Големият български поет, сценарист, драматург и преводач Валери Петров е на лечение във Военно-медицинската академия в столицата, съобщиха в понеделник близки на поета. 94-годишният творец е в тежко състояние след прекаран инсулт.
Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавател по френски език, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат, посланик в САЩ, представител на България в ООН.
Валери Петров завършва Италианския лицей в София през 1939 г. През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет, известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио София, после участва във втората фаза на войната срещу Германия като военен писател в редакцията на вестник "Фронтовак".
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник "Стършел" (1945-1962). Работи като лекар във военната болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. е в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми "Бояна", редактор на издателство "Български писател" и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).
Получава академичната титла на БАН през 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради "Пет приказки", номиниран е за Нобелова награда.
На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка - пемата "Птици към север", стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем", а през 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: "Палечко", "На път", "Ювенес дум сумус", "Край синьото море", "Тавански спомен" и стихотворния цикъл "Нежности".
Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански. Най-известен е обаче с преводите си на произведенията на Шекспир. Петров ги прави в началото на седемдесетте години, когато заради отказа си да подкрепи изгонването на Александър Солженицин от СССР, му е забранено да пише и печата и той започва да се изхранва с преводи.
mediapool.bg