България | Съб, 11 Ян 2025г. 16:36ч. | Зафиров: Изходът от тежката криза минава само през редовно правителство
На 84 годишна възраст почина голямата българска поетеса Станка Пенчева, оставила ярки следи в българската лирика.
Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1947 г. и през същата година печата за първи път във вестник "Литературен фронт". През 1951 г. завършва руска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
В следващите години тя последователно е редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство "Народна младеж" (1955-1956), кореспондент на в. "Народна култура" за Русе (1956-1958), редактор в литературното списание "Септември" (1959-1975) и в списание "Отечество" (1975-1986).
Публикува стихове, очерци, есета, автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика. Сред книгите й са "Пълнолетие" (1952), "Опъната струна" (1957), "Кладенец на птиците" (1960), "Вселена" (1964), "Земя на огньовете" (1965), "Горчива билка. Избрана лирика" (1966), "Ябълкова градина. Стихове" (1965-1966; 1967), "Есенно сияние. Стихотворения" (1968), "Моята власт. Стихове" (1970), "Пясъчна лилия. Стихове" (1972), "Хляб и сол. Стихове" (1973), "Планета за двама. Стихотворения" (1977), "Недовършен свят. Стихотворения" (1982), "Помежду им - ела тънковита" (1982), "Сезонът на загубите. Стихотворения" (1986), "Опит за бягство. Лирика" (1992), "Старомодни стихове" (2002), "Отвън - отвътре" (стихове, 2002), "Незабрава" (избрани стихотворения, 2004), "Преддверие" (2006), "Зелената Жози" (2007), "Дървото на живота" (2008), "Тук съм" (спомени в два тома, 2008), "Перо от дух" (2011), "Последни стихотворения" (2012).
Нейни стихове са преведени на немски, руски, френски и други езици.
Удостоена е с редица национални награди, сред които и орден "Кирил и Методий" първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се организира Национален литературен конкурс "Станка Пенчева".
mediapool.bg