Опорни точки: Как да разбираме решения на Брюксел, които не ни изнасят

Решения и резолюции на Европейския парламент (ЕП), които са неудобни на управляващите в България, не бива да бъдат "преувеличавани" или направо трябва да бъдат игнорирани. На този почти аксиоматичен принцип се подчиняват реакциите на БСП по повод две резолюции на ЕП, гласувани този месец.

Първата, приета в началото на април, заедно с документа за изпълнението на бюджета на ЕК през 2012 г., призовава Еврокомисията да предприеме решителни действия за спиране на еврофондовете за България заради корупция и разпиляване на евросредства. Български евродепутати от левицата набързо успокоиха, че въпросната резолюция няма законодателен характер и не задължава Европейската комисия да предприеме действия. Вицепремиерът по еврофондовете Зинаида Златанова пък намери дежурното оправдание, че имало "българско авторство" – опозиционно – в приетия документ.

Тези обяснения може да бъдат пропагандна утеха с временно действие, но би било груба грешка, ако правителството наистина вярва, че гласуваната със съсипващо мнозинство резолюция (496 гласа "за", 72 "против" и 44 "въздържал се") е нещо случайно, което може да бъде подминато с лека ръка. Освен силен предупредителен сигнал, това е знак, че срещу България може да бъде задействана най-суровата наказателна мярка.

Друг акт, който сякаш удари българското правителство право в сърцето, бе резолюцията от 17 април, с която Европейският парламент се обяви срещу изграждането на газопровода "Южен поток" и призова да бъдат потърсени други източници на газови доставки за ЕС.

Самоотвержеността, с която българският министър на икономиката Драгомир Стойнев се впусна да защитава контролирания от "Газпром" проект, нямаше нищо общо с безгрижното подминаване на предупреждението за спиране на еврофинансирането за България.

Резолюцията за "Южен поток" не бе подкрепена от групата на социалистите и демократите, които бяха сред вносителите, но впоследствие се оттеглиха.

"Южен поток трябва да бъде жертван и ние, разбира се, трябва да се примирим с това. Не, това няма да стане. Русия е стратегически партньор на България", заяви министър Драгомир Стойнев.

Как ще постъпи в тази ситуация България? "Да, ние ще спазим това решение (на ЕП)", каза министър Стойнев минути след гласуването на резолюцията. И в същото време ще започнем строителството на "Южен поток" на наша територия още тази година, увери той.

Онези, които са открили противоречие в думите му, е трябвало да изчакат трактовката на външния министър Кристиан Вигенин.

Резолюцията не трябва да се преувеличава и е плод на емоционалния израз на евродепутатите за по-бърза политическа и икономическа стабилизация на Украйна, бе прочитът, който направи Вигенин на 22 април.

На емоцията са се поддали едни нищо и никакви 437 евродепутати, гласували "за", други 85 "въздържал се" и едва 49 от левицата са запазили хладнокръвие и са гласували "против".

Темата "Как да разбираме актовете на ЕП" би могла да залегне в "опорните точки" за предстоящия дебат за европейските избори или пък да се възприеме официално като линия на поведение от бъдещите евродепутати, които България ще изпрати в Брюксел.

Така, освен че ще дефилираме в ЕП с "реалното лице" на "сатанизизрания" Пеевски, ще налагаме и специфичен български прочит на официални документи, гласувани от европейските институции.

А най-сигурният начин избирателите да бъдат отказани да гласуват на евроизборите, е да им се повтаря, че решенията на европейските институции нямат особен смисъл, че те не се отнасят за България или ако случайно имат някаква връзка с България, са резултат от вътрешни сплетни и интриги. Подобна стратегия може да се окаже от полза, ако експертното правителство на Пламен Орешарски един ден реши да самоизключи България от Европейския съюз в случай, че Брюксел одобри по-тежки санкции спрямо "стратегическия ни партньор" Русия.

mediapool.bg