Първите изявления на разследващите по повод показните арести на досегашния шеф на Фонда за лечение на деца в чужбина Павел Александров и екипа му се разминаха с първоначалните твърдения за прокуратурата за получавани подкупи.
Междувременно стана ясно, че и осемте задържани в сряда излизат на свобода, като с обвинения са се сдобили само петима от тях. При това не за корупционни или длъжностни престъпления, каквото бе първоначалното съобщение за акцията, а само за участие в организирана престъпна група.
Павел Александров е освободен под гаранция от 20 000 лева, друг обвиняем, чието име не се споменава, е с гаранция от 15 000 лева, двама са на свобода срещу 5000 лева, а последният заподозрян е с най-леката мярка за неотклонение – "подписка".
"На петимата е наложена забрана да напускат страната. Щатните служители във фонда ще бъдат отстранени от работа до приключване на разследването", допълват от спецпрокуратурата без да дават повече подробности.
Отказвайки се да искат от съда по-тежки мерки за заподозрените, като постоянен или домашен арест, разследващите всъщност избягват разглеждането на събраните досега доказателства по случая в рамките на публично заседание на спецсъда.
Няколко часа по-рано говорителят на главния прокурор Сотир Цацаров – Румяна Арнаудова, обяви по време на специална пресконференция, че към момента Александров и колегите му са разследвани, освен за участие в ОПГ, и за безстопанственост, длъжностни престъпления и нецелево разходване на средства на фонда.
Прокуратурата опроверга собственото си съобщение за акцията
"Разследването не е установило искане и получаване на подкупи", подчерта тя още в началото на пресконференцията. Нещо повече – такива сигнали изобщо не са били подавани от родители на болни деца.
Официалното съобщение на прокуратурата, публикувано на ведомствения сайт малко след зрелищната акция на ГДБОП и прокурори в сряда, обаче посочваше категорично, че "участници в групата са длъжностни лица от Център Фонд за лечение на деца, извършвали длъжностни престъпления и получавали подкупи".
Ден по-късно Арнаудова внесе корекция като каза, че всъщност има доказателства за организирана престъпна група, отговорна за безстопанственост, длъжностни престъпления и нецелево разходване на средства на фонда. Попитана за разминаването, Арнаудова бе лаконична, че ставало въпрос за "друг вид подкупи".
Часове по-рано премиерът Бойко Борисов, демонстрирайки отлична информираност по случая, определи работата на службите по събиране на предварителни доказателства преди арестите като "избродирана" и изрази увереност, че те ще издържат пред спецсъда.
По повод коментарите на част от членовете на обществения съвет на фонда, че прокуратурата дълго време е проверявала дейността на институцията и накрая е отказала да образува разследване, тя потвърди, че на 6 април Софийската градска прокуратура (СГП) действително е постановила такъв отказ. Уточни също, че ставало въпрос за проверка по доклад на Инспектората в здравното министерство и сега министър Петър Москов обжалвал отказа пред апелативната прокуратура.
"Тази проверка не касае нито едно от направленията по настоящето дело", отбеляза Арнаудова, посочвайки, че колегите в СГП се занимавали със съмнения за нарушения, свързани с разходите на фонда за командировки, езикови обучения на служители, работно облекло и други.
В един и същ доклад СГП не открива нищо, а спецпрокуратурата намира корупция
Любопитно в случая е, че според шефа на ГДБОП Ивайло Спиридонов докладът, в който градската прокуратура не е открила данни за престъпления, бил ползван от антимафиотите като "оперативен материал" (без никаква доказателствена стойност – бел.ред.), за да се ориентират в корупционната дейност във фонда.
От думите на говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова и ръководителя на Апелативната спецпрокуратура Даниела Попова стана ясно, че на този етап са намерени доказателства за три съмнителни деяния – наемане на апартаменти в Париж на завишена цена, използване на транспортни и логистични услуги в Турция, както и съмнителен подбор на едни и същи външни експерти при избора на болници в България за спешни случаи.
Интересното е, че част от практиките, пораждащи съмнения у ГДБОП и спецпрокуратурата до степен, че показно да нахлуят и да заключат целия състав на фонда в сряда, всъщност са "претоплени" констатации от 2013 г., използвани от тогавашния здравен министър Таня Андреева, за да уволни Александров.
Фондът обвинен, че ползва скъпи апартаменти
Историята с апартаментите в Париж датира от 2011 г., когато шефът на фонда сключва договор за наем с Маргарита Николова Мунос, според който тя получава по 60 евро на ден за всяко настанено в квартирата лице. Там са настанявани лекуващи се във Франция деца и техните родители.
Прокурор Попова съобщи единствено, че разследването е установило, че цената на наема надвишавала многократно тези на местния пазар. Освен това, по думите й, с този договор фондът е бил ощетен с общо 200 000 лева, но отказа да изясни за какъв срок е била натрупана тази сума и каква е според прокуратурата пазарната цена. Според нея във всички останали страни за подобно настаняване се ползвали българските посолства.
Красимира Величкова от обществения съвет на фонда коментира пред Mediapool, че апартаментите се ползват, тъй като така дългосрочният престой на болните и техните семейства излизат много по-евтино от хотел. Тя посочи, че в много случаи децата отсядат и в българските посолства зад граница.
Немаловажна подробност е, че "скъпите" апартаменти, за които обвиняват Александров, се ползват от самото създаване на фонда. В тях се настаняват и възрастни, пращани за лечение от Комисията за лечение в чужбина към здравното министерство, която няма обществен съвет, работи доста по- непрозрачно, но пък не е проверявана и разследвана.
Представителство на чужда клиника у нас нарочено за съмнителен посредник
В случая с ползването на транспортни и логистични услуги по превозването и настаняването на деца и техните родители в Турция разследващите обявиха, че са установили щета за общо 250 000 лева. Съмнителното тук било, че заплащането на тези дейности било осчетоводявано като "лечение на деца".
От обществения съвет на фонда обясниха, че турската верига болници "Аджъбадем" изрично е изисквала да работи чрез представителството си у нас и именно това е въпросният посредник.
Сега у нас има два офиса на "Аджъбадем" - в София и Пловдив. Те са организирали транспорта и настаняването на децата в Турция със собствени линейки и медицинско лице и затова разходът е осчетоводяван като медицински. Това не е в нарушение на правилника на фонда, който има право да плаща транспортни и квартирни разходи по време на престоя в чужбина.
Използването на ограничен кръг експерти от фонда притеснява прокуратурата
Третата престъпна схема, разкрита от прокуратурата и която изглежда най-мъглява, е, че при разглеждането на спешни случаи шефът на фонда ползва становища на външни експерти, след което взима еднолично решение къде да бъде лекувано всяко отделно дете.
Специалистите, изброени в официалния списък на фонда били дали общо около 500 становища, като проблемът за разследващите идва от факта, че авторите на две трети от тях са трима лекари, които винаги насочвали лечението на децата към болниците, в които работят.
По думите на Даниела Попова, това е косвено доказателство, че при разглеждането на спешните случаи е действала схема. "Корупционното" в нея произтичало от това, че едни и същи външни лица насочват средства за лечение към едни и същи заведения и така, на практика, здравната каса е била източвана. В същото време обаче, прокурорките Арнаудова и Попова признаха, че Александров е стриктно е изпълнявал съществуващата нормативна уредба и не е бил длъжен да редува по някакъв начин лекарите, чийто становища ползва.
Разследващите недоумяват как икономист подбира медицински специалисти
Говорителката на главния прокурор обясни подозрителността на ситуацията с обстоятелството, че шефът на фонда е икономист-осигурител по образование и не би могъл да знае какъв медик да потърси за мнение. Тук Арнаудова онагледи тезата си с примера, че и тя като прокурор не би могла да знае точно какъв специалист да потърси за становище, за да бъде "разпоредено" най-адекватното лечение.
Подобно твърдение е абсурдно, тъй като на сайта на фонда има публикуван списък с експертите, чийто услуги ползва – кардиолози, хирурзи, ортопеди и други.
Относно ползването на услугите на ограничен брой експерти Красимира Величкова от обществения съвет обясни, че много от формално фигуриращите 90 медици, с които работи фондът, често отказват да се ангажират със становища. Проблемът се задълбочил и заради забавени възнаграждения за тях от страна на здравното министерство. Освен това фондът винаги искал становища от външни експерти, когато става въпрос лечение на деца в български болници с поставянето на медицински изделия като клапи, стави и прочие. Тоест, ако болницата в Горна баня изпраща дете за финансиране от фонда, се търси мнението на експерт от друга болница дали детето наистина има нужда от въпросното лечение, за да се избегне конфликт на интереси.
Към всички изброени "съмнителни" обстоятелства, установени от разследващите, шефът на ГДБОП Спиридонов добави с напълно сериозен тон съвпадението, че "повечето от членовете на фонда са от едно и също населено място, от което е и Павел Александров – Долни Дъбник". Тук внушението очевидно трябваше да тласне журналистите към презумпцията, че членовете на фонда са също толкова подкупни, колкото друг техен съгражданин – следственият бивш шеф на ДАИ Цветелин Цветанов.
Корупционният елемент в случая бе онагледен и с прожектирани по време на пресконференцията кадри с множество банкноти евро. Оказа се, че става въпрос за 16 000 евро, намерени в дома на Павел Александров. Към момента те не бяха обвързани като каквото и да е било доказателство в подкрепа на това, че той е корумпиран.
Информацията за намерени в кабинета на Александров пари се оказа дезинформация
Информацията за намерените пари обаче осветли за пореден път една порочна практика на разследващите – контролирано да пускат дезинформация към определени медии, които след това авансово да "напомпат" успеха на службите. По време на обиските във фонда преди ден сайтът "24 часа" пръв съобщи, че в кабинета на Александров са намерени пликове с пари, навеждайки читателите си на мисълта, че той е бил "закован". Очевидно обаче това не отговаря особено на действителността.
Сред останалите иззети негови вещи са множество юбилейни монети от банков сейф, като засега изобщо не е ясно какво отношение биха могли да имат те към разследването. Освен това при обиските са иззети от общо 6 кабинета и 6 жилища документи, като на няколко пъти бе уточнено, че те са били само копия, за да не се попречи на придвижването на някоя от процедурите за лечение на деца.
"Чрез вас се надявам да се внесе успокоение в обществеността, че разследването няма да попречи на лечението на нито едно дете", бе основното послание на Румяна Арнаудова, с което тя започна изявлението си пред медиите.
Основният въпрос – каква точно е била корупционната схема, в която са уличени осмината задържани, обаче остана без отговор.
Обяснено бе поне защо разследващите избраха точно деня, в който се провежда заседание на обществения съвет, за да нахлуят във фонда, отлагайки разглеждането на над 70 случая. Причината била, че Александров дотогава бил в командировка, а от следващия ден излизал в отпуск. Освен това в този момент всички набелязани за задържане се намирали на едно място, а ГДБОП нямала ресурса да ги заключва, ако са на различни места, защото всеки ден има реализации.
Междувременно МВР разпространи и видеоматериал от акцията в сряда, който силно напомня за практиката показните акции на силовото ведомство да се заснемат, възприета при първия управленски мандат на ГЕРБ, когато вътрешен министър бе Цветан Цветанов.
mediapool.bg