Изстрелването на севернокорейска междуконтинентална ракета променя геополитическата ситуация и дава на Пхенян нови аргументи, смятат експерти. Парадоксът е, че след това изстрелване изгледите за преговори изглеждат по-далечни от всякога.
Изпробвана в деня на американския национален празник, новата ценна придобивка на Северна Корея вероятно може да достигне Аляска, а дори и по-далеч.
Изпитанието обаче преди всичко приближава режима до целта му: да бъде в състояние за застраши американската континентална територия с ядрен огън.
Северна Корея твърди, че е притисната да прибегне до тази стратегия за развиване на възпиращ ядрен потенциал поради заплахата от 28 500-те американски военни, разположени в Южна Корея.
Идеята, че повече американци са вече в обсега на севернокорейските ракети, ще влияние все повече върху американските избиратели", което ще се отрази върху президента Доналд Тръмп, смята Ким Йон-хюн, преподавател по севернокорейски изследвания в университета Донгук в Сеул.
"Всичко навежда на мисълта, че Северът се опитва да качи максимално цената си на дипломатическия пазар, за да си гарантира господстваща позиция в отношенията с останалия свят, включително САЩ и Южна Корея", казва той.
Корейският полуостров е разделен след Корейската война, завършила през 1953 г. с примирие, а не с мирно споразумение.
Моментът не е подбран случайно
Северна Корея твърди, че ядрената и ракетната й програма не подлежат на каквито и да било преговори, докато Вашингтон не се откаже от "враждебната си политика".
Според Ким изборът на момента за пробното изстрелване във вторник - между срещата на Тръмп и южнокорейския му колега Мун Дже-ин и срещата на високо равнище на Г-20, е всичко друго, но не и успокояващо случаен.
Мун гледа благосклонно на подновяване на диалога, за да бъде накаран Северът отново да преговаря, а в комюникето от срещата му с Тръмп се посочваше, че американският президент подкрепя желанието на Мун за възобновяване на диалога между двете Кореи.
Изстрелването на междуконтинентална балистична ракета е шамар за южнокорейския президент, смята Ким Йон-хюн.
"Мун често казва, че по-скоро иска да седне на мястото на водача, отколкото на задната седалка, за да играе водеща роля в преговорите по ядрената тема", казва Ким Йон-хюн за АФП. "Очевидно Ким Чен-ун смята, че той е този, който трябва да ръководи", допълва той.
Според много експерти Вашингтон в крайна сметка няма да има друг избор, освен да преговаря.
"Накрая той няма да има друг избор освен диалога", отбелязва професор Ким Йеон-чхул от южнокорейския университет Индже.
"Акробатичен номер"
От десетилетия Северна Корея се опитва, с променлив успех, да изтръгне отстъпки, редувайки провокациите с жестове в посока на мира.
Ракетното изпитание във вторник беше "внимателно изчислен нов акробатичен номер" на Севера, казва Чхо Хан-бум, експерт в корейския Институт за национално обединение.
Задавайки на ракетата си силно извита траектория, Северна Корея успя да тества обсега й (който според Сеул може да е 8000 км), като избегне възможността тя да прелети над съюзника на САЩ - Япония.
Северна Корея не извършва и шести ядрен опит, което е друга потенциална "червена линия" (линия, която не бива да се преминава) според Вашингтон, отбелязва Чхо.
Изстрелването на междуконтинентална балистична ракета по такава траектория целеше следователно "да вдигне залозите" преди евентуални преговори, казва експертът.
Проблемът е, че това изпитание всъщност "прави по-трудно за международната общност започването на преговори. Голяма ирония", допълва той.
Това говори, че Пхенян може би не бърза да седне край масата за преговори.
Пхенян диктува правилата на играта
Докато чака, Вашингтон може да няма друго решение, освен да призове отново главния поддръжник на Пхенян - Пекин - да засили натиска върху необуздания си съсед.
Доналд Тръмп впрочем във вторник още веднъж настоя в Туитър Пекин да "направи убедителен жест" и да "сложи край на този абсурд веднъж завинаги".
Пекин отвърна, че е положил сериозни усилия". Макар да е ядосан от поведението на Пхенян, Китай има натрапчивата идея, че рухването на съседа й ще доведе до появата на границата й на една Корея, съобразяваща се с Вашингтон.
Освен това Китай е против разполагането в Южна Корея на американски щит за противоракетна отбрана, което според него вреди на собствената му отбранителна способност.
И накрая, Пхенян печели време, "като се възползва от разногласията сред международната общност", казва за Би Би Си Джон Нилсън-Райт от лондонския мозъчен тръст "Чатам хаус".
Тези разногласия със сигурност ще се проявят и на срещата на Г-20 в Германия - между САЩ, които настояват за мощна реакция, и Китай и Русия, които препоръчват сдържаност.
В момента играта се диктува от Пхенян, казва Нилсън-Райт.
По БТА
mediapool.bg