Рекордно доверие в ЕС показват европейските граждани, оптимизмът им за бъдещето на общността е най-високият от 2014 г.
насам, а на национално ниво дават положителни оценки за развитието на икономиките си. Това сочи проучване на Евробарометър, публикувано в понеделник, според което се е увеличило значително положителното им възприятие за Европейския съюз значително е нараснало във всички сфери. Това са най-добрите резултати след проучването на Евробарометър от юни 2014 г., проведено преди встъпването в длъжност на Комисията „Юнкер“.
Най-новото проучване "Стандартен Евробарометър“ беше проведено след изборите за Европейски парламент, между 7 юни и 1 юли 2019 г. във всички 28 държави от ЕС и пет страни кандидатки.
Сред основните констатации са рекордно високата подкрепа за еврото, а изменението на климата се нареди на второ място сред основните грижи на европейците, след имиграцията.
Доверието в ЕС е на най-високото си равнище от 2014 г. насам и продължава да бъде по-високо от доверието в националните правителства или парламенти. В двадесет държави членки доверието в ЕС нарасна, като най-високите резултати са в Литва (72 %), Дания (68 %) и Естония (60 %). Освен това над половината респонденти са "склонни да имат доверие“ в ЕС в Люксембург (59 %), Финландия (58 %), Португалия (57 %), Малта и Швеция (56 %), България и Унгария (55 %), Ирландия, Полша, Нидерландия и Кипър (54 %), Румъния и Австрия (52 %), Латвия и Белгия (51 %).
От последното проучване на Евробарометър през есента на 2018 г. делът на имащите положителна представа за ЕС (45 %), се увеличи в 23 държави — членки на ЕС, особено в Кипър (47 %, + 11), Унгария (52 %, + 9), Гърция (33 %, + 8), Румъния (60 %, + 8) и Португалия (60 %, + 7). От есента на 2018 г. насам се регистрира увеличение от два процентни пункта (+ 10 от пролетта на 2014 г.), което е най-високото равнище през последните 10 години.
Освен това 37 % (+ 1 в сравнение с есента на 2018 г.) от респондентите имат неутрална
представа за ЕС, докато по-малко от една пета имат отрицателна представа (17 %, -3) — най-
ниският резултат за последните 10 години.
Мнозинството от европейците са оптимисти за бъдещето на ЕС (61 %, + 3 процентни пункта), докато едва 34 % (-3) са песимистично настроени. Най-висок е оптимизмът в Ирландия (85 %), Дания (79 %), Литва (76 %) и Полша (74 %). В другия край на скалата оптимизмът е по-слабо изразен в Обединеното кралство (47 % спрямо 46 %) и във Франция (50 % спрямо 45 %).
Мнозинството от европейците — 55 %, заявяват, че са удовлетворени от функционирането на демокрацията в ЕС — най-високият резултат от есента на 2004 г. насам (+ 5 процентни пункта от есента на 2018 г. насам; + 11 от пролетта на 2014 г.), а броят на "неудовлетворените“ намаля с пет процентни пункта до 36 %.
Мнозинството от европейците са съгласни, че "гласът им има значение в ЕС“. Средното за ЕС-28 равнище достига 56 % (+ 7 процентни пункта от есента на 2018 г. насам; + 11 от пролетта на 2018 г.; + 14 от пролетта на 2014 г.), като най-високи са резултатите в Швеция (86 %), Дания (81 %) и Нидерландия (76 %).
Подкрепата за Икономическия и паричен съюз и за еврото достига нов рекорден резултат — с над три четвърти от респондентите (76 %, + 1 процентен пункт; + 9 от пролетта на 2014 г.) в еврозоната в полза на единната валута на ЕС. В ЕС като цяло подкрепата за еврото остава стабилна с 62 %.
Преобладават положителните становища относно положението на националните икономики (49 % считат положението за добро, а 47 % — за лошо). Мнозинството от отговорилите в 17 държави членки (16 през есента на 2018 г.) заявяват, че положението на националната икономика е добро.Най-високи са резултатите в Люксембург (94 %), Дания (91 %) и Нидерландия (90 %). Най-нисък процент от положителните мнения се наблюдава в Гърция (7 %), Хърватия и България (20 %), Италия (22 %), Испания (26 %) и Франция (29 %).
Във всички 28 държави членки над половината от отговорилите се чувстват граждани на ЕС. В целия ЕС това чувство се споделя от 73 % (+ 2 процентни пункта от есента на 2018 г.), а на национално равнище резултатите варират от 93 % в Люксембург, 88 % в Германия, 87 % в Испания до 57 % в Гърция и Италия и 52 % в България. Голямото мнозинство от гражданите на ЕС подкрепят „ свободното движение на граждани на ЕС, които могат да живеят, работят, учат и извършват стопанска дейност навсякъде в ЕС“ (81 %, - 2 процентни пункта от есента на 2018 г.), а във всяка държава — членка на ЕС, над две трети от респондентите споделят това мнение — от Литва (94 %) до Италия и Обединеното кралство (68 %).
Имиграцията продължава да бъде основна грижа на равнище ЕС, посочвана от 34 % от респондентите, въпреки значителното намаление (-6 процентни пункта спрямо есента на 2018 г.). Изменението на климата, което заемаше пето място през есента на 2018 г., бележи силно увеличение (+ 6 от есента на 2018 г.) и сега е вторият по важност проблем. Три опасения се оценяват на еднакво равнище: икономическото положение (18 %, без промяна), състоянието на публичните финанси на държавите членки (18 %, -1) и тероризмът (18 %, -2), следвани от околната среда — основна грижа за 13 % от респондентите, която бележи увеличение с 4 процентни пункта.
Безработицата, която сега е на седма позиция на равнище ЕС (12 %), остава основната грижа на национално равнище (21 %, -2 процентни пункта), заедно с повишаващите се цени/инфлация/разходи за живот (21 %, без промяна) и здравеопазването и социалната сигурност (21 %, + 1). Въпросите на околната среда, климата и енергетиката следват
много близо, след като отбелязаха силно увеличение (20 %, + 6). За пръв път от пролетта на 2014 г. насам имиграцията не е сред трите основни опасения на национално равнище, като тя се споменава от 17 % от респондентите (-4 процентни пункта от есента на 2018 г. насам и -19 процентни пункта от есента на 2015 г. насам). Икономическото положение е на шесто място (16 %, + 1).
mediapool.bg