Пандемията може да стане много, много по-страшна. Трябва да действаме сега

Когато смесите наука и политика, получавате политика. С коронавируса Съединените щати доказаха, че политиката не работи. Ако искаме пак да отворим напълно икономиката и училищата безопасно, което е възможно, трябва да се върнем към науката.

За да разберем просто колко са зле нещата в Съединените щати и, нещо по-важно, какво може да се направи, са необходими сравнения. Италия, която по едно време беше символът на пораженията, нанасяни от коронавируса, и с население два пъти колкото на Тексас, регистрира в последно време по около 200 нови случая на денонощие, докато в американския щат те са над 9000. Германия, която има четири пъти повече жители от Флорида, установява по по-малко от 400 заразени за 24 часа. В неделя Флорида съобщи за повече от 15 300 нови случая - рекорд за американски щат за едно денонощие.

Белият дом казва, че САЩ трябва да се научат да живеят с вируса. Това е едно нещо, ако новите случаи са колкото в Италия или Германия, да не говорим за Южна Корея, Австралия или Виетнам (в който досега няма нито един починал от коронавируса). И съвсем друго, когато САЩ са на първо място в света по брой нови заразени, изпреварвайки дори Бразилия.

Италия, Германия и десетки други държави отвориха почти изцяло своята икономика, и имаха всички причини да направят това. Всички те възприеха вируса на сериозно и действаха решително, и продължават да го правят: преди няколко дни в Австралия наложиха глоби за общо 18 000 долара, защото прекалено много хора присъствали на домашно празненство по случай рожден ден.

В САЩ експертите по обществено здравеопазване на практика бяха единодушни, че копирането на европейските успехи изисква, първо, да останат в сила ограничителните мерки до рязкото намаляване на новите случаи; второ, масово да се спазват здравните съвети; и трето, да се наемат поне 100 000 души, а според някои експерти са необходими 300 000, за тестване на населението, проследяване на заразените и тяхното изолиране. В национален план ние сме много далеч от постигането на тези цели, въпреки че някои щати успяха и сега отварят икономиката си внимателно и безопасно. Други щати не изпълниха тези цели, но въпреки това отново се отвориха. Сега виждаме резултатите.

Докато град Ню Йорк преживя неотдавна първи си ден от месеци без смъртен случай от Covid-19, пандемията набира скорост в 39 щата. В окръг Маями-Дейд, Флорида, в шест болници вече няма свободни легла. В Хюстън, където бушува едно от най-големите огнища на заразата в страната, представители на властите призоваха губернатора на Тексас да издаде заповед хората да си стоят у дома.

И сякаш експлозивното увеличаване на новите случаи в прекалено много щати не е достатъчно, ние страдаме и от недостига на същите неща, който измъчваше болниците през март и април. В Ню Орлиънс наличните тестове са толкова малко, че в един пункт тестването започнало в 8 ч. сутринта, но имало достатъчно тестове само за хората, наредили се на опашката до 7.33 часа.

И тестването само по себе си не върши кой знае каква работа без необходимата инфраструктура за откриване и свързване с потенциално заразените хора, но и оказване на подкрепа на тези, които са дали положителна проба и са изолирани, наред с онези, призовани да останат под карантина. Доста често това не се прави; в Маями, само 17 процента от хората, дали положителна проба за коронавируса, са попълнили въпросници с цел да се подпомогне проследяването на техните контакти - нещо, което е критично важно за забавяне на разпространението на заразата. Голям брой щати сега имат прекалено много случаи, за да бъде проследяването възможно така или иначе.

Какъв е отговорът?

Социалното дистанциране, носенето на маска, миенето на ръцете и самокарантинирането остават от решаващо значение. Твърде малко се набляга на проветряването на помещенията, което също е от значение. Ултравиолетова светлина може да бъде излъчвана на обществени места. Тези мерки ще намалят разпространението на вируса и президентът Доналд Тръмп най-накрая си сложи маска на публично място, което може да деполитизира въпроса до известна степен.

На този етап обаче всички тези фактори, взети заедно, дори при масово спазване на мерките, само могат да отслабят опасните тенденции, където има такива. Вирусът вече е прекалено разпространен, за да могат тези действия да натиснат надолу кривата на новите случаи.

За да бъдат отворени училищата при възможно най-безопасни условия, което може да е невъзможно в някои случаи, и да бъде отворена изцяло икономиката, трябва да намалим случаите до равнища, на които сме в състояние да се справим с кризата - до нивата в европейските страни. Заплахата, отправена от администрацията на Тръмп, да спира федералното финансиране на училищата, които не отворят, няма да помогне за постигането на тази цел. Само решителни действия ще проработят на места, които преживяват експлозивен ръст на новите случаи - необходими са поне ограничения на частните събирания и селективни затваряния, които трябва да се отнасят не само за очевидните места като баровете и църквите, но и за добре документираните източници на масово заразяване.

В зависимост от обстоятелствата по места това може да се окаже недостатъчно; възможно е да е необходимо пълно затваряне като това през април. Съответното решение може да бъде взето окръг по окръг, но половинчатите мерки няма да направят кой знае колко повече от това да предотвратят препълването на болниците. Половинчатите мерки ще оставят разпространението на коронавируса на равнище, надхвърлящо в значителна степен нивата в много страни, които успяха да овладеят заразата. При половинчати мерки прекалено много американци няма да свикнат да живеят с вируса, а ще умрат от него.

По време на пандемията от испански грип през 1918 г. почти всички дейности във всички градове са били спрени. Страхът и грижите за болен член на семейството свършили останалото; делът на отсъстващите работници надхвърлил 50 процента дори във военни индустрии, спирайки икономиката. Много градове отворили прекалено бързо и били принудени да затворят за втори път, а някои - и за трети, при силна съпротива. Така обаче бил спасен животът на хора.

Ако бяхме направили това правилно първия път, сега икономиката ни щеше да работи почти на 100 процента, училищата щяха да се подготвят за почти нормална учебна година, футболните отбори щяха да тренират за новия сезон, а десетки хиляди американци нямаше да са умрели.

Това е нашият втори шанс. Няма да имаме трети. Ако не поставим тази пандемия под контрол сега, то след няколко месеца, когато времето застудее и принуди хората да прекарват повече време на закрито, може да ни връхлети бедствие, пред което днешната ситуация да бледнее.

* б. изд.: Джон М. Бари е автор на книгата "Големият грип: Историята на най-смъртоносната пандемия."

По БТА

mediapool.bg