Парламентът е напът да приеме временната забрана за нови университети

Откриването на нови университети, филиали, факултети, департаменти, колежи към държавните висши училища се забранява временно. Това приеха депутатите от комисията по образование при второто четене на промените в Закона за висшето образование.

Мораториумът ще важи, докато Министерският съвет не приеме Националната карта на висшето образование в Република България. Тя ще се прилага от образователния министър. По предложение на ГЕРБ отпадна първоначалното предложение картата да се одобрява окончателно от парламента. Становище срещу това имаше от висшите училища, а аргументът е, че промените в картата могат да се правят много по-оперативно, ако се приемат само от Министерския съвет, а не от парламента.

За времето на действие на мораториума висшите училища и техните звена ще могат само да се закриват или консолидират.

С Националната карта на висшето образование ще се определи териториалната и профилната структура на висшето образование в страната.

Промените в Закона за висшето образование се разглеждаха на четири заседания на комисията по образование. Първите две от тях обаче останаха скрити от широката общественост, тъй като за гласуването на голяма част от текстовете депутатите отидоха на изнесено заседание в Сандански. Там беше приет и предлагания от дълго време текст за ограничаване на т. нар. "летящи преподаватели". То предвижда едно хабилитирано лице да участва при акредитацията само на едно висше училище или направление. Текстът се подкрепя от Съвета на ректорите, но получи доста негативни становища от юридическите факултети на няколко държавни университета, както и от омбудсмана. Аргументът е, че това е дискриминация и ограничение на правото на труд.

От стенограмите от изнесените заседания в Сандански става ясно, че някои факултети като Юридическия факултет на Великотърновския университет ще трябва да бъдат закрити, ако няма достатъчен преходен период, в който да успеят да се сдобият с достатъчно собствени преподаватели, за да запазят акредитацията си. От дискусията става ясно, че такова време вероятно ще бъде дадено, тъй като процедурата по акредитация за правото ще е от последните, които ще прави Националната агенция по оценяване и акредитация.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев каза, че системата на висшето образование трябва да покаже, че не служи само на статуквото. "Дългосрочно, системата не може да работи на лизинг. Трябва да има собствени школи и собствени преподаватели, които трябва да бъдат произведени, ако искаме да имаме качество и капацитет, но много пъти са правени компромиси в името на статуквото", коментира той.

Според Вълчев аргументът за отнемане на правото на труд не е професионален. "Всеки може да работи на повече от едно място, но тук говорим за критериите за акредитация във висшето образование и те нямат нищо общо с упражняването на правото на труд", заяви образователният министър.

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков отбеляза, че Съветът на ректорите не само е подкрепил идеята да се ограничи всеки преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище, но и я е предлагал три пъти през последните шест години. "Очевидно е, че не е дискриминация, защото никой не ограничава правото на преподавателите да преподават на две или повече места, въпросът е на колко места ще бъдат отчитани за нуждите на акредитацията", коментира той.

Предстои промените, които забраняват също лица над 65-годишна възраст да са декани и ректори, да бъдат гласувани окончателно в пленарна зала.

Новите текстове бяха предложени от образователното министерство и се обсъждат повече от година.

mediapool.bg