Приемът и изписването от болница влизат в електронен регистър

Приемът и изписването от болница на всеки пациент ще бъдат отчитани в единна регистрационна система, съобщиха в петък от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). Целта е да бъде завишен контрола над хоспитализациите и да се избегнат злоупотреби, които ощетяват финансово касата. Болниците и сега са длъжни да подават ежедневно информация към касата за приетите болни, но с новата система активна роля в процеса се отрежда на пациента. Новият регистрационен режим трябва да заработи от догодина, но все още не е ясно откога точно ще тръгне. От касата обясниха, че това ще стане при готовност от страна на лечебните заведения.

Този и всички други електронни проекти в здравеопазването предстои да бъдат интегрирани в обща система, която да бъде развивана и надграждана на три етапа до 2020 година. Това предвижда проектопрограма за развитие на електронното здравеопазване, публикувана на сайта на здравното министерство. В нея е заложено електронната здравна карта, с която пациентът ще се идентифицира при получаването на медицински услуги, да бъде факт през 2016 година и да се осигури достъп до повече електронни услуги като направления и рецепти. В края на периода трябва да са внедрени и проекти за телемедицина, чрез които да се правят дистанционни консултации, диагностициране и дори операции с видеовръзка. За проектите ще се разчита основно на Оперативна програма "Добро управление" и по-малко на национално финансиране.

Влизането и излизането в болница – с личен документ

При приема и напускането на лечебното заведение пациентите ще трябва да представят на регистратурата личен документ. След като системата провери дали документът е валиден, ще обработи данните от него и ще регистрира хоспитализацията, като едновременно изпрати информация за това в централното управление на НЗОК.

Цялата процедура ще отнема няколко секунди, обясниха от касата.

При напускане на лечебното заведение пациентът отново ще трябва да представи документ, за да се регистрира изписването му.

Личните документи, с които ще може да се прави регистрация, са лична карта, паспорт, зелен паспорт от старите, моряшки паспорт, карта на постоянно пребиваващ в България чужденец, удостоверение за

пребиваване на граждани на ЕС, разрешение за постоянно пребиваване, временни удостоверения от МВР при изгубен личен документ.

По изключение персоналът на регистратурата на лечебното заведение може да въвежда данните ръчно. Това е предвидено за случаите, когато пациентът е на възраст под 14 години и няма издаден личен документ. Тогава към данните на придружителя се въвеждат ръчно и тези на пациента, който ще бъде хоспитализиран. Данните от зелените паспорти и от временните удостоверения, издадени от МВР, също се въвеждат ръчно.

Ако в момента на хоспитализация здравноосигуреният няма личен документ, системата отчита това, а по-късно в заявлението за прием се отбелязва датата, на която документът е бил представен.

Освен информация за валидността на личния документ, системата подава информация и за това дали в същия момент здравноосигуреният не е хоспитализиран в същото или друго лечебно заведение. В тези случаи регистраторът сам преценява дали да регистрира настоящата хоспитализация, като поеме отговорността за нейната валидност.

Ако пациентът е починал в лечебното заведение, ЕГН-то му се въвежда в системата и тя отчита настъпилото събитие.

Системата вече е била изпробвана пилотно за два месеца в в седем болници -

МБАЛ "д-р Атанас Дафовски“ АД, Кърджали; МБАЛ-Харманли ЕООД; "Сити Клиник Кардиологичен Център“ МБАЛ ЕООД; МЦО “Ресбиомед“ ЕООД; СБАЛССЗ "Св.Екатерина” ЕАД, МБАЛ "Токуда Болница София“ АД, СБАЛОЗ ЕООД. За времето на действието на пилотния проект в тях са били хоспитализирани над 3000 души. Сред тях е имало представители от всички групи здравноосигурени, които системата може да отчита. Изписаните пациенти чрез системата са нас 2300 души.

Е-здравеопазването на три стъпки за 54 млн. лева

Проектопрограмата на здравното министерство за електронно здравеопазване е разделена на три периода до 2020 година, за които е планирано общо финансиране от 54 млн. лева, като повечето проекти трябва да бъдат реализирани по Оперативна програма "Добро управление".

В периода 2015-2016 година е предвиден бюджет от 12 млн. лева, като една от основните цели да се осигури максимална свързаност на съществуващите регистри и информационни системи в здравеопазването. Освен това са предвидени повече възможности за сваляне на формуляри за услуги или електронно попълване на документи.

Предвидено е също разработване и внедряване на национални електронни регистри на лечебните заведения и специалистите в здравната система, адаптация на правната рамка и създаване на медицинска документация, съответстваща на възможностите за електронна обработка и обмен на медицинска и здравна информация.

В периода 2016-2018 година е предвидено финансиране за 13 млн. лева. През 2016 година трябва да е налице електронната здравна карта, с която пациентите ще се идентифицират и ползват здравни услуги и на която от министерството разчитат да намали злоупотребите в системата.

Предвижда се още разработване и внедряване на електронна система за събиране, обработка и анализ заболеваемостта, нуждата от здравна помощ, използваемостта на ресурсите, миграцията на пациенти и специалисти.

В този период трябва да бъдат въведени още електронни направление, електронни рецепти, лабораторни данни и др.

Най-сериозното финансиране – 29 млн. лв., е за последния трети период от 2018 до 2020 , когато според здравното министерство ще се премине към качествено ново ниво на обслужване чрез използване на най-съвременни методи за предоставяне на медицински услуги. Това включва развитие на проекти за телемедицина.

mediapool.bg