Война в Украйна | Пет, 29 Ноем 2024г. 17:42ч. | Последна дума на руски дисидент пред "съда": "Моята вина е, че аз, като гражданин на моята страна, допуснах тази война"
Тридесет и осем от най-известните български кинорежисьори се обявиха в неделя против намеренията за разделяне на киното на "зрителско" и "фестивално", което би променило философията на субсидирането на българските филми и насочване на финансовия поток към комерсиалните филми, които и без това биха намерили средства, вместо към по-стойностните ленти, които представляват страната ни в престижни международни конкурси.
Сред тях са имена като проф. Георги Дюлгеров, Стефан Командарев, Теодор Ушев, проф. Иван Ничев, Яна Титова, Весела Казакова, Димитър Коцев - Шошо, Виктор Чучков, Зорница София и други. Те изпратиха писмо до парламентарната комисия по културата и медиите, където тези намерения са били обсъждани в последните седмици, до премиера Кирил Петков и до министъра на културата Атанас Атанасов.
В него посочват, че са притеснени от изкуственото разделяне на българското кино, каквото е било обсъдено на среща между депутатите от парламентарната комисия по културата и медиите с представители на Асоциацията на българските продуценти, Филмаутор, Асоциацията на българските киносалони и Националния филмов център, но не са били поканени представители на едни от най-значимите творчески организации и сдружения в областта на филмовото изкуство.
Това води до едностранчиво представяне на проблематиката и е било породено "неприятното усещане за прокарване на лични лобистки интереси, а не за конструктивен диалог в търсене на решения за сериозни проблеми от обществено значение", посочват кинорежисьорите. Според тях с лансираното разделяне се продължава теза на предишното правителство на ГЕРБ и Вежди Рашидов.
"Фестивалът е място, където се събира изключително много публика, на която се показва селекция от най-добрите филми от цял свят. В Европа именно тези фестивални участия и награди са гарант за зрителя за качеството на даден филм. Фестивалите и филмовите пазари, които се провеждат по време на едни от най-големите филмови събития в областта на киното - Кан, Берлин, Торонто и т.н. са платформата, която дава възможност на българските филми, освен в страната, да бъдат разпространени и по света. За щастие вече има множество такива примери и голяма част от българските филми, постигнали международен успех и донесли безспорен престиж за българската култура, се радват на добро киноразпространение и извън България", обясняват авторите на писмото.
И допълват, че разделението на “зрителско” и “фестивално” кино е проява на липса на компетентност и/или опит да се подмени същността на философията на киноизкуството в контекста на европейските регламенти и разпоредби.
Те са на мнение, че българската държавна политика трябва да финансира филми с високо художествено съдържание, които реализират добавена културна стойност и носят международно признание и престиж за българската култура, а не филми, създадени единствено с цел търговска реализация. "В единия случай се произвежда произведение на киноизкуството - културен продукт, а в другия случай се произвежда комерсиален продукт, предназначен за бизнеса в сферата на забавленията", аргументират се режисьорите.
"Няма логика, филми, които се справят добре на пазара, постигат големи търговски резултати, но не получават висока оценка за своята художествена стойност, да бъдат подпомагани от държавните културни институции. Това са чисто търговски продукти, които, ако се допусне прецедент и Министерството на културата започне да ги субсидира, ще се окаже, че държавата обслужва не обществени, а частни бизнес интереси", изтъкват филмовите творци.
"Ако държавните политики абдикират от задължението си да подпомагат българското изкуство и насочат пряко помощите към пазара, то по-добре нормативните уредби да бъдат регулирани в министерство на икономиката, а не в министерство на културата", възмущават се те.
Творците не са съгласни с направените на въпросната среща конкретни предложения за промяна в правилника за прилагане на закона в посока цензура на авторите и неглижиране на художествените критерии пи субсидирането.
"Решени сме да защитаваме базисните за филмовото изкуство норми и ценности от посегателството на бизнеса и пазара. Няма да допуснем държавната помощ за производство на киноизкуство, по смисъла на европейските правни норми, да бъде пренасочена към обслужването на частни търговски интереси", декларират те и настояват за широки дискусии по проблемите в киноиндустрията и за насоките за една смислена културна политика в областта на киноизкуството.
mediapool.bg
