България е от малкото държави в цивилизования свят, която провежда избори в пандемия без никаква форма на дистанционно гласуване. Машинният вот е единственият шанс да бъде отчетен гласът на избирателя, заедно с преференцията за личностите в листите.
Тази теза разви пред Mediapool юристът и икономист Петър Славов, кандидат от листата на "Демократична България" в София. Той и колегата му Мартин Димитров внесоха поправката за въвеждане на дистанционното електронно гласуване у нас, срещу която през годините се обявиха и БСП, и ГЕРБ, но то в крайна сметка все още не е факт.
"Затова, като граждани и ако искаме промяна, трябва да се въоръжим с търпение, с предпазни средства и да отделим толкова време, колкото е необходимо, но да гласуваме на 4.04 за промяната , и то за предпочитане машинно – така ще можем да сме сигурни, че вотът ни е отчетен правилно (контролната разписка от машината), наред с подадената преференция, както и че последните ще бъдат отчетени в общите резултати, а няма да бъдат разпилени по нечий под, при безкрайното разнасяне на чували, бюлетини и протоколи по изборната система", призова Славов.
Той вижда няколко основни проблема на сегашната система за гласуване.
Машинното гласуване – единственият напредък
Липсата на дистанционно електронно гласуване или поне на утвърденото от десетилетия в модерните демокрации гласуване по пощата е голям недостатък, смята Славов.
"И двата способа дават добра алтернатива и сигурност на гражданите в условия на пандемия, така че всеки да може да упражни конституционното си право на вот. В България обаче, вместо да се доразвие въведеното през 2016 г. дистанционно електронно гласуване, то беше отменено от сегашните депутати. На всичкото отгоре партиите на статуквото не предложиха никаква алтернатива – напр. въвеждане на традиционното гласуване по пощата. Готов законопроект, какъвто им предложихме с колеги от "Демократична България" още през 2018 г., така и не видя бял свят и не се намери един депутат, който да го депозира в отиващото си 44-то НС", разочарован е Славов.
Според юриста единствената положителна промяна в изборния процес тази година е увеличаването на машинното гласуване – от терминал в съответната секция. И това обаче не се случи без натиск и съдебни дела срещу ЦИК.
За пръв път на предстоящите избори у нас ще бъдат използвани толкова много машини за гласуване – в над 9300 секции. По закон устройства трябва да има във всички секции в страната с над 300 избиратели. Първоначално мнозинството прие да се гласува само с машини, но после размислиха и решиха да има паралелно вот с устройства и такъв с традиционните харитиени бюлетини.
Драсканици в протоколите – докога?
Петър Славов има сериозни съмнения, че въпреки машините, отчитането на изборния резултат може да бъде опорочено.
"Най-големият проблем ще бъде т. нар. "смесено" гласуване и особено отчитането на изборните резултати, тъй като СИК-овете ще трябва да преписват и сумират данните от машинното гласуване "на ръка" с тези от традиционното "хартиено" гласуване в същата секция! Последното неминуемо ще доведе до забавяне, грешки и (отново) множество драсканици и поправки в протоколите, което допуска манипулации и ерозира доверието в изборния процес. Далеч по разумният вариант беше машинно-генерираният протокол в края на изборния ден просто да бъде прикрепен към този за хартиеното гласуване и данните от двата да бъдат въведени в общата база данни на РИК и ЦИК", смята Славов.
Миналата седмица "Информационно обслужване" вече предупреди, че няма да може да обработи резултатите в законоустановения срок и една от причините е именно в многото данни. Членове на секционни комисии също предупредиха, че се очакват грешки в протоколите заради необходимостта да се събират толкова много числа.
От ЦИК пък признаха, че след преброяването на бюлетините самото попълване на протокола ще отнема около час-час и половина. Документът ще бъде дълъг около 20 страници, формат А3.
Традиционният преброител "Информационно обслужване"
Миналата година управляващите записаха в Изборния кодекс, че "Информационно обслужване" ще бъде единствен преброител на изборите занапред. Според бившия депутат този текст е "законодателен абсурд".
"От държавната фирма дни преди изборния ден започнаха да дават разнопосочни сигнали. И изведнъж се сетиха, че сроковете за обработка на данните, разписани в изборното законодателство, нямало да им бъдат достатъчни и отсега предупреждавали, за да няма съмнения за манипулация на вота заради забавянето. Ами да – определено ще има такива съмнения и от "Информационно обслужване" по-скоро да помислят, как да създадат организация за разрешаване на проблема, а не да си играят на предупреждения буквално дни преди изборите", призовава Славов.
Трескав страх от видеонаблюдението
Петър Славов е същисан от трескавия страх сред партиите на статуквото да се разреши видеострийминг на броенето на бюлетините.
"Независимо от спечеленото дело на първа инстанция срещу ЦИК и наличните становища на Комисията за защита на личнигте данни, че при предаване "на живо" в интернет само на самите изборни книжа, бюлетини и тяхното броене и попълване, без да се показват индивидуализиращи данни за членовете на секционните комисии, не се засягат лични данни, мнозинството на партиите на статуквото в ЦИК забрани видеострийминга. Възниква логичният въпрос от какво толкова ги е страх да се излъчва на живо преброяването по начин, по който всеки български гражданин да може да го види във всеки един момент? И дали не са намислили да правят нередни неща, щом се притесняват от публичност", пита Славов.
В началото на февруари със съвместни указания на ЦИК и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) на наблюдатели и застъпници бе забранено да снимат броенето на бюлетините. След това "Демократична България" подаде жалба, а Софийският административен съд (АССГ) разреши онлайн излъчването
при броенето на бюлетините. С това обаче сагата не приключи – ЦИК реши да обжалва решението, а един от мотивите беше, че "така се гради авторитет на ЦИК".
Трудности пред вота в чужбина
Особено сложно ще е положението на сънародниците ни зад граница, тъй като редица държави отново затягат мерките срещу Covid-19 и е напълно възможно да въведат ограничения за събиране на повече хора на едно място в изборния ден.
Проблемът със скупчванията допълнително се задълбочава от наличието на ограничение от 35 секции за държави като Великобритания, където традиционно и преди Брекзит се откриваха по 50, 60 и повече секции. "Сега това е административно ограничено и предполага много по-голямо скупчване на хора и дори опашки в недостатъчните 35 секции", казва Петър Славов.
През последния февруари българи в чужбина започнаха петиция с настояване депутатите да премахнат ограничението поне за тази година заради коронавируса. Настояванията им не бяха чути от мнозинството, а депутатите излязоха в предизборна ваканция. Миналата седмица "Демократична България" настоя народните представители да се съберат извънредно и да отменят тавана, но и това искане остана като глас в пустиня.
Петър Славов е твърдо против отказа да се въведе избирателен район "Чужбина", което лишава българите зад граница от възможността да гласуват за личности чрез преференция и по този начин ги дискриминира.
Нужни са незабавни промени
Петър Славов смята, че управляващите целят ниска избирателна активност, от което според него ще печелят партиите на статуквото, разчитащи на твърдите си електорати. Според него единственият шанс за промяна е чрез висока избирателна активност и гласуване с преференция за личности с доказани качествва и почетеност
"В бъдещия парламент трябва незабавно да се предприемат законодателни инициативи за промени в изборното законодателство и въвеждане на гласуване по пощата, опростяване на протоколите от СИК и премахване на абсурдното "ръчно броене и преписване" на резултатите от машинния вот. За последното категорично мога поема ангажимент да предложа подобни законодателни изменения, ако бъда подкрепен с преференция като граждански кандидат в листата на "Демократична България", обещава Славов.
mediapool.bg