Общество | Съб, 18 Май 2024г. 15:54ч. | С графити зони кметът на София ще бори драсканиците по фасадите
Разпределението на партийните квоти в Централната избирателна комисия (ЦИК) е на път да предизвика поредната междуинституционална криза, поставяйки от едната страна държавния глава Росен Плевнелиев, а от друга – управляващите партии БСП и ДПС. Този път, обаче ситуацията се очертава да надхвърли обичайните словесни престрелки и да се стигне до обжалване на указ на Плевнелиев пред Конституционния съд.
Причината за очертаващия се раздор е как ще се разпределят местата в ЦИК. От това зависи дали ГЕРБ ще имат блокиращ глас, с който няма да позволяват на БСП и ДПС да съберат необходимото мнозинство за вземане на решения от 2/3 от членовете на ЦИК.
Намек за предстоящия скандал се появи още миналата седмица, когато БСП и ГЕРБ се скараха през медиите за разпределението на квотите. Законът предвижда съотношението между партийните представители в ЦИК да отразява съотношението между изборните резултати на партии на последния национален вот – в случая май 2013 г.
Според изчисленията на социалистите, ДПС трябва да имат трима представители в 19 -членната ЦИК, а ГЕРБ и БСП по шестима. Партията на Бойко Борисов, която е получила най-голям резултат на предишните парламентарни избори, сметна, че й се полагат 7 места.
Разминаването се получава поради текста в Изборния кодекс, според който пропорционално на партийното разпределение в парламента се пресмятат членовете на ЦИК, назначавани от държавния глава. От тази сметка, обаче, управляващите изключват четиричленното ръководството на комисията, въпреки че те също са членове на колективния орган и нямат по-различни правомощия от останалите.
Според тълкуването на БСП и ДПС, тъй като председателят, двамата му заместници и секретарят на ЦИК се назначават от пряко парламента, те "не играят" при пресмятането на квотите. От останалите 15 бройки се вадят още две, включващи по един представител на Синята коалиция и НДСВ – двете формации, които са успели да вкарат евродепутати на предишните евроизбори. Така, като се тегли чертата, президентът трябва да раздели останалите 13 места в ЦИК между четирите парламентарни партии ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака", разясни преди седмица Мая Манолова с калкулатор в ръка. Нейните изчисления изглеждат така: ГЕРБ-5; БСП -5; ДПС -2; "Атака" -2.
"Като им прибавим и по един в ръководството, който им се полага с парламентарно назначение, окончателният състав на комисията ще изглежда 6 души за ГЕРБ, 6 за БСП, 3 за ДПС, 2 за "Атака" и по един за Синята коалиция и НДСВ", обясни окончателният вариант на сметката си Мая Манолова от Коалиция за България.
Според ГЕРБ, обаче няма никаква логика ръководството на комисията да бъде изключено от общото изчисление. "Така и така всички парламентарно представени партии ще получат по един човек в ръководството на ЦИК, не е ясно защо от общата сметка се изключват тези четирима души. Целта е единствено с математически трикове ДПС да получи един член в ЦИК повече за сметка на ГЕРБ", обясняват от формацията на Бойко Борисов.
По неофициална информация на Mediapool, "сметката" на президента ще бъде по-близка до тази на ГЕРБ.
Експертите на държавния глава вече са изчислили, че ГЕРБ трябва да получи 7 места в ЦИК, БСП - 6, ДПС - 2, "Атака" - 2, а НДСВ и Синята коалиция по едно. В президентството, също като ГЕРБ, смятат квотно разпределение между всички 19 членове, без да изключват четиримата от ръководството на ЦИК.
"Изчислява се на база остатъци и всъщност ГЕРБ получават заслуженото си, а облагодетелстваните са от "Атака", тъй като най-големият остатък е при тях и затова вземат двама души, като ДПС", обясняват експерти. Те изчисляват обща квота, а не както искат управляващите – без ръководството на комисията.
С това разпределение БСП и ДПС (6+2) ще имат общо 8 представители в ЦИК, колкото ще имат ГЕРБ и Реформаторският блок (7+1), отделно "Атака" ще има 2 места и НДСВ – 1.
По закон решенията в ЦИК се вземат с мнозинство от 2/3, което е препоръка на Венецианската комисия, за да се избегнат междупартийни съглашения. При варианта на Мая Манолова това означава, че за приемане на решение ще са нужни 13 от 19 гласа. Според тази "математика" блокиращият глас ще бъде на Реформаторския блок (който попълва квотата на Синята коалиция), а представителите на ГЕРБ самостоятелно няма да могат да спрат дадено решение.
При варианта на президента ГЕРБ ще може да стопира опитите на всички останали 12 партийни представители за прокарване на решения.
Досегашната практика показва, че ЦИК рядко заседава в пълен състав и решенията обикновено се гласуват с мнозинство от присъстващите членове.
"Очаквам президентът да изпълни закона, такъв какъвто е. Плевнелиев включително наложи вето на текстове от Изборния кодекс, и разпределянето на мандатите в Централната избирателна комисия не бе сред тях. Значи към онзи момент е бил съгласен с този текст", коментира в ефира на Нова телевизия Мая Манолова.
Според източници на Mediapool в президентството обаче, засега Плевнелиев не възнамерява да се съобрази с тълкуването на БСП и ДПС, в отговор на което двете партии обмислят да обжалват пред Конституционния съд.
"Въпреки, че става дума за указ за назначение и изглежда не особено значимо, не можем да жалим във Върховен административен съд (ВАС), защото указите са изключени от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Затова ще сезираме КС за незачитане на правовата държава чрез нарушаване на законите, в частност Изборния кодекс", обясниха депутати от мнозинството.
"Вероятно за изборите за европейски парламент ЦИК ще функционира с един човек повече за ГЕРБ, но се надяваме конституционалистите да отсъдят в наша полза и в крайна сметка квотата на ДПС да се увеличи", казват още управляващите.
mediapool.bg
