин падат на 32%, а нехаресващите стават 48% на втория месец от войната. Нехаресващите Путин са вече 61%, симпатизантите са му 25%. Така че от българските институции зависи да не се случи същото, което се случи между 2014 и 2019 г.

Ако се върнем към темата за успешните техники за влияние на Русия върху българското обществено мнение, добър инструмент е наемането на независими журналисти с достъп до големите медии. Мога да дам пример с известен журналист, който е пратен в Сирия през 2015 г. да отразява руските победи и който през 2022 г. пише за бактериологично оръжие, разработвано в България с помощта на американците, за което се организира "машинка за споделяне" във Фейсбук. Там има видими бюджети – кой е платил пътуване и други разходи. Този журналист също така например написа през 2015 г. много плътен материал за износа на българско оръжие в Сирия с презумпцията, че се използва от терористи – всички, които са срещу Асад, са терористи. Този журналист извади документи за износа от ВМЗ, от българската митница, от БДЖ и летище Бургас, което само показа колко дълбоко са проникнали руските служби. Получи руски сателитни снимки и много пълна и подробна информация за международните трасета на българския износ.

Тоест, данни, които журналист сам много трудно би могъл да намери, за да систематизира?

Толкова подробна информация – не. Всеки служител на една контраразузнавателна служба, който се занимава с такава тема, би трябвало да съобрази за възможността източниците на тази данни да са под руски контрол.

Съответно друг много ключов пример за проблемите в нашите контраразузнавателни служби е опитът за убийство на оръжейния търговец Емилиян Гебрев през 2015 г. Те не знаеха за него, докато не се случи инцидентът в Солсбъри. Самият Гебрев също не вярваше, че са руските служби. Той смяташе, че зад това стои Делян Пеевски – това му бе разказът през медиите. А бившия вътрешен министър Цветлин Йовчев стигна още по-далеч, като каза, че Пеевски вероятно е повлиял на руското ГРУ.

Направи впечатление и връзката, разкрита от чешки медии между инциденти в техни военни заводи и български. По това съдя, че случаят с Гебрев е типична мокра операция на Русия, макар КГБ да се е опитвала да го прекрати още в средата на управлението на Юрий Андропов. Впрочем една от последната мокри операции на КГБ е срещу Георги Марков, на която Андропов се противопоставя. След дълъг период на много добри взаимоотношения с Русия заради газопровода "Южен поток" и множеството руски отстъпки само и само този проект да тръгне, се появява рязката промяна в отношенията. Русия разбра, че направените разходи по "Южен поток" са загубени.

Но Борисов светкавично им изгради "Балкански поток".

Може само да гадаем какви са причините за "Балкански поток". В зависимост от политическите симпатии едни коментатори ще ви кажат защита на национални интерес, други ще ви кажат корупция и зависимост от Русия, трети може да обяснят случилото с нещо като компенсация, каквато направи и Иван Костов, който в момента на отказ на въздушния коридор даде на руснаците "Нефтохим". Впрочем не само българските политици искрено се страхуват от Големия брат, защото той дори физически няма проблем да те отстрани.

Сегашните управляващи дават вид, че не ги е страх от Москва – не молят за газ, гонят дипломати...

И в същото време критиците му ще ви напомнят за дадената дерогация за "Лукойл Нефтохим" (за забраната от ЕК за внос на руски петрол). Или се договарят с МЕТ (в която имат дял хора, близки до "Газпром" – б.а.) за внос на природен газ.

Тоест е позьорство?

Дерогацията за руския петрол трудно може да се обясни. Ние сме единствената страна в ЕС с морски доставки, която получава това изключение. ЦИД направи анализ, в който експерти показаха, че "Нефтохим“ няма технологичен проблем да замени руския петрол тип Ural. Когато започна войната, 40 процента от доставките на суров петрол за "Нефтохим" не бяха руски, а сега 100 процента от доставките са руски. Това открито бе заявено от "Лукойл".

За бизнес интереси ли става въпрос в този случай, както и с вноса на природен газ, за който ГЕРБ твърдят, че е пак е руски, но е по-скъп, или за някакво недоглеждане, замазване на очите на обществеността?

Може би е кризисно политическо решение в опит за натискане на ръста на цените на горивата, които наистина у нас са едни от най-евтините в ЕС. Неслучайно посредници български, балкански, украински изнасят гориво за Украйна, което също е ирония, като се има предвид, че суровината е 100% руска.

Шанс ли е войната в Украйна за изчистване на руските зависимости на България?

Това, което ще се случи в Украйна, ще предопредели много неща от бъдещето на България. Някой от известните анализатори на съвременна Русия смятат, че путинският модел е подобен на стария руски имперски модел. Империята е успешна само докато се разширява. Единственият начин империята да продължи да е вдъхновяваща вътре е да продължи да експандира. Накъде ще се разширявате, ако сте на мястото на руските стратези? Едва ли ще изберете да тръгнете към Полша, която има два пъти по-боеспособна армия от Украйна и която граничи с Германия? Някои определят Румъния като следващата цел като се има предвид ситуацията в Преднестровието и Молдова.

Може ли да се оценят икономическите щети за България от завладяването й от Кремъл?

Трудно би могло да се сметнат. Тепърва ще видим какви са щетите например от 100-процентната ни газова зависимост. Проблем е ако зимата не успеем да компенсираме липсата на руски газ, защото азерският покрива само 1/3 от нуждите и втечненият газ може да не се окаже достатъчен.

Нали се очакват общи сделки за газ от името на ЕК?

Има много скептицизъм при енергийните експерти. Основния въпрос е откъде ще доставят LNG коробите като има запълнен капацитет на терминала в Гърция? Самата Гърция може да има проблем с доставките. Особено след като Русия ще ограничи доставките си за европейските държави и има очакване напълно да ги спре.

Вариант са турските терминали. След като Русия не ни доставя по "Турски поток", има свободен капацитет.

Но зависи от волята на Турция, която не е ясно дали ще иска да си влоши отношенията с Русия.

Експулсирането на служители на руското посолство доведе до коментарите на лидера на БСП Корнелия Нинова, че това ще има много негативни последици за икономиката ни? Толкова страховити ли ще са те?

В кръга на шегата най-сериозният проблем, произтичащ от затварянето на руското посолство е загубата на Митрофанова. Това е голяма щета, защото тя успешно успя да трансформира толкова много русофили в русофоби.

Не трябва да се отрича, че такъв рязък ход има своите положителни страни. В крайна сметка показва едно желание да се прекратят компромисите с Русия и затруднява стъпките назад. От друга страна крайностите и директната конфронтация с Русия също нанасят безсмислени щети.

Ако погледнем на макро ниво, руският пазар за България е пренебрежимо малък – едва 2 процента от общия ни експорт. Но има критични точки, водещи до системни проблеми, като например доставките на свежо ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй" или на оборудване за плановите ремонти на двата реактора. Това е сериозен неоценен риск, защото става въпрос за 40 процента от произвежданата електроенергия в страната, които трудно ще бъдат компенсирана. Според енергийни експертни оценки България може да намери и други източници на ядрено гориво. Но дали може да се намерят други източници за части за поддържане на ядрената централа без "Росатом".

Очаквате ли Русия да затвори посолството си в София или тези приказки са само натиск?

Трудно е да се каже. Очевидно Русия пробва да види докъде може да стигне. Същевременно Русия може да използва България като момче за бой за да демонстрира пред другите страни от НАТО, че може да предприема крайни действия.

Опасенията в сегашната ситуация на възможно предсрочни избори и назначаване на служебно правителство от президента са, че то може да започне преговори с "Газпром" за нови доставки и това да обезсмисли всички досегашни усилия за газова диверсификация.

Виждам симпатиите на Румен Радев, но в същото време трябва да се признае, че той внимава и се опитва да балансира, макар често да залита в посока Русия. Според мен той до крайности няма да стига. Възможно е да стигне до по-тежък компромис, но не мисля, че ще се опита да отиде на обратната страна. Дори сръбския президент Вучич не посмя да играе грубо – като се провали срещата му със Сергей Лавров в Сърбия, заради отказа на България, Румъния и другите съседи на Сърбия да пропуснат през небето си самолета на руския външен министър, се появи изявление на сръбския вицепремиер, че Русия поставя в сложно положение Белград и Вучич. Твърди се, че на другия ден Митрофанова е трябвало да лети до Белград - минавайки през платения ВИП на летище София (това само показва, че Митрофанова не е просто обикновен посланик).

Краят на войната в Украйна ли е точката, от която може да започне нормализиране на отношенията между България и Русия?

Те може да останат лоши и след края на войната. Както българската историята показва от Батенберг насам, след конфликт Русия дълго след това води наказателна политика към малкото братче предател.

mediapool.bg