Пактът за еврофондовете – празни думи или решения в действие

За първи път президент свиква Консултативния съвет за национална сигурност по въпроса за еврофондовете. Темата е Споразумението за партньорство с Европейската комисия за периода 2014-2020 г. Провеждането на такава среща между основните политически сили, макар и закъсняла, е повече от наложително. Основната причина е, че е необходимо да има политическо съгласие за какво ще бъдат похарчени над 15 млрд. евро до 2020 г., така че да се постигне максимален ефект за българските граждани. В противен случай рискуваме да загубим много.

През март страната ни ще изпрати окончателния вариант на споразумението. Към момента обаче има отворени няколко ключови въпроса, по които има разминавания, както между политическите сили, така и с Европейската комисия. Това са разпределението на средствата по приоритети, броят на градовете, които ще получат целенасочено подпомагане, е-управление, енергийната ефективност, финансовите инструменти, здравеопазването и образованието.

Постигането на политическо съгласие в тези области е важно условие, за да се осигури растеж, заетост и образование през следващите седем години. Причината е, че споразумението за партньорството в оптимален вариант ще се изпълнява поне от три правителства. За това е нужна ясна и последователна политика по този въпрос, за да няма смяна на приоритетите в зависимост от това кой е на власт. Липсата на разбирателство води до загуба на средства, като за първите седем до момента е над 130 млн. евро, а от предприсъединителните фондове – около 400 млн. евро.

За да има полза от Консултативния съвет по национална сигурност по еврофондовете, е много важно кои ще седнат на масата на "Дондуков" 2. За това е необходимо освен политическите лидери, в екипите им е задължително да има и експерти, които знаят правилата и условията. В противен случай опасността е срещата да се превърне в празнословие вместо в решения в действие. Още повече, че вторият планов период вече е в ход, а България отново е страничен наблюдател и прокламираният "летящ старт" е на път отново да стане закъснял.

Закъснелият пакт за еврофондовете

До свикването на Консултативният съвет за национална сигурност за еврофондовете можеше и да не се стигне, ако политическите сили бяха подписали "пакт за еврофондовете". За това призова президентът Росен Плевнелиев още в края на 2012 г. по време на традиционната среща на бизнеса с правителството, тогава на ГЕРБ. За съжаление той не беше чут нито от предишните, които го издигнаха за държавен глава, нито от настоящите управляващи.

Така парите за вторите седем години потънаха в мъглата на политическото говорене. През февруари 2013 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че са договорили повече пари за вторите седем, но не изглеждаше особено щастлив след дългите нощни преговори в Брюксел. ГЕРБ обаче се уплаши и не посмя публично да обяви как вижда разпределението на над 15-те млрд. евро по оперативни програми.

Това беше добре дошло за новата тройна коалиция, която "извади на светло" визията си за разпределението на европарите през август – повече за бизнеса и образованието, по-малко за инфраструктура. Последното беше основен приоритет на ГЕРБ.

Нещо повече - правителството на Пламен Орешарски недопустимо си позволи да намали парите с около един милиард евро, стъпка, определена от отговорния вицепремиер Зинаида Златанова като статистическа грешка, за да я използва като атака спрямо предишните управляващи.

Наложи се Еврокомисията да им пише, че България разполага с над 7.4 млрд. евро от структурните и кохезионния фонд и иска да види цялата сума разпределена, а не само части от нея. За Брюксел също така остана неразбрана непоследователната българска политика по отношение на пътната инфраструктура. Така се наложи ЕК да лобира парите за пътни и железопътни магистрали да бъдат увеличени с поне 300 млн. евро, за да бъде бюджетът същият както и през първите седем.

В момента управляващите продължават да мълчат "като комунист на разпит“ как се разпределя целият финансов ресурс между отделните оперативни програми, оставяйки широко отворена вратата за спекулации.

За това е нужно да се намери баланс - колко ще отидат за инфраструктура, която е "кръвоносната система" на една държава, и колко за бизнеса, образованието и науката. Така ще се избегне политизирането на темата с нямането на пари за магистрали и аутсорсването им на съмнителни концесионери, какъвто опит, за радост неуспешен, имаше през 2005 г.

Градове на растежа или пари на вятъра

И ако за разпределението на парите няма единомислие между политическите сили, то по отношение на броя на градовете, които ще получат целенасочена подкрепа, цари пълен консенсус.

Въпреки че първоначалният им брой беше 36, по времето на ГЕРБ те необяснимо нараснаха близо двойно, достигайки 67. Така сред "центровете за растеж", каквото е презумпцията, попаднаха Ивайловград, Крумовград, Малко Търново, Генерал Тошево, Златоград, Попово, Нови Пазар и т.н. градове, които в мнозинството случаи отговарят на дефиницията за селски район. Ето това остава неразбираемо за Европейската комисия и част от българските граждани.

Логиката за подпомагане на определени градове беше те да се превърнат в центрове за растеж, които ще насърчават и околните селища около тях. Средствата пък трябваше да се дават на принципа парите следват хората. За това Брюксел настояваше финансиране да получат само градовете от първо и второ ниво. В тях първоначално попадаха София – в първо, плюс Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен и Русе – във второ ниво. (За да попадне в определено ниво всеки град трябва да отговаря на определени критерии като население, доходи, т.н.).

Впоследствие се разбра, че тихомълком ГЕРБ са вкарали във второ ниво Благоевград и Велико Търново, чиито кметове са от тази политическа сила. Новите управляващи пък вкараха Видин, избирателният район на председателя на парламента Михаил Миков.

Така излезе на светло, че не грижата за хората и обезлюдяването, а чисто партийният интерес и трупането на точки пред електората е взел превес в раздуването на броя на градовете и определянето им. За всеки човек пък е ясно, че само с ремонт на улици и мегдани не става, нужна е работа и доходи.

Сега "Региони в растеж" е блокирана заради спора за около един милион евро, който би получил всеки един от 28-те града в дописаното четвърто ниво през следващите седем години. Така заради смешните 28 млн. евро до 2020 г. рискуваме да забавим усвояването на над 1.3 млрд. евро по програмата. Както е казал народът скъпи на триците и евтини на брашното.

До момента Росен Плевнелиев, който е бивш министър на регионалното развитие, публично не е изказвал мнение за раздутия брой на градовете.

Е-управлението изпадна в селски коловоз

Ако за ГЕРБ електронното управление беше сред топ приоритетите и амбицията бе да стане факт до 2015 г., при настоящите управляващи то изпадна в немилост. Хоризонтът вече е 2020 г., но дори и тогава не е сигурно, че ще се случи, защото все още липсва планът за действие.

Докато бизнесът и гражданите обявиха на висок глас, че искат е-услуги, премиерът им обясни, че това няма как да стане в "близко бъдеще" и ги призова да бъдем реалисти. Ресорният министър Данаил Папазов пък откровено си призна, че нищо не разбира от информационни магистрали и обеща бързо да навакса, но вместо това 5000 експериментални е-карти все още стоят неизползваеми, въпреки инвестицията от над 30 млн. лв. евросредства през този планов период. И двата проекта обаче на хартия се водят за успешни.

В същото време съгласно новите европейски регламенти се изисква да има възможност за подаване и отчитане на европроектите по електронен път.

Нещо повече - настоящите управляващи пратиха финансирането на инфраструктурата за "широколентовия достъп" в селската програма, осигурявайки "бърз интернет за кравите на село". Така се изрази настоящият президент Росен Плевнелив по времето, когато беше министър на регионалното развитие, за проекта за интернет на село по оперативна програма "Регионално развитие", който все още не е реализиран.

За държавния глава е-управлението е основен приоритет, защото само така ще може да се намали корупцията и загубата на време за бизнеса и гражданите.

Енергийната (не)ефективност

Отворен стои и въпроса за енергийната ефективност, която е един от приоритетите на "Европа 2020". Излишно е да казваме, че страната ни е на последно място по този показател.

Това е болна тема за бизнеса и хората, но и двете схеми - за предприятията и за многофамилните жилищни сгради - през този програмен период буксуват и засега не дават очаквания резултат.

Реалното обновление на домовете все още не е започнало заради лутане как точно да се изберат строителите. Вместо да разреши на проект мениджърите да направят обществените поръчки, държавата реши да прави централизирани търгове по лотове за областите. Така отново и този ресурс ще отиде за големите в бранша за сметка на малките и средни строителни компании, въпреки клетвите на всички управляващи, че дребният и среден бизнес им е приоритет.

Към схемата за бизнеса пък първоначално имаше слаб интерес, но последно настоящите управляващи отчетоха, че е договорен целият ресурс от 150 млн. евро.

Финансовите инструменти - да ги дадем на държавната банка

През този планов период Евркомисията залага много на т.нар. финансов инженеринг. Това е тотална смяна на идеологията – от готови пари към такива, които трябва да се връщат, макар и с ниска лихва за дълъг период от време.

Българският опит от първите седем години е противоречив. На практика схемите за рисков капитал все още не са заработили и има опасност тези средства да бъдат загубени. Идеолог на тези схеми беше бившият зам.-министър на икономиката и настоящ икономически съветник на президента Евгени Ангелов. Затова пък положителен ефект имаха схемите му за стартиращи компании в областта на високите технологии, които са на път да превърнат страната ни в лидер на Балканите в този сектор.

Не особено успешен е и финансовият инженеринг за публично частно-партньорство при общините по инструмента "Джесика", където над две трети от средствата все още очакват инвеститорите.

Българският бизнес също обяви, че предпочита безвъзмездна помощ под формата на грантови схеми. Това е причината управляващите да намалят значително парите за финансови инструменти през вторите седем. Нещо повече - намеренията са управлението им да се прехвърли на държавната банка за развитие, което не се възприема от Брюксел и се третира като опит за непозволена държавна помощ.

Реформите в образованието и здравеопазването – в режим на изчакване

Заради липсата на реформи в здравеопазването и образованието еврофинансирането за тези сектори остава под въпрос поне на този етап. Брюксел ни писа "слаб" на висшето образование и обяви, че докато не види пътна карта за броя на болниците и реформирането на спешната помощ пари за здравеопазване няма да видим. Страхувайки се от взимането на болезнени решения управляващите обещават да свършат това през 2015 г.

България тръгна по пътя към ЕС като водеше на Румъния и дори настояваше за отделна писта за влизане. Това беше по времето на управлението на Ивн Костов. Първите седем години в ЕС обаче завършиха за нас като най-бедната страна от 27-те, без изпълнение на поствената цел - да достигнем 51% от брутния вътрешен продукт на глава от населението през 2013 г. спрямо страните от ЕС. Финиширахме с около 46% при стартова позиция от 32%. За да не се повтори това

през вторите седем е нужна последователна политика по отношение на еврофондовете.

mediapool.bg