Папата в Мароко: Протегната ръка към исляма и мигрантите

Папата ще посети в събота и неделя Мароко - мюсюлманска земя, призоваваща за диалог между религиите. По време на кратката визита той ще има и срещи с мигранти, съчетавайки по този начин два основни приоритета на своя понтификат.

Аржентинският понтифик редовно се отбива в някои от най-миниатюрните католически общности на планетата. В Мароко го очакват с нетърпение над 30 000 богомолци - главно чужденци, пристигнали от Субсахарска Африка, студенти или мигранти, запътили се към европейския континент.

Близо една трета от тях изглежда ще посетят неделната литургия, насрочена в спортен комплекс - нещо невиждано от посещението на Йоан Павел Втори през 1985 г. в тази страна с 99 на сто мюсюлманско население (сунити).

Също както при визитата си в Обединените арабски емирства през януари, папата, който ще отслужи меса на другия ден след разговор с краля и "предводител на правоверните" Мохамед Шести, а и с високопоставени духовни дейци, ще придаде конкретен образ на често отправяните от него призиви за религиозна толерантност.

Духовният предстоятел на близо 1,3 милиарда католици вдъхва с тази обиколка надежди на християнските малцинства и покръстените мюсюлмани, настояващи за правото да се възползват изцяло от свободата на вероизповеданията, записана в конституцията на Мароко.

Непълна свобода на вероизповеданията

"Мечтаем за свободно Мароко като страна, приела религиозното си разнообразие", заяви Координационният център на мароканските християни. Там се надяват визитата да осигури на Мароко "историческата възможност" за "осезаем напредък в тази насока".

Според мароканската конституция "ислямът е религията на държавата, която гарантира на всички свобода на вероизповеданието". Мароканското законодателство не предвижда смъртно наказание за отстъпниците от исляма, за разлика, например, от това на Обединените арабски емирства.

В Мароко "правилото е да си дискретен", обяснява висш духовник от Рабат.

Въпросът обаче е деликатен. Така например през юни миналата година мароканският държавен министър за човешките права, ислямистът Мустафа Рамид, заяви, че свободата на съвестта е "заплаха" за "сплотеността" на Мароко.

Доброволното приемане на друга вяра не е престъпление, но прозелитизмът (разбиран като "да разклатиш вярата на един мюсюлманин или да го обърнеш в друга вяра") може да бъде наказан с до три години затвор. "Законът осъжда именно агресивния прозелитизъм", подчертава посланикът на кралство Мароко в Париж Шакиб Бенмуса.

"Визитата на папа Франциск е забележителен момент по-специално от гледна точка на на борбата срещу фанатичните течения, назадничавите схващания за идентичността и нетърпимостта, но дава също (. . .) възможност за позитивно взаимодействие между религиите, народите и цивилизациите", коментира той.

Мигрантите - една деликатна тема

Папа Франциск сподели преди време, че е искал да отиде в Маракеш през декември, когато над 150 страни приеха Глобалния пакт на ООН за миграцията. В крайна сметка Светият отец изпрати свой представител.

Текстът, който няма обвързваща сила, цели да засили международното сътрудничество с оглед "безопасна миграция". Той нажежи страстите в много страни, преди накрая да бъде ратифициран в Ню Йорк.

Франциск предвижда да се срещне в събота с мигранти в епархиалния център "Каритас", където ще произнесе слово. Местната католическа църква е създала центрове за настаняване на мигранти в редица градове в Мароко, поради липса на други структури.

Проблемът с мигрантите също е деликатна тема в Мароко, което претендира за "хуманистична" политика на приемане. Правозащитниците обаче редовно отправят критики към Рабат заради вълните от силови арести, предназначени да отдалечат кандидатите за убежище от бреговете на Средиземно море.

"Надявам се папското посещение да осигури напредък по въпроса", заяви наскоро на пресконференция архиепископът на Танжер монсеньор Сантяго Анхело Мартинес.

Визитата на Франциск в Мароко ще се състои 34 години след тази на Йоан Павел Втори през лятото на 1985 г., преминала под знака на междурелигиозна младежка среща на стадион с участието на 80 000 души. Първият глава на арабска държава, отправил покана до папа, крал Хасан Втори (бащата на сегашния монарх) бе приет във Ватикана през ноември 1991 г.

* * *

В Мароко, където ислямът е държавна религия, живее малка християнска общност, водеща началото си от древноримската епоха - в наши дни я съживява приток на едноверци от Субсахарска Африка.

Римокатолическата църква претендира, че има там между 30 000 и 35 000 последователи, предимно чужденци.

Протестантите са "около 3000", а "местните църкви" - петдесетници, харизматици и последователи на пророците, непризнати от мароканските власти - наброяват общо "няколко хиляди" енориаши, най-вече мигранти, посочва експерт, потърсен от АФП.

Други данни говорят за няколко хиляди мароканци, приели християнската вяра - близо 8000 души, предимно протестанти според оценки на Център за наблюдение на религиозните свободи.

Делът на европейците сред мароканското население - преселници или техни потомци - постоянно намалява от 1956 г., когато страната става независима. Тогава там действат над 200 католически храма с близо 300 000 богомолци. Днес са останали 44 църкви, в които служат 57 свещеници от петнайсетина различни националности под духовното водачество на двама епископи - в Танжер и в Рабат.

По БТА

mediapool.bg