Рано е да се говори за вето над промените в Наказателния кодекс

Рано е да се коментира окончателно съдбата на проекта за промени в Наказателния кодекс, тъй като и в последния момент се коригират текстове. Това каза президентът Росен Плевнелив, попитан от журналисти дали ще наложи вето или ще сезира Конституционния съд за подготвяните от правосъдното министерство поправки в Наказателния кодекс. Те предизвикаха острата реакция на правозащитни организации, които ги определиха като "незапомнена цензура"

и на медиите. Заради това правосъдният министър Зинаида Златанова обяви, че ведомството й ще прецизира текстовете в проекта.

Първо ще си направят дебатите в парламента, а след това и аз като президент ще се отнеса много сериозно към своята функция на гарант за спазване на гражданските права и свободи , както и позицията си по въпроса, заяви Плевнелиев. По думите му промените в НК тепърва много внимателно ще бъдат изследвани от експертите и от Правния съвет в президентската институция.

"Този Наказателен кодекс не е продукт само на едно правителство или на няколко месеца. Бързането с Наказателния кодекс е изцяло, за да се спазят в "12 без 5" срокове, зададени от нашите колеги в Брюксел от гледна точка на механизмите за координация и контрол", каза президентът. Така че, аз съм абсолютно убеден, че ще има сериозни дебати, подобрения и се надявам на това, преди държавният глава да се намеси със своята "тежка" дума, каза Плевнелиев, който е на държавно посещение в Китай.

В понеделник се очаква след негова среща с председателя на Китайската народна република Си Цзинпин бъде обявено Съвместно комюнике за установяване на всестранно приятелско партньорство и сътрудничество между България и Китай, както и да бъдат подписани и редица двустранни документи.

Много врати в Китай са отворени за България, дори само поради факта, че преди 65 години страната ни е имала визията и смелостта да подкрепи създаването на Китайската народна република, заяви Плевнелиев преди срещите, цитиран от пресцентъра си.

Китай е много динамичен пазар с голям потенциал за българските продукти и услуги, допълни държавният глава. Той оцени високо предлагания от Китай механизъм за подкрепа на проекти на страните от Централна и Източна Европа, на стойност 10 млрд. щатски долара.

"Това означава, че ръката е протегната, но българските институции трябва да подготвят качествени проекти. Убеден съм, че през 2014 година ще имаме конкретни договори и че ще бъде стартиран поне един проект по модела на публично-частното партньорство в рамките на Инициативата на КНР за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа", коментира Росен Плевнелиев. По думите му, работата на институциите през следващите месеци ще определи какъв ще бъде проектът.

"През последните 35 години Китай даде пример за невиждана досега трансформация към една от водещите държави в областта на технологиите и показва тяхното бъдеще. Искаме да бъдем част от това бъдеще", коментира президентът Росен Плевнелиев, след като посети демонстрационния технологичен център на високотехнологичната зона "Джунгуанцун" в китайската столица. Президентът изрази увереност, че България и Китай ще задълбочат сътрудничеството си и в сферата на високите технологии, за което ще допринесе водената от държавния глава делегация с участието на председателя на Българската академия на науките и на представители на много иновативни български технологични компании.

Във високотехнологичната демонстрационна зона "Джунгуанцун" в Пекин президентът се запозна с дейността на водещи китайски технологични компании в областта на информационните технологии, производството на персонални компютри и 3D-принтери, аерокосмическия сектор, зелените технологии, енергетиката, биомедицината, новите материали, перспективните производства. "Джунгуанцун" е най-големият китайски технологичен парк, разположен на обща площ от близо 490 квадратни километра.

mediapool.bg